Отпуските са, за да се отърсим от рутината и да се заредим с хубави емоции, така че да продължим по-леко напред. Фейсбук и интернет диетите са толкова популярни, защото когато изключим телефона, утоляваме копнежа си за отдих от новинарско-клюкарския водопад в социалните мрежи и чуваме приятелите си наяве, а не в слушалката. Е, така е и с умората в модерните връзки.Когато виждаме един и същи човек ден след ден в продължение на години, е лесно да го приемем за даденост, но какво значи да се умориш от ситуацията, в която се намираш, от (без)действията на партньора, от своите? Понякога ни писва, изтощаваме се емоционално и когато единият заяви на другия, че му е омръзнало да са заедно, това е сериозен проблем. Сериозен, защото това изявление не е моментно състояние, а следствие на сбор от проблемчета. С течение на времето те се уголемяват, увеличават и изригват в негодувание.
Споделеността като бреме
Споделянето на лично пространство може да се превърне в бреме. Дълго сутрешно кафе, съботен пазар, приготвяне на вечерята заедно, съвместно кино, събиране с приятели. Всичко, за което сме мечтали в ергенския живот, в един момент може да дотегне. И постепенно забелязваме как онова, което преди сме харесвали у другия, вече ни дразни. Защо става така? Със сложни думи психолозите обясняват нещо елементарно: че понякога имаме нужда от време само за себе си. Не бягство, не тотална раздяла, но здравословна временна дистанция, която ни позволява да погледнем на отношенията си отстрани. Тогава тя започва да изглежда по-примамлива.
Ама не! Толкова хора са се вкопчили в другия и от собственическо чувство не допускат да си поеме въздух и да остане насаме поне за малко. Така нараства чувството за неприязън, но временната раздяла понякога може да сплоти хора, които вече не се чувстват близки и има начини за спасение на връзката. Но ако отчаяно да се опитваме да спасим нещо, което само единият има интерес да спаси, какъв е смисълът? Трябва и двамата да сме готови да се променяме и адаптираме.
Добрите решения
Има причина за безпокойство, но добрите решения за неутрализирането й не се вземат набързо. Няма как да върши работа нещо, което е хрумнало току-що, или проблемът да остане без контрол. Нужна е адекватна реакция с емпатия и отговор на трудния въпрос защо се стигна дотук.
Може единият партньор да се чувства неразбран, защото има срив в общуването: „Нямаме какво да си кажем“. Може да му липсват личностни предизвикателства поради стрес или нерешени проблеми: „Не съм щастлив/а с теб“. Умората от брака почти винаги е знак за емоционално отдалечаване: „Не ми е до теб.“
Може ли счупеното да се залепи по-здраво отпреди, как? И най-страстната любов може да угасне, но това невинаги е краят на историята.
Нужна е честност, защото в една връзка е лесно да излъжеш, че си щастлив. Другият ли не ни удовлетворява, или просто ни е скучно?
Често бракът става навик и за да не останем заклещени в рутината, трябва да променим навиците си, да опитаме нещо различно със или без партньора, да живеем по-спонтанно и да сме отворени за нови неща. Хората винаги се променят, както и възприятията – времето ни променя. Мъжът, до когото заспиваме, на сутринта може да ни се стори различен, да го видим с нов поглед. Личностите се развиват, отношенията също, минават през етапи – отегчението от брака е може би само период, последван от друг, на сближаване. В добро и лошо – заедно сме преодолели толкова проблеми, нима това не е доказателство, че се разбираме и заедно се справяме по-добре?! Осъзнаването на това сближава, споделянето – също! Ако не си говорим един пред друг за мечтите, вълненията, възторзите, за всичко, което ни е важно, а го таим и разговорите се въртят само около „какво ти се яде довечера“, нещата не изглеждат добре.
Къде сбърках? Трябва да си изясним не само как се озовахме в този неудовлетворителен брак, но и да си изясним бъдещето. Премисляме различните сценарии. Някога сме се обичали силно, какво ще ни причини разводът, как ще живеем по-нататък, по-хубаво ли ще ни бъде един без друг? Защото, ако се разделим, раздялата със сигурност ще засегне всеки житейски аспект. Какъв резултат ще дадат опитите ни да променим нещата към по-добро? Никой, освен нас двамата не знае дали можем да се срещнем по средата и да бъдем по-щастливи заедно.
Почивката е вариант, един от най-мъдрите начини да излезем от дупката. Някъде на тихо и приятно място сами за няколко дни, за месец, ако е необходимо, за да се излекуваме от прегаряне. Ако е възможно, може да отидем заедно. Така ще можем да се насладим на компанията си в нова среда, да се свържем по нов начин.
Здравата връзка изисква уважение и отдаденост. Лесно е да се умориш, нормално е да се случи, но може да се преодолее. Когато се обвържем с някого, обединяваме и животите си в един, но това не значи една от страните да жертва своите цели и желания. Ако целите и мечти не са съвместими, не е краят на света, продължаваме напред, каквото и да значи това за конкретната двойка.
