Преминете към основното съдържание

Изневярата – предателство или просто секс?

Дали сексът извън връзката е единствената форма на изневяра? И защо ги свързваме така настоятелно? Две различни гледни точки към идеята за вярност
© iStock

Пиша този текст в навечерието на предстояща среща със стара любов. Започнах го със смътното осъзнаване, че се каня да издекламирам позицията си на сериозно обвързана жена, която иска поне да опита да бъде моногамна. Но която не е съвсем сигурна дали ще гравитира около същото след няколко чаши вино. Вселената определено има чувство за хумор! Вместо да се смея обаче, крача към тостовете за „някога, когато...“

Как ще завърши вечерта? И по-важното: къде?! Разигравам в главата си двата сценария, вдъхновени от две различни истории.

ПО-ВАЖНО И ОТ ВЯРНОСТТА

Тази на А. ме убеждава, че сексуалното предателство не е толкова страшно, колкото емоционалното пренебрегване. А. тъкмо е загърбила усложнено неразбирателство, предизвикано от това, че мъжът й е влязъл в пощата й и е прочел някакви имейли. Заради тях я обвинява в изневяра. Каквато А. не признава и по-важното – не смята, че е от значение дали такава има.

За мъжа на А. ситуацията е катастрофална. За А. катаклизмът се е случил още преди години. И под „катаклизъм“ тя няма предвид нерегламентиран секс. Изумена е, че изобщо подхващам въпроса за изневярата. „Само тя ли може да ме нарани?“, беснее А. „Ако сексът не е замесен, трябва да стискам зъби и да работя върху връзката си ли?“

Да си лягаш с някой друг при наличието на интимни отношения, които се считат за нещо ексклузивно, случващо се между двама души, е обречено да бъде причина за раздели – няма да се опитвам да ви убеждавам в обратното. Приемаме го за даденост до такава степен, че явно обещанието никога да не изневеряваш е достатъчно да оправдае нанасянето на всякакъв друг вид емоционални щети, докато продължаваш да изглеждаш добрия в цялата история.

Това, разбира се, е глупаво. Когато един партньор е любящ, загрижен и добър, някакво инцидентно негово кривване, може да бъде простено. Не се опитвам да смаля раната, която то би могло да причини. Но изневярата не е единственият начин да оставяш белези. Те се случват и ако просто се оттеглиш от ролята си във връзката. Доста хора го правят. Забравят да се поддържат, да бъдат романтични, да спазват обещанията си.

„Много пъти съм си мислела, че ми изневерява“, казва А. за съпруга си. „В началото на 11-годишния ни брак той често излизаше, понякога по цели нощи, и ме отблъскваше по всякакви начини, за които можех да се сетя. Питах го къде е ходил, но това го дистанцираше още повече. Не можех да си представя да си навън цяла нощ, затова си мислех, че е намесено и прибирането в чужд дом. Не знаех какво да правя, когато той отричаше. Правеше го толкова често, че накрая ме убеди. Но усещането за изоставяне не се разсейваше. Не получих катарзиса, който можеше да ме сполети, ако беше ясно, че говорим за изневяра. Тогава поне щях да мога категорично да го обвиня, че ме е игнорирал. А така се получаваше някакво вето, наложено над темата. И то продължи, докато той не прочете мейлите ми и най-сетне пожела да поговорим.

Диалог, който оставил парещи следи след себе си. От една страна, съпругът на А. е прав – жена му изпраща мислите си на някой друг, което означава, че не ги споделя вкъщи с него. Но пък чия е вината тя да се чувства отблъсната, пренебрегната и излишна? Не че искам да заемам страна. Просто се чудя: защо двойките настояват за съвместна вярност, когато тя очевидно е истинско предизвикателство? Синоним на преданост ли е да заостряме толкова вниманието си към сексуалния елемент? Да си отдаден означава да присъстваш в интимния свят на половинката си. На всяко ниво, не само в спалнята. А сексуалната изневяра невинаги е равна на това, да ти забият нож в гърба. И отричането от секса извън връзката не гарантира спасение от опасността да предадеш другия.

НЕПРОСТИМАТА ИЗНЕВЯРА

К. е на друго мнение. Тя смята секса за спояващата сила в една връзка. Заради което определя изневярата като най-лошия вид предателство.

„Изневерите не касаят секса? Свързани са със скуката и изкушението? Прибягваме до тях, когато сме се почувствали пренебрегнати, изплашени или приети за даденост? Съжалявам, че ще спукам сапунения мехур, но аз вярвам, че аферите са тъкмо това – секс“, набира скорост К. За нея сексът е единственото нещо, което разграничава любовната връзка от най-доброто приятелство.

И действително, той е източникът на енергия в двойката, спойката между партньорите. Химия, похот, любов от пръв поглед – първоначалният подтик във всяка връзка е физически, не емоционален. Защото отначало едва се познаваме във всеки значим смисъл, с каквито и романтични глупости да се самозалъгваме. Така че сексуалното предателство си е опустошително. С един-единствен изстрел то може да прониже сърцето ни, да ни отнеме самочувствието и усещането за идентичност. Обръщането на партньора ни към друга жена е така оскърбително, понеже ни показва, че сме скучни и нежелани.

Нещо подобно се случило на К. 6 години след сватбата. Открила, че съпругът й има тайна връзка. „Дочух го да шепти сладки приказки на друга жена по телефона. С малко ровене достигнах до повече информация и разбрах, че това се е случвало повече от година. Бях разкъсвана от мъка. Как можа да ми го причини? Да ни го причини – да постави всичко, което бяхме означавали един за друг на второ място след желанието си да преспи с друга? Имах добра кариера, хубава фигура и сексуалният ни живот бе все така добър като в началото. И все пак, неговата афера ми подсказваше, че не ставам. Че не ме обичаше. Поне не толкова, че да остане верен.“

Защо настояваме за съвместна вярност, когато тя очевидно е истинско предизвикателство?

Жените често се убеждаваме една друга, че емоционалната довереност – когато мъжът ви плаче на рамото на своя приятелка – е по-лоша от сексуалната изневяра. Защото партньор, който е изцедил всичките си сили и мечти в обятията на друга жена, дори да е „невинен“, се прибира вкъщи без емоционална енергия за собствената си жена. Но истината е, че рядко прекратяваме връзките си заради емоционално разсеяни или отсъстващи мъже. Знаем, че в едни зрели и всеотдайни отношения повечето проблеми могат да бъдат разрешени с разбиране, говорене и търпение.

Малко са наивните, които вярват, че една дългосрочна връзка е само цветя и рози. Неизбежно ще има много кръпки по пътя и съвсем малко въпроси, които да не могат да бъдат съшити само с желание. Един от тях – изневярата, повдига още много други: Кога преставаме да бъдем истински? Кога е първата ни фалшива усмивка? Кога любовта се превръща в лъжа?

Би било лесно да мислим, че тя трябва да означава край за всяка двойка. Само че дори К. признава, че финалът не бил точно такъв: „Останах година с надеждата връзката ни да се възстанови, но всъщност малко по малко се оттеглях. Беше единственият начин да се предпазя от още повече болка. От повторна засада. Правехме секс, но той беше тих, със спотаен гняв. Говорихме си само за повърхностни неща. Не можехме да си споделим нищо истинско заради слона в стаята, който никой от нас не смееше да посочи. Накрая мъжът ми ме остави. Не заради другата жена, а защото аз вече отсъствах от брака ни.“

ПРЕДОГОВАРЯНЕ НА МИНАЛОТО

Седя срещу него – фантомът от миналото, заради когото вече веднъж съм се подхлъзвала – и допивам трета чаша вино. Ще устоя ли този път? Коя ще бъда – А. или К.? И мога ли да бъда нещо по средата? Да бъда повече себе си, вместо да се тикам в тесногръди рамки, но все пак да мога да извървя пътя наобратно, където все още да има кой да ме чака?

Защото, няма какво да се лъжем, изневярата е единственият акт, който променя всичко завинаги. Когато се обвързваме, с пръстен или без, не обещаваме, че никога няма да танцуваме с друг. Не се кълнем, че няма да споделяме мечтите и страховете си с никого, освен с любимия човек. Не се предполага, че е изключено някой ден да намерим за привлекателен някой друг. Ала все пак даваме дума, че няма да правим секс с когото и да е от тях. А после, когато това все пак се случи, идеята, че сме големи хора, ни изкушава да останем, да ревизираме пренебрегваните досега проблеми и да се опитаме да построим нещо от руините. Но за някои – сред тях и К. – изневярата боли толкова много, че е невъзможно да бъде преструктурираща. За други, като А., болката от това, да разбереш, че си на второ място след алкохола, приятелите или футбола, е също толкова силна. В някои отношения – дори по-лоша.

И за двете смисълът на предателството не е сексът, а бягството. И ако сексът е прегрешение, което може да бъде обсъдено и да доведе до резултат – сдобряване или раздяла, то бягството е нещо по-абстрактно.

Едно е ясно обаче: всички ние все някога ще бъдем привлечени от други хора. Въпросът е какво ще последва от това привличане. Дали ще преценим, че връзката ни е по-важна, и ще предпочетем да я съхраним, или ще я изложим на риск. Ако второто се случи на нас, се чувстваме разбити. Защото посланието е: „Не си струваше да те пазя.“ Колко е малка разликата между „пазя“ и „предпазлива“, мисля си, а последната глътка ме изпепелява отвътре. Празната чаша е още на масата, докато на забавен каданс чертая собственото си бягство. Не може да се каже, че е право към къщи, защото лъкатуша на зигзаг. Но така е то, като си проправяш път между две крайности с река от вино.

Смисълът на предателството не е сексът, а бягството.

Развод след празниците

Януари е месецът рекордьор по подадени молби за развод. Ето 5 причини за това:

Изчакваме да минат празниците, за да не разваляме коледния дух на семейните събирания с възрастните ни родители и децата.

Купуването на подаръци, организирането на семейното събиране, пътуването до родните места или пък обсъждането кого да поканим за празниците, кой ще се занимава с украсата и кой – с шетането... Декември е бомба със закъснител за всяка разколебана двойка!

Идеята да започнем на чисто след Нова година ни кара да се вземем в ръце. Започваме да се храним здравословно, да ходим на фитнес, да си търсим по-добра работа... А защо не – и по-добра половинка!

Споделяме проблемите си с близки приятели от детството, с които се събираме отново в родния град. Или с роднините, които все така ни подкрепят. Някои от тях имат опит с развода и затова взимаме съветите им присърце.

Чувстваме се неоценени и дори пренебрегнати. Например защото любимият не ни благодари за вкусната трапеза на Бъдни вечер. Докато михме и чистихме, той си почиваше и се забавляваше. А подаръкът му отново е знак, че не сме били разбрани (или изобщо чути).

 

Коледно кръшкане

Коледните празници са с най-голям потенциал за разкриване на изневерите. На семейните тържества, особено ако двойката е заминала на почивка или при роднини извън града, прелюбодейците имат само един начин да поддържат връзка с неофициалната си половинка: смартфона. Дали ще са разговори с шепнещ глас или компрометиращи съобщения и чатове – шансът неверниците да бъдат хванати е много по-голям, в сравнение с останалото време от годината, когато програмата им е отработената и винаги подкована с алиби.

текст ПЕТРА ДЕНЧЕВА

Още по етикети

секс , изневяра , емоции
messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser