Имайте големи очаквания от Токио! Градът ще ги оправдае напълно. Когато се върнах след 12-годишно отсъствие, разбрах, че този мегаполис ми е липсвал. Малко са местата по света, където се чувствам уютно въпреки хилядите, които ме заобикалят.
Токио е парадокс! Има нещо забележително в хората, храната, архитектурата, културата. Не знам кое ме пристрастява повече – начинът, по който местните се отнасят към другите, Дзен градините, в които се чувстваш „тук и сега“ спокоен или цветните дрехи, с които са облечени повечето му обитатели.
Ритъмът е забележителен. 24 часа живот. Претъпкан град, в който се чувствам спокоен, защото тук има респект към другия. Прекрасна смесица от съвременност и старомодни маниери, високотехнологични джаджи и анимационни талисмани.
Манга е изкуство, към което се пристрастявам, а обслужването навсякъде е придружено с поклон. Хотелиерите ми махат за довиждане, а продавачите ме изпращат с благодарност пред вратата на магазина.
Старинни храмове и каменни фенери са разпръснати сред небостъргачите и огромните молове, за да ми напомнят, че миналото е тук и наднича от всеки ъгъл.
Автоматите по улици и в заведения, от които мога да си купя всичко по всяко време – храна, бира, саке, вода, чай, тоалетни принадлежности, ми дават сигурност. Bullet влаковете с wi fi са по-чисти и бързи от самолетите.
Мисля си, че японците са постигнали всичко – дори тоалетната са превърнали в технологично чудо.
Отдавна съм разбрал, че се влюбвам в едно място не заради забележителностите, а най-вече заради хората. Токио е доказателство за тази моя зависимост. Всичко е кодирано в културата, която носи японецът, без значение от неговата социална принадлежност. Каквото и да ми се случва в Токио, винаги срещам човек, който е готов да помогне. Тяхното „Съжалявам“ е израз на услужливост, която е част от душата на Япония.
Как да забравя възрастната двойка на масата до мен в ресторанта, която любезно ми се усмихва, докато лакомо привършвам любимото си суши и отпивам оризово вино. Тяхното oishi, което означава „вкусно“ на японски, ме кара да се чувствам специален.
Цветовете и маниерите в този град са подкупващи. Момичето с шарени дрехи, което яде сладолед или младежите, които свирят японски пънк на улицата, достолепната дама с бяло лице, което старателно крие с чадър от слънцето или най-известната гейша, чийто поглед ме пронизва изпитателно – всеки един от обитателите на Токио има своето специално място в този специален град. Пространствата – личните, малки, в които живеят японците, или обществените, които те впечатляват с функционалност, стил и мащаб – всичко е подчинено на неуловимия ритъм на града, в който пулсира минало, настояще и бъдеще.
Вижте още вдъхновяващи снимки от Страната на изгряващото слънце, запечатани в личния албум на Георги Тошев:
Георги Тошев е журналист и продуцент на „Преди обед“ по bTV.
