Сутрин. Париж все още спи, потънал в мъгла.
Събуждам се рано, излизам на терасата и пия кафето си, гледайки малкото лъчи, които усилено си проправят път през облаците. Слагам семпъл черен панталон и пуловер и излизам преди да се сблъскам със съседите, отиващи на работа, грабвам кроасан по пътя и се запътвам към 416 Rue Saint Honoré, където се намира ателието на първата haute couture Китайска дизайнерка Гуо Пей.
2015 е годината в която нейното име нашумява на Запад благодарение на Риана, която се появява с километрично, яркожълта рокля-наметало на Мет Гала “Китай: В огледалния свят” и я превръща в един от най-обсъжданите тоалети на годината, докато същавременно успява да почете китайската култура и традиция.
В ателието ме очаква дясната ръка на дизайнерката, Грейс Вонг Фолие с която се срещам, за да ми покаже няколко модела от колекцията Пролет/Лято 2017-та La Conciergerie, вдъхновена от пътуване на дизайнерката до Швейцарското езеро Констанц, където тя посещава катедралата Сент Галант. Вместо няколко минути, тя прекарва часове, изгубена между стенописи и икони, изследвайки всеки сантиметър от магичествената архитектура на катедралата. Изпуска самолета си, но пък черпи вдъхновение за бъдещата си колекция.
Подобно на Гуо Пей, още с влизането в ателието ѝ, аз съм потопена в магичен свят, далеч от парижкия шум и улици, където съществува само красота и вълшебство. Посрещната съм от дълга червена рокля, чиито воал заема цяла стая, което я прави и основен модел на колекцията, представен на ревюто от 86 годишният топ модел Кармен Дел`Орефис.
Преминавайки от стая в стая, очите ми се изпълват с величието на тези произведения на изкуството: на дрехите, бижутата и короните, ръчно изработени от Гуо Пей и нейния екип. В колекцията преобладават религиозни и исторически мотиви, но всяка дреха комбинира азиатската култура и наследство на дизайнерката с ориенталски орнаменти и Западни вдъхновения.
Грейс ми разказва за бизнес модела, който Пей е разработила в Китай – създала е клуб с около 4000 клиенти, които плащат годишна такса, за които тя създава няколко изцяло ръчно изработени тоалета-уникати, над които е възможно да се работи дори и в продължение на няколко години – подобно на наметалото на Риана, чиято изработка отнема 2 години. Други Източни дизайнери, които успяват да наложат своята визия и да променят разбирането за мода в Париж са Рей Кавакубо, Исей Мияке и Йожи Ямамото, но за разлика от Гуо Пей, която създава haute couture, тяхната концепция за анти-мода клони към деконструктивизъм и неконвенционален street style.
Освен тях обаче, двама български дизайнера Демо и Тоно също набират популярност в Париж с техния street style бранд Демобаза, който вече успя да преобрази софийските улици с минималистичните и футуристичните си форми. Деконструктивната спортна униформа прави българската столица истински street style епицентър и източник на вдъхновение. Когато човек чуе “френски стил” или “Лондон look” веднага изкачат хиляди образи в главата му за типичната визия, която преобладава в тези модни столици, но когато се говори за модата в София, като че ли хората не могат да я опишат с няколко думи и точно за това аз толкова я харесвам.
Свобода в мисленето и движенията, което кара всеки човек да изгражда своя собствен стил и излъчване и да изразява себе си чрез дрехите, които носи, макар и в повечето от тях да се намира нотка street style.
Между София и Париж, между street style и haute couture, Гуо Пей и Демобаза, между kinda classy, kinda hood – това е моя личен стил, изграден покрай непрастанно пътуване между двата града, между моето номадско “вкъщи”.
