GABRIELLA VERGILOV: Изследвам какво е да си жена в противоречиво време

Фотографии ПЛАМЕН ГАВРИЛОВ, грим МАРИНА МЛАДЕНОВА, коса KONTUR, концепция и координатор ТЕРЕЗА ВОСКАНЯН, локация CONETS CO-WORKING & DESIGN ACADEMY

Как започна твоето пътуване в света на техно музиката?

- С трака ми Her Beginning, който седмица след като излезе през нюйоркски лейбъл вече звучеше в Berghain и то в сет на един от световните техно титани. Иначе техно музика чух за пръв път в България преди 20 години. Не помня в кой точно момент се случи. Исках да съм централно позиционирана, да се събуждам и да си лягам в сърцето на столицата, да отприщя креативното в себе си още повече, да вкуся от потайностите на местните, да познавам централните софийски шемети. А това, за мен включваше и начинът, по който те се забавляват, социализират по между си и музиката, която слушат.

Така и се случи. Метрополис, 4ти Километър, Червило, Ялта, диското в Брилянтин и малко хип-хоп тук-там бяха моите места, а с доста от сегашните креативи в София сме тръгнали именно от тези места. Суровото техно, или т.нар. ъндърграунд саунд открих в Копенхаген преди 15 години. И от точно толкова насам прекарвам значително количество уикенди в Бергхайн (Берлин), най-престижният клуб за електронна музика в света. Вдъхновението ми за техно извира, както от там, така и от Детройт, откъдето започва и самото пътуване на тази музика. Имам близки приятели от там, всички са олдскуул технаджии, някои от които легенди. Никога не съм си представяла, че един ден ще ги познавам, ще си пия чая с тях, ще си фейстаймваме, някои от тях дори ще правят ремикси на мои тракове или пък ще ми кажат, че им напомням за младата Мадона.

Как би описала еволюцията на твоят саунд през годините?

- Кариерата ми на продуцент, певица и DJ датира от 10 години. Тематично. Саундът ми търпи "обработка” през времето, но винаги си остава GABRIELLA VERGILOV. Като диаманта - откриваш го нешлифован, суров, а по пътя към целия му блясък и потенциал го третираш и отстраняваш несъвършенствата до придобиване на изящен завършен вид. Диамантите са супер издръжливи на корозия, и са най-твърдите естествени вещества. По същата логика, звученето ми е стабилно устойчиво срещу всякакви трендове.

Не се поддавам, обичам аз да съм си тренд. Забелязвам, че това ми носи респект, както от публиката така и от големите артисти. Например, в момента е модерно да си DJ, който свири хардхор, транс или афро. Аз обаче твърдо седя зад “ъндърграунд” звученето си не просто като DJ, а като артист и въобще не възнамерявам да съм една от всички. Затова и саундът ми олицетворява отношението ми към музиката: лично, авангардно, дълбоко, оригинално. Често чувам от музикални критици и колеги, че правя: timeless music.... Diamonds are forever, както се казва.

Можеш ли да споделиш опит от твоето участие в Boiler Room, който ти е оставил най-силно впечатление?

Какъв подход използваш при подготвянето на сет за подобно събитие?

- Интуитивен, тип шоукейсване на технични умения и стилове. Регулаторно ровя за новa музика, свиря и страшно много неиздаван материал, както от прохождащи продуценти, така и лично мои. Понякога композирам интро специално за сет. В последния си Boiler Room свирих моя техно версия на "Катерино Моме”, разбира се с моите вокали - залата пощуря. Още ме питат кога ще го издам. Да речем, че на следващ Boiler Room обаче ще вдигна темпото, а музикалната селекция ще е още по-дива. Сега вече съм и по-технична. Иначе всяка публика си иска нейния строго индивидуален сет. Така смятам, наблюдавайки от командния пулт. Често персонализирам сетовете си намясто. Има доза психология в това да контролираш големи групи хора със звук. Нарича се crowd conrol. Интуицията ме води кога точно да пусна музикалните "бомби" и всички тотално да се обсебят от случващото се на дансинга. Накратко - обичам сетовете ми да са УАУ.

Какво е най-важното за теб, когато създаваш нова песен или сет?

- В сетовете си "заемам” чужда музика и разказвам история, скалъпвайки микс, палитра от сходнозвучащи ритми, с разни изненади тук-там, качвайки публиката на влакче из време и пространство. Там съм като диригент и имам нужда от концентрация, вентилатор-понеже пръскам адски много енергия, и пространство. Не понасям да ми се бутат хора в краката докато свиря. Аз съм и бивш професионален танцьор. Танцувайки на собствената си музика е част от личния ми кеф.

Докато създаването на песен е екстремно душевен процес. Личен. Интимен дори. Не че в DJ-инга не влагам душа, напротив. Но като пиша песни и правя тракове излагам част от живота си на показ, съответно този аспект от творчеството ми сам по себе си е не просто важен, а безценен. Там най-важното е да няма мъж, който ми опъва нервите и разконцентрира. Въпреки че, ако трябва да съм честна, някои от хитовите ми тракове са плод именно на подобни обстоятелства.

Какви са основните теми и вдъхновения зад твоя първи албум?

- Себелюбов и производните: поставяне на граници, утопичнана идея за любовта между хората, менталното здраве и душевните поледствия от това да си както дете, така и жена на едно противиречиво време - днешното.

Какви предизвикателства срещна по време на създаването му?

- Да сбъдваш мечта е предизвикателство. А албумът ми е една мечта. Докато работих по него се освобождавах от необходимостта да бъда приемана. Аз имам C-PTSD. Та това беше и все още е ментален процес тип откопчване от много догми. След завършването на музиката по него, осезаема част от кариерния ми план изведнъж се промени. Тази година процесът се изостри - създадох още музика, която допълва албума. Другата година за мен ще е по-интересна от всяка друга предходна от последните 10, тъй като начинът по който ще представя авторската си музика ще е различен от просто поредния ми banging DJ-сет. Елементът на изненада ще е на първа линия. Дори за мен самата - той вече е.

Как реагира публиката ти на парчетата?

- Албумът още не е излязъл. В момента търся удачен начин да финансирам представянето му - този проект не е малък. Близки до мен от индустрията вече го чуха. Музикантите го сравняват с творчеството на Massive Attack, Афекс Туин, Бьорк, Fever Ray, Deftones и дори Mадона. Едно от парчетата вече озвучи модно дефиле на бранда REALITY PHOTOSHOP в Париж. Реакциите бяха изключително позитивни, а на сцената направих мини пърформанс, който беше приет горещо.

Как се справяш със стереотипите и предразсъдъците относно сексуалността в музикалната индустрия?

- Aко съм женствена идвам “туу мъч”, ако ли пък съм обрана, сериозна и с ясни граници се превръщам в заплаха. Хората често виждат в нас онова, което самите те не притежават или онова, от което се страхуват да бъдат. Ако моята дързост им е неудобна, това описва техните липси. Това ги дразни, дразнението обаче живее в тях, а не в мен. Не желая да променям предразсъдъците им, камо ли да им бъда терапевт. Затова оставам вярна на себе си. А и всичко е псохология - много я харесвам напоследък.

Как сексуалността ти влияе на твоето творчество и сценично присъствие?

- Терминът, който идеално описва как се чувствам по темата е “empowering”. А това е сила. Сексуалната енергия е креативна енергия, а аз съм артист.

Как би описала връзката между музиката и “изцелението“?

- Тясна. За мен музиката е живот по време и след травмата. Моят сейф спейс и механизъм за справяне с всякакви терзания. Чувствам се жива и с имунитет докато я създавам и пърформвам. На сцената се усещам най-разбрана и приемана. А в студиото, създавайки я съм възможно най-оригигиналната, нефилтрирана и чиста версия на себе си. На нея дължа живота си.

Накратко отказвам да живея живот без музика с главно "М".

Какви са най-големите предизвикателства, които си срещала като жена в техно музикалната сцена?

- Сексизъм, мизогиния, гейткийп, конформизъм. Нон-стоп. В микро, мини и гранде форма, избери си размер. Светът винаги ще се опитва да спъне жената със силен дух, талант и мощна енергия. Да кълве от нея. Подценяването на способностите ми като професионалист ми е любимо от менюто, обаче. Обикновено се случва на база въшния ми вид. Хората се стряскат. Всъщност, не разбирам - само защото не правя сладникъв мейнстрийм поп - не трябва да нося красиви рокли, червено червило и бижута?

Какви промени би искала да видиш в индустрията, за да се подобри равенството и инклузивността?

- Бих искала да видя по-малко конформизъм. Защо е нужно да се налагат определени стереотипи относно визията на артистите? Донякъде разбирам, че всеки музикален стил е част от епоха, определен тренд и племе, от и в които всички търсим да станем част. Но времето сега е различно от това преди 20, 10, та дори 5 години. Вече навлизаме в епохата на оригиналността. Наскоро чух, че се усмихвам, че нося цветове, а от мен, като DJ sе “очаквало” да съм, цитирам “черно-бяла”. Подобно изказване е меко казано недообмислено. Освен всичко друго, аз не съм просто DJ, а артист. И може би там е работата. А очаквания имаме, когато погледнем прогнозата за времето и видим, че днес ще пече. И очакваме слънцето да се появи. Изкуството и онези, които го създаваме не подлежим нито на прогнози, нито на очаквания. Искам да видя повече разбиране за LGBTQI+общността и мъжете да си намерят други хобита, освен да патронизират млади жени.

Какви съвети би дала на младите жени, които искат да влязат в музикалната индустрия?

Как модата влияе на сценичното ти представяне и музикалния ти имидж?

- Мощно. Израствайки, майка ми беше истинска модна икона и The Ultimate IT girl в града - носеше само естествени материи, прекрасно ухаеше, с безупречна кожа, женствена с лека доза том- бой. Усетът ми за естетика е от нея. Шила е красиви рокли и костюми в дизайнерско ателие на близка приятелка като хоби. Слагала ме е на машината, била съм само на 1, а на 4 сама съм си нанизвала по няколко ката гривни на глезените. На 8 вече имах скицних и рисувах цели колекции. Баща ми също имаше закусан стил. Той ме научи пък да слушам различната, яката музика. Вкъщи винаги е било адски шумно заради супер силната музика, гърмяща от професионалните уредби и студиен саунд от звукозаписното му студио, второто в България след падането на комунизма.

Живях в интериорно красива къща, където усетът и афинитетът на родителите ми за красивото бяха около мен. В момента нося саката, якетата и тренчовете им от едно време. Имам опит в стайлинга и съм учила малко моден дизайн в Копенхаген. Имплементирането на модното изкуство в работата ми е от важност за мен, тъй като то отразаява възпитанието ми по темата и личното ми отношение към красотата като феномен. Не ходя по участия без пръстените си, и държа аутфитите ми да флиртуват със сценични костюми. Някой ден бих пуснала капсулна колекция в тийм с бранд.

Кои последни модни събития те вдъхновиха? Какво си "взе" от тях?

- Днес се върнах от седмицата на модата в Париж. Август месец пък бях модел за шоуто на FINE CHAOS за седмицата на модата в Копенхаген. За пръв път дефилирах и навярно това няма да е последния път, в който работим с бранда. Вече обсъждаме кога ще свиря и за тях, тъй като те са силно повлияни именно от техно музиката, и клубните им ивенти винаги се пръскат по шевовете.

Как съчетавш музиката и модата в своето творчество?

- В предишен живот щях да бъда актриса и да имам огромен гардероб. Не че сега нямам такъв де, дори имам нужда от още едно-две крила. В хотелите, в които отсядам за диджейските си участия, често ме мислят за актриса. Супер забавно е. Държа да съм облечена добре, шегата настрана, може би за артист от ъндърграунда съм дори прекалкено добре облечена. Чувам го. Иначе в момента започвам да си колаборирам с модни брандове все повече. 3 от моите парчета бяха част от кампанията за социална мрежа на PRADA LINEA ROSA преди няколко години. Правила съм саундтрак за шоуто на The Garment за седмицата на модата в Копенхаген. Искам да разгърна творчеството си, а с модата си имам приказка отдавна.

Какво би препоръчала на някой, който посещава Копенхаген за първи път?

- Да си наеме колело като за старт. SMK е любимият ми музей с богата световна и скандинавска колекция. В пекарна BUKA са любимите ми солени датски кифлички. ISOTEKET е една от 30-те най-добри джелатерии в Европа. Аз съм ice-cream addict. Бутилка оранжево вино от Теrroiristen и привечерено плуване в някой от многото канали. Фестивалът за електронна музика е Distortion и е 4 дни нон-стоп хепънингс в 3 квартала, плюс стрийт парад.

Каква е музикалната сцена в Копенхаген и как се сравнява с други градове, в които си работила?

- Живяла съм в София, Берлин, Брюксел и Копенхаген, иначе съм свирила в поне 30 европейски града.

Копенхаген е отворен и силно колаборативно насочен. Възможно най-сейф сцената в моята листа. Колегите ми тук са приветливи и възпитани. Всички се опитваме взаимно да си помагаме някак. Дори и да творим в различен стил. Местният социум цъфти на базата на нетуъркинг и е от изключителна важност да проявяваме уважение един към друг, дори и да не си слушаме музиките. Ако си с кофти отношение към колега, много бързо могат да те канселират и ще ти е трудно да се върнеш обратно в играта. Тук твърдо не толелираме bad vibes.

Кой е най-ценния съвет, който някога си получавала?

- Да не спирам да бъда себе си.