Ако се интересувате от психология, навярно сте чували за т.нар. ефект на Пигмалион. Терминът е използван за първи път от психолозите Робърт Розентал и Ленър Джейкъбсън. Двамата са автори на книга, която разглежда връзката учител-ученик, и по-конкретно как учителските очаквания на практика моделират ученическото поведение и постижения.
Накратко, колкото по-високи са очакванията на един учител към неговите ученици, толкова по-добри ще са техните резултати. Не е трудно да се досетим, че същото се наблюдава и при други сходни типове взаимоотношения: родител-дете, работодател-служител и т.н. По-любопитно обаче е какви очертания приема този психологически феномен в отношенията на всеки от нас със... самия себе си и как бихме могли да го превърнем в едно от тайните си оръжия.
Но първо, кой е Пигмалион?
Според древногръцкия мит, известен ни от „Метаморфози“ на Овидий, Пигмалион е скулптор, роден в Кипър. Той извайва от слонова кост изящна скулптура на жена, в която... се влюбва. Тази обсесия е толкова силна, че се превръща в център на живота му.
Пигмалион всеки ден отрупва скулптурата с подаръци. Загърбва всичко от реалния свят. Желанието му е толкова силно, че Афродита, богинята на любовта, вдъхва живот на Галатея – това е името, приписвано на статуята. Творецът се жени за своята любима. Митът, няма как да не забележим, може да се разглежда и като една много красива метафора.
„Самоизпълняващите се пророчества“
Психологията твърди, че голяма част от онова, което си твърдо убеден, че ще ти се случи, в крайна сметка наистина се случва. Затова вместо натрапчиво да се съсредоточаваме върху притесненията и страховете си, нека насочваме по-често мислите си към хубавото. Всяка монета има две страни, нали?
Да вземем за пример любовта и личните ни взаимоотношения. Ако непрекъснато се страхуваме, че партньорът ни ще ни изневери (дори и да не му говорим за това), е доста вероятно това да се случи. Проектирайки несъзнателно негативните си очаквания спрямо него, ние на практика програмираме бъдещето, задаваме му посока. Може да ви звучи прекалено, но всъщност не е.
Да бъдеш Пигмалион и Галатея. Едновременно
Връщайки се към метафората, бихме могли да я разгледаме и в по-различна плоскост. Когато обектът съвпада със субекта, ние сме и Пигмалион, и Галатея. Т.е. ако имаме някакво желание, трябва да мислим за него така, сякаш то вече се е сбъднало. Така съзнателно и целенасочено ще задействаме ефекта на Пигмалион. Спомнете си, желанието на Пигмалион се сбъдва преди всичко защото той се фиксира върху него.
Макар да не си даваме сметка за мислите и самовнушенията си, те, както вече стана ясно, са в състояние да създават нова реалност. Ако сме достатъчно осъзнати, за да ги направляваме, бихме могли да бъдем най-добрите манипулатори на своя живот. При това в един от най-положителните смисли на думата.
