Джана, ти успяваш да комбинираш наука, социална активност, успешна кариера на модел и актьорство. Учиш в престижен университет, провеждаш изследвания и основаваш организация с нестопанска цел, фокусирана върху хранителните разстройства. Ангажираш се с много неща. Чувствала ли си някога социалния натиск да бъдеш "перфектна"? И какво те вдъхнови да създадеш Shameless Mental Health Matters?
Абсолютно. Има едно негласно очакване, особено за жена, която се движи както в академичните среди, така и в модната индустрия, да бъде безупречна — интелектуално, емоционално, физически. Изтощително е. Определено съм усещала натиска да бъда "перфектна", но също така осъзнах, че перфектността е роля. Това, което ме вдъхнови да създам Shameless Mental Health Matters, беше да видя тихите битки, които толкова много хора, особено млади жени, водят зад украсените си животи. Исках да създам пространство, където хората могат да говорят открито за хранителни разстройства, идентичност и срам без извинения. Да не се срамуваш за мен не е липса на уязвимост, а силата да я притежаваш.
Как твоят опит в модната индустрия повлия на възприятието ти за образа на тялото и боди позитивизма? Какви стереотипи за жените в науката и модния бизнес искаш да разбиеш?
Моделството определено промени начина, по който мисля за образа на тялото — и в положителна, и в отрицателна насока. Да стоиш постоянно пред обектива те кара да станеш по-осъзната за това колко нашата стойност, особено като жени, е свързана с външния вид. И, честно, имаше моменти, в които това сериозно засягаше увереността ми. Но изучаването на науката — особено как мозъкът обработва самочувствието и емоциите — ми даде нова перспектива. Започнах да осъзнавам, че много от стандартите, които се налагат, са изкуствени и нямат корен в здравето или реалността.
Мисля, че много хора все още вярват, че ако си модел, не можеш да бъдеш сериозна, или ако си учен, трябва да скриваш женствеността си. Искам да разбия това. Можеш да се интересуваш от мода и в същото време да си отдадена на изследвания. Можеш да влезеш в лабораторията с червило. Можеш да обичаш точните данни и все пак да обичаш тялото си. Няма нужда да избираме, и мисля, че колкото повече позволяваме на хората да бъдат напълно себе си, толкова по-добре е за всички.
Ти изучаваш биопсихология и работиш върху съвместимостта в романтичните взаимоотношения. Има ли някакви изненадващи прозрения от изследванията ти, които можеш да споделиш?
Едно от най-откровените неща, които научих, докато изучавах романтичната съвместимост, е каква част от нашето поведение във взаимоотношенията е коренящо се в подсъзнателни модели. Имаме тенденция да мислим, че правим избори на базата на логика или дори "интуиция", но голяма част от това е мозъкът ни, който повтаря познати динамики, особено ако не сме преработили минали преживявания. Например, хората често бъркат тревожността или емоционалната непредвидимост с "химия", когато в действителност това може да е тяхната нервна система, която отговаря на хаос, който им е познат.
Проектът, в който участваш — създаване на сперматозоиди от стволови клетки — звучи като научна фантастика. Според теб биотехнологиите могат ли да преобразят бъдещето на репродуктивната медицина и взаимоотношенията като цяло?
Създаването на сперматозоиди от стволови клетки принадлежеше към научната фантастика, но сега става научен факт. Да стоиш на ръба на тази реалност в лабораторията е нещо трансформативно. Биотехнологиите не просто напредват в репродуктивната медицина — те пренаписват нейните граници. Плодовитостта може вече да не бъде ограничена от възраст, пол или биология, както сме я познавали. За тези, които са били изключени — хора с безплодие, оцелели от рак, двойки от един и същи пол — това не е просто иновация. Това е освобождение.
Но с тази сила идва и дълбока отговорност. Ако можем да създаваме живот извън природата, трябва да се запитаме: Какво се случва с наследството? Семейството? Смисълът на генетичната връзка? Тези технологии не са просто технически постижения — те са философски провокации. Те предизвикват най-дълбоките ни предположения за идентичност, произход и любов.
Какво ти дава актьорството — форма на самоизраззяване, бягство от науката или още един инструмент за разбиране на човешкия ум?
Актьорството за мен не е бягство от науката, а по-скоро нейно продължение. И двете дисциплини са свързани с наблюдението — изучаването на модели, мотивации и сложността на човешкото поведение. Когато играя (или работя като модел с марки), имам възможността да въплътя това, което често анализирам в лабораторията: страх, желание, привързаност, трансформация. Това е дълбоко лична форма на изследване, която ми позволява да стъпя в преживявания, които не съм имала, което от своя страна разширява емпатията ми.
В известен смисъл актьорството прави изследванията ми по-човечни. Напомня ми, че зад всяка точка от данните има история, човек, пулс. И когато се върна към науката, нося това осъзнаване със себе си.
Модел: @giannamborrello
Фотограф: @jason.moody.photographie
PR: @say__media
