Преминете към основното съдържание

"Голяма книга за Китай"

ГОЛЯМА ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ЗА КИТАЙ ОТ БЪЛГАРСКИ ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИ ИЗЛИЗА ЗА ПЪРВИ ПЪТ У НАС

За първи път у нас излиза богато илюстрирано издание за Китай, резултат от хилядите прпътувани километри из страната на Жълтия дракон от тандема пътешественици Румяна Николова и Николай Генов. С „Голяма книга за Китай“ (изд. Книгомания) ще прекосите и опознаете една от най-старите цивилизации и най-гъсто населената страна в света.

Изданието „Голяма книга за Китай“ е цветно, с твърди корици, стилен дизайн и включва 800 страници и над 1200 снимки. Със сигурност ще задоволи усещането ви, че държите в ръцете си енциклопедия – буквално с безброй интересни и проверени факти. Дизайнът на корицата и вътрешното оформление са дело на Тодор Манолов.

Автори на тази красива и стойностна книга са известният тандем пътешественици Румяна Николова и Николай Генов. Това е 19-ата им книга – двамата са дългогодишни журналисти, редактори и фотографи, които живеят и путъват заедно. Съответно и заедно разказват приключенията си по света в книги. През лятото на 2021 г. излиза още една тяхна „голяма“ книга: „Голяма книга за Италия“ (изд. Книгомания) и която постигна наистина страхотен успех, макар възможностите за пътуване на читателите да бяха ограничени заради пандемията. С имената на Румяна Николова и Николай Генов свързваме и още три популярни обемни издания „1000 страници България“ (излиза два пъти с допълнения през няколко години), „Българската съкровищница“ (на бг и англ език) и „България: природа, човек, цивилизации“ (издания на бг и англ. И на бг и френски език).




<p>Тиентан един от най-прочутите храмови комплекси в цялата Поднебесна империя. Храмът на Небето е сред монументалните прояви на китайския архитектурен гений и една от емблематичните култови сгради на Пекин.</p>

Тиентан един от най-прочутите храмови комплекси в цялата Поднебесна империя. Храмът на Небето е сред монументалните прояви на китайския архитектурен гений и една от емблематичните култови сгради на Пекин.

Освен тези подаръчни и енциклопедични издания Румяна Николова и Николай Генов преди няколко години подготвят и отпечатват два много удобни джобни пътеводителя с маршрути за топ дестинации из страната и препоръки: „България – позната и непозната“ и „България – още нови посоки“.

В историческата част на „Голяма книга за Китай“ ще прочетете любопитни факти за

Забранения град в китайската столица, посещаван годишно от 2 млн. туристи, Пътя на коприната, Пътя на чая, калиграфията, китайските открития, без които не можем, китайската медицина, за завоеватели, учени и исторически личности, както и напътствия къде да се храните, какво да опитате и да пиете и кои са най-интересните градове, които да посетите.

Немалък е приносът за качеството на този обемен том на редактора на енциклопедията и автора на предговора с кратък исторически обзор – д-р Яна Шишкова (нейната методика за преподаване на китайски език е призната за водеща в Европа от Изследователския институт „Един пояс, един път“ към Пекинския университет).

Целта на богато илюстрираната енциклопедия „Голяма книга за Китай“ от Румяна Николова и Николай Генов е да направи пътуването ви из страната на Жълтия дракон леко, пълноценно и незабравимо. А ако вече сте я посетили, да ви припомни и допълни знанията и впечатленията ви за видяното. Изданието ще ви разходи из топ дестинации в Китай като:

  • провинция Съчуан, известна с огненолютата си кухня
  • Тиентан – храмът на небето
  • Великата китайска стена
  • Пещерите Могао
  • Манастирът Шаолин
  • Градините на Суджоу
  • Фънхуан – градът на фениксите
  • Шанхай – град от бъдещето
  • Пътят към Тибет с най-високата железница
  • Данся – планината на розовите лъчи
  • Замъците от пръст и ориз на народа хакка
  • Гуанджоу – южната порта на Китай


Румяна Николова разказват и за симпатичните гигантски панди в Съчуан, за най-голямата забележителност – огромния седящ Буда, изсечен в скалите на красивата и почитана от будистите планина Лъшан през VIII век. Дафо, както наричат този исполин, е висок 71 м. Ушите му са дълги 7 м, а пръстите – между 8 и 11 м. Някога цялата статуя е била под покрива на изработен от дървени греди храм, разрушен по времето на династия Мин.

Богатата фактология на тази книга показва с красиви кадри смайващите с мащабите си и с футуристична свръхмодерна архитектура градове, многовековни исторически паметници,природни феномени като каменните кули на Улин-юен, Трите клисури на река Яндзъ и уникалния пейзаж край река Ли, пустините Гоби и Такламакан и още много, много други любопитни места и зебележителности...

Сигурно не сте чували за най-големия световен мореплавател – евнухът Джън Хъ, плавал из световните морета през XV век начело на 300 огромни кораба с 30 000 души екипаж? Ще се запознаете задочно с него и с Чанкайшъ, Линбяо, Маодзъдун, както и със създателите на модерен Китай Сун Ятсен и Дън Сяопин. А също и с духовните учители на китайския народ Конфуций и Лаодзъ, с будисткия реформатор Цзонкапа, основал титлите Далай и Панчен лама...

От „Голяма книга за Китай“ може да научите за големите учени, почитани като „божествени“, за спецификата на китайската опера и философията, вложена в приказните градини, ще разберете защо калиграфията е била достойно занимание на образовани мъже и талантливи художници. Ще прочетете за акупунктурата, фън шуй и богатството на китайската кухня...

Откакто свят светува, човек се опитва да го проумее и да го направи по-безопасно и приятно място за живот с помощта на образи и магически знаци. Самата дума „символ” означава „представям, изобразявам“. Затова е особено интересно да се потопиш в морето на китайските символи с надеждата да узнаеш повече за представите на китайците за света. Те са всепризнати лидери в света на символиката.

Книгата ще ви разходи до места, които остават встрани от туристическите маршрути. С нейна помощ ще стигнете до края на Великата китайска стена и южната провинция Сишуанбанна. Ще се разходите из Тибет, из хималайските земи, където и днес не е лесно да се отиде.

Сигурно не знаете, че освен на основното население от ханските китайци, огромният Китай е дом и на 56 официално признати малки етноса, които имат свой език, различен бит и екзотични обичаи. Някои от тях наброяват милиони, други – само няколко хиляди души. Те говорят и пишат различно, обличат се, празнуват и скърбят различно. Това издание ще ви заведе на гости при тях, ще ви покаже жените с най-дългите коси в света, кръглите къщи от пръст и... ориз, матриархалния обичай на т.нар. гостуващи бракове и патриархалния на многоженството…

От ГОЛЯМА КНИГА ЗА КИТАЙ ще научите, че впечатляващият икономически скок на Китай през последните години щеше да заобиколи оазиса Дунхуан, да го остави и днес затънтен край, ако по щастлива случайност през 1900 г. монах даос не намира огромен брой свитъци с древни писания и рисунки в таен коридор на една от многото изкуствено издълбани пещери, създадени между IV и XI век. Предполага се, че са зазидани тук, за да бъдат запазени от безмилостните монголски нахлувания. Богатствата на най-добре съхранената съкровищница на будистко изкуство в света, които сър Ауръл Стейн пръв изследва и популяризира, се съхраняват в музеите на 12 страни. Сред огромното количество намерени ръкописи е преписът от 868 г. на прочутата Диамантена сутра – най-старият известен отпечатан текст в света. В 1000 пещери, издълбани в скалите край Дунхуан, от които 492 идеално запазени, благодарение на сухия пустинен климат, са открити общо 45 000 кв. м уникални стенописи и над 3000 изрисувани статуи…

Откъс от книгата:

РЕКОРДЬОРКИТЕ ЯО С НАЙ-ДЪЛГИТЕ КОСИ

Сред многобройните народности в Гуанси-джуанския автономен район е и етносът яо, станал известен с един любопитен рекорд в Книгата на Гинес. Неговите представителки се славят като жените с най-дългите коси на земята. Разбира се, това е главната, но не и единствена причина да се запътите натам.

Народът яо наброява около 2,6 милиона души. Не се знае със сигурност откъде идват неговите хора, но над 2000 години те скитат из обширните земи на днешен Китай, докато се заселят в планинските части на Гуанси-джуанския автономен район и провинциите Хунан, Юннан и Гуейджоу. Яо имат собствен език от китайско-тибетското езиково семейство с многобройни диалекти, но нямат своя писменост. Въпреки че културата им е повлияна от хан и народите мяо и джуан, с които са си взаимодействали през вековете, яо успяват да запазят и повечето свои оригинални черти.

Най-лесно ще стигнете до тези хора в селцето им Хуанлуо в ниските части на планината, само на стотина километра от град Гуейлин. Разположено е на двата стръмни бряга над малка рекичка, която при порои увеличава многократно своя дебит, ако се съди по дигите и укрепителните съоръжения наоколо. Кой знае дали яо не са избрали по-ниско разположените части на района, защото съгласете се, че е трудно да носиш 2 метра коса на главата си и с такава тежест да се катериш по планинските върхове.

Забележителните рекордьорки ще ви дите още с влизането в Хуанлуо. Ще ви направят впечатление с неимоверно дългите си коси, сплетени изкусно в огромни кокове. Шетат из селото, заети с всекидневната си селска работа. Някои носят пълни кошове със зеленчуци, други тичат съвсем по нашенски с купи ориз след злояди деца, като непрекъснато им нареждат нещо на непонятен език. Въпреки че честите посетители внасят явен дисонанс в трудовото им всекидневие, обитателките на селото като истински звезди намират време да се усмихнат на новодошлите, да позират за снимки пред фотоапарати и камери и да отвръщат на любопитството ви със звънък смях. Сякаш не могат да се начудят какво толкова странно намираме в дългите им коси.

Вродената им любезност е отлична възможност да попълните с видяното на живо онова, което вече сте прочели за тях. На пръв поглед не изглежда, че косите на жените яо наистина надминават по дължина ръста им. Но всичките съмнения изчезват в мига, когато някоя от тях разпусне кока си, а после и други се присъединят в импровизираната демонстрация. Не е чудно, че тези необичайно дълги коси тук са и възможност да се изкара някой юан от тяхната демонстрация. Управата на селото за целта дори е построила нещо като шоурум. Там, ако сте недоверчиви, може да разпитате за подробности преводача, който е на ваше разположение, а имате възможност дори да премерите дължината на косите.

На главите на поолиселите зрители жените шеговито търкат кичури от прическите си, за да „прихванат“ и те коса силна като тяхната. Трудно е да си представите какво е да се мие и реше двуметрова коса, а и безропотно да се понася тежестта ѝ. Още повече че към живата коса тези жени добавят и допълнителни опашки. Но, както ще разберете, залогът за тези усилия са здравето и дълголетието...

Жените яо режат само веднъж през живота си своето богатство – когато навършат 16 години и станат моми за женене. Нито един отрязан или паднал косъм обаче не бива да се изхвърля. Затова те грижливо събират отстранената коса, оформят я в допълнителна опашка и я прикрепят в кока, заедно с това, което е падало при всяко сресване. Те и днес вярват, че колкото по-дълга и богата е косата им, толкова по-дълго и щастливо ще живеят.

Момичетата крият косите си под черни тюрбани и пръв успява да ги зърне младоженецът едва след сватбата. Под черни тюрбани са и косите на вдовиците. Колкото до омъжените жени, веднага можеш да разбереш по формата на кока им дали имат деца. Тайна остава само броят на наследниците.

Освен дълги, косите на жените яо са и необикновено лъскави. Казват, че се дължало на чистата речна вода, а също и на оризовата отвара, с която ги миели. Явно тук не са познати всевъзможните „чудодейни“ козметични препарати, които май хранят не толкова косата, колкото техните производители.

Етнолозите твърдят, че дългите коси не са единственият куриоз при народа яо. Сред него и днес могат да се открият останки от някогашни матриархални традиции. Така например на братята на майката, като роднини по пряка линия, се пада особено важната роля да пазят честта и целомъдрието на семейството. За техните синове обикновено се омъжват дъщерите на сестрите на бащата. Ако това не стане, те са длъжни да откупят с щедро заплащане свободата си, преди да си изберат друг съпруг.

Спокойно може да хвърлите един поглед в дървените къщи на селяните, защото яо са любезни, гостолюбиви и веднага след като видят, че обикаляте селото, ще ви поканят да разгледате вътрешната уредба на домовете им.

Обширно помещение е мястото, където се събират обитателите и се канят гости. На стената срещу стълбата обикновено са окачени стари, поизбелели портрети на предците, а от двете им страни върху червени свитъци са изписани калиграфски благопожелания. Няколко врати водят към стаите на семействата, които живеят тук. Най-хубавата, естествено, е за възрастните родители, а в другите са семействата на наследниците им.

В единия край на общата стая е огнището, в което огънят гори в ограден с камъни кръг на пода. Жените яо са големи майсторки на ръкоделието и дрехите им са красиво декорирани с шевици и бродерии. И трябва да знаете, че нищо в тази украса не е случайно, а има дълбоко символно значение. В тях открай време жените вграждат премълчаните си вълнения, надежди, заклинания. Проявеният интерес към бродерията им е сигнал да се разтворят сандъците, в които са надиплени пъстри тъкани, плетени и извезани покривки и дрехи. Очевидно те са нечий чеиз, каквито се подготвят за младите и в много други краища по света.

Явно, въпреки че днешен Китай осигурява ширпотребата едва ли не за целия свят, все още има места, в които се поддържат грижливо умения, които градските жени отдавна са забравили. Те са особено важни, когато от една млада булка се очаква да влезе в дома на съпруга си с чеиз от дрехи, обувки, завивки, които да ѝ стигнат за цял живот, защото според обичая не бива да приема нищо от новото си семейство.

Яо много уважават възрастните хора. Младите ги поздравяват най-учтиво и се отдръпват да им направят път. Има и куп табута, които определят какво не бива да се прави в тяхно присъствие. Не може например да се седи с кръстосани крака, забранено е да се говори вулгарно и дори да се назовават по име възрастните. С почестите, с които обграждат гостите си, яо даряват и възрастните жени с черен тюрбан. Вече сте научили, че той е белег на вдовиците. Някога са наричали този период от живота на жената „дни на безмълвния покой“. Старите жени са си заслужили спокойни старини и уважение, защото са родили потомство. И щом са дали живот на деца, ще има кой да се грижи за тях до края на дните им.

Ако обаче очаквате при това положение възрастната жена да има решаващата дума за всичко в живота, ще се окажете излъгани. Вместо да оставят на нея избора на брачния си партньор, както е при доста народи, девойките яо с особен вид пеене ухажват и сами избират партньора си. Направили вече избора си, те изразяват своите симпатии по доста болезнен начин, като... щипят избраниците си по задните части. Е, и в някои по-югоизточни райони на добрата стара Европа подобни жестове не са чужди, само дето ролите са разменени.

Бракосъчетанието става със съгласието на родителите от двете страни. Често обаче семейството на младоженеца трябва да плати значителна сума в сребърни монети и доста свинско месо като годежни дарове. Ако мъжът не е в състояние да осигури тези подаръци, ще трябва да живее и работи в семейството на булката и да му се подчинява.

През вековете народът яо развива основно три типа начин на живот. Едни групи започват да се занимават със земеделие и лесовъдство. Други предпочитат за осигуряването на прехраната си да заложат на лова и риболова.

Третите пък го карат най-мързеливо – събират диви плодове и билки и живеят в по-високите части на планините. Повечето групи на този народ живеят задружно. Няколко семейства и днес се обединяват, работят заедно и разделят продукцията помежду си. Тази интересна форма на кооперативен труд е известна с необичайното название „пея, докато копая“. Напролет, когато тези обединени домакинства започват да орат и засаждат своите ниви, по време на работата млад мъж дава тон за песен, която работещите подемат. Негово задължение е и да удря барабан и по този начин да задава ритъма на работа.

Много интересни са и вярванията на хората яо. В различните райони, които обитават, те се отличават доста и явно са оформени и под влиянията на съседните народи. Веднага бият на очи някои заемки от ученията на Лаодзъ и Конфуций. Дълг, почит, признателност са три от добродетелите, които характеризират етичния им кодекс.

Като всички етноси в Китай и хората яо се прекланят пред предците си и се стремят с целия си живот да бъдат достойни за тях и да не ги посрамват. Въпреки това представителите на този народ не са престанали да почитат и да се молят и на природните сили, от които животът им е силно зависим, както и да вярват в своите тотеми. Панху е главният от тях.

МАЗНИЯТ ЧАЙ ЙОУЧА

Любезните домакини обезателно ще предложат на госта техния най-голям специалитет – йоуча, или „мазен чай“. Ще ви заприлича по-скоро на някаква супа. За приготвянето му листенцата чай първо се запържват леко в мазнина, след което им се добавя гореща вода, подправена със сол, пипер и джинджифил. Отварата се поднася смесена с ориз, фъстъци, пържен фасул или други подобни, характерни за яхниите у нас добавки. Йоуча има леко горчив вкус. Ще ви кажат, че след една-две изпити купички започва да се усеща и сладкият му привкус, който стимулирал кръвообращението и загрявал тялото.

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser