Преминете към основното съдържание

Искам да е лято!

Горещи модни находки, неочаквани пътешествия и срещи, флирт със слънцето и още от новия брой на списание ELLE

„Искам погледът ми да се рее над вълните, дори да съм далеч от морето. Искам да усещам слънцето с всяка пора на кожата си, дори да съм под студения климатик в офиса. Искам да забравя всичките си устройства, римайндъри и сметки, дори да знам, че това няма как да се случи. Искам просто да е лято, защото независимо къде съм, това е сезонът на свободата, мечтите и безвремието! Сезонът, в който „искам“ е по-силно от „трябва“.

Някъде бях чела, че 10 процента от живота е каквото правим, а 90 процента – как го възприемаме. Преди време ви бях разказвала историята на две жени в болнична стая. Едната не можела да става от леглото, но другата всеки ден й описвала красивите пейзажи и цветните минувачи, които „виждала“ през прозореца. Когато си тръгнала от болницата, нейните истории толкова липсвали на другата жена, че тя положила неимоверни усилия, за да се изправи по-скоро и да надзърне през прозореца, за да установи, че там има единствено… стара тухлена стена.

Впечатляваща е и историята на Виктор Франкъл – детерминист, възпитан в традициите на фройдистката психология. Бил е сред евреите, изпратени в нацистки концлагер и преживели едни от най-жестоките зверства. Родителите му, брат му и съпругата му загинали в газовите камери. Само той и сестра му оцелели. Един ден, заключен сам и гол в малка стая, Виктор Франкъл осъзнал това, което по-късно нарекъл „последната от човешките свободи“ – свободата, която нацистите не можели да му отнемат. Те можели да контролират тялото му, но не и мечтите му. Франкъл „виждал“ себе си в класната стая, как преподава на студентите. Използвайки въображението си, той упражнявал тази малка ембрионна свобода, която ставала все по-голяма и по-голяма, докато накрая се чувствал по-свободен и от нацистите.Истината е, че ние виждаме света не такъв, какъвто е, а такъв, каквито сме ние. Когато описваме с думи това, което виждаме, ние всъщност описваме себе си.

С част от следващите страници аз също мога да опиша света – цветен, сладък и сочен, като витрините, които са толкова ярки този сезон; топъл като пясъците на тайните плажове, които Тереза Восканян откри в Инстаграм; свеж като ледниковите езера, до които ни води Доника Ризова; жизнерадостен като ароматите, които селектира Жени Александрова; неуморен като 71-годишната Вера Уонг, за която ни разказва Мария Тонева. Светът за мен е вечно лято, нищо че има и други сезони. Понякога и за тях намирам място в моя свят. Но само понякога!"

Новият брой на списание ELLE вече е на пазара!

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser