Само няколко дни ни делят от новата учебна година. И сме сигурни, че емоциите в момента се разполагат по цялата ос от плюс безкрайност до минус безкрайност. Накратко казано, има вълнение, радост и трепет, но заедно с това и стрес, напрежение, тревога...
Иска ни се да открием ефективен начин, по който да помогнем на децата си, за да преминат през предизвикателствата с увереност, мотивация и страст. Затова се разравяме в дебелите книги и попадаме на т.нар. теория за самоопределението, която е подкрепена от 40 години на научни изследвания в сферата на психологията. Именно на тази теория можем да се облегнем.
КАК ДА ПОДГОТВИМ ПЪРВОКЛАСНИКА ЗА УЧИЛИЩЕ?
- Автономност: чувството, че държим под контрол собственото си поведение и цели
- Компетентност: овладяване на нови умения
- Свързаност: чувството за принадлежност към другите
Трите изброени точки по-горе са основните нужди, които движат човешката мотивация. Ако дори една от тях не е удовлетворена, хората стават по-малко мотивирани и по-слабо ангажирани. Това се отразява и на психичното им здраве.
Като родители ние следва да гарантираме, че нашите деца имат възможността да правят съзнателни избори в живота си. Ако проявят особен интерес към дадена тема, нека се потопят дълбоко в нея. Определете малки стъпки в ежедневието, при които те да избират какво да учат, на какво да играят, изобщо какво да правят. Подхождайте с насърчение и напътствия, без критика. Можете да бъдете просто лидер, като подкрепяте интересите на децата си и ги окуражавате да ги усъвършенстват. Можете и просто да бъдете до тях. Чувството у детето, че интересите му са ценени, може да изиграе основна роля за подобряване на мотивацията и психичното му здраве.
УЧИЛИЩНАТА ФОБИЯ НЕ Е ВЪОБРАЖАЕМА
Парадоксално или не, но в добрите си намерения родителите често правят неща, които подкопават естествената мотивация на децата им. Децата са затрупани от купища изисквания, без да им е оставено каквото и да било пространство, свободно време или избор. Всички деца, независимо от средата им на обучение, индивидуалните им способности или нагласа, могат да се възползват от собствения си живот, от деня и времето си. Простите промени, които позволяват на децата да знаят, че са „капитаните на собствения си кораб“, могат да доведат до промяна и да подобрят мотивацията и цялостното усещане за удовлетворение и щастие. Струва си да се откажем от част от контрола като родители, ако цената е това, нали?
