Първият понеделник на май винаги е вълнуващ, защото балът в музея Метрополитън (Met Gala) кани точно 600 гости (най-вече знаменитости и големи имена), за да покаже нагледно няколко неща: добре знаем, че модата е част от изкуството и изкуството част от модата, но на тези събития виждаме вкуса, задълбочаването в темите и културния пиетет на звездите, които са поканени. Балът, проведен под патронажа на Ана Уинтур, преобразява знаменитостите от онези недосегаеми същества от екрана и подиумите, в хора, които трябва да се справят с интелектуална задача, която подлежи на оценка и критика от масовата публика. За да присъстваш на Met Gala, не само изисква ексклузивна покана. Билетът, който е под формата на дарение за финансиране на изложбите и придобивките на Института за костюми на Метрополитън, възлиза на цената от 100 000 долара.
Тази година темата обобщи цялостната цел на бала. Тя бе формулирана като „Costume art“ или „Fashion is Art“ – с други думи, „Изкуството на костюма“. Лана Дел Рей пее в песента си „Gods and Monsters“, че „животът имитира изкуството“, което именно се случи в звездната вечер. Подобна тема често бе интерпретирана от звездите буквално, затова голяма част избраха сложни конструкции и театрални силуети, които навяват за сценичните костюми. Но имаше и такива, които разбраха съвършено задачата и направиха появи, които ще се помнят дълго.
Става дума за две от най-добрите визии във вечерта на Met Gala, а именно тези на Грейси Ейбрамс и Анок Яй. Грейси направи почти невъзможното, влизайки в „клишето“, защото референцията ѝ беше доста популярната картина на Густав Климт – „Целувката“. Но вместо да залага на шокиращи или привличащи вниманието цветове и конструкции, тя избира Chanel да направят такава рокля, която да изглежда като извадена от живописна картина от периода на Виенския сецесион, Климт и да се въплъти в образа на Адел Блох-Бауер. Реална личност, станала известна като „любовница на Климт“, но заради портрета си добива почти митологична аура.
Най-впечатляващото във визията на Ейбрамс беше нейната сдържаност. Тя не изглеждаше като знаменитост, облечена „като картина“, а като оживяло изкуство, което е естествено продължение на самото художествено течение. Театралността е за предпочитане на Met Gala, но подходът на Грейси беше по-скоро да създаде атмосфера с детайлите и майсторството в обиграването им, отколкото хиперболизиран образ.
Другата визия, която продължава да бъде коментирана два дни по-късно, е тази на 28-годишния модел Анок Яй. Смеем да твърдим, че нейният подход беше в другата посока: драматична, почти сакрална интерпретация, постиганата с помощта на Balenciaga. Визията на Анок бе изградена върху религиозна символика и целеше да създаде усещането за жива скулптура. Смятаме, че тази цел бе постигната напълно успешно. Черният силует и качулката напомняха на църковна процесия, а златистият грим превърна лицето ѝ в нещо между позлатена икона и антична скулптура. Именно тук се криеше силата на нейната поява – тя не изглеждаше просто красива, а почти недостижима. Визията ѝ носеше усещане за мистицизъм, за изкуство, което се движи. На фона на прекалено буквалните Met Gala интерпретации, тоалетът на Анок беше пример как драмата може да бъде елегантна, без да има прекалено преекспониране на форми и цветове в тоалета.
Общото между Грейси Ейбрамс и Анок Яй е, че и двете разбраха същността на „Costume Art“. Те не използваха модата като маска, а като художествен език.
