Преминете към основното съдържание

Как един българин в Санта Барбара облича хора, сърфове и мотори в кожа

Среща с неординарното, разказана от дизайнерката Албена Александрова

Първата ми среща с него беше твърде необичайна. В Лас Вегас. На мотори! Аз, нов член на тяхната моторджийска групичка. Те, само мъже и то любители на високите скорости. Стефан пристигна със специален мотор. CUSTOM MADE! Изработен от самия него! Във всеки детайл се четеше отношението към любимата… играчка. В тон към дизайна на мотора беше и каската му, и коженото яке!

В мен проговори дизайнера. Да, наслаждавах се на карането, на емоцията около самото прекарване и движението с моторите по живописните места, които преминавахме. Но любопитството ми към колегата беше нескрито. Разбрах, че за Стефан детайлът е религия! Всяко копче, гайка, специален надпис, подплата, джоб беше поставен на мястото му. От тук започна нашето приятелство… от модата.

След 10 дни се видяхме в Санта Барбара, Калифорния, в любимото кафене на Стефан, без което, както се оказа, денят му не започва.

Кой е Стефан Добрянов?

Мъж на средна възраст. Зевзек, с много чувство за хумор. В неговата компания не само че не можеш да скучаеш, а дори понякога трудно си поемаш дъх от смях. Обичам този тип мъже! Изключителен кавалер и добър разказвач на интересни истории. Стефан е от София, бивш гребец, луд по уиндсърфинга, в последните години моторджия. Имал е производство на мебели и любимата му част от обзавеждането са столовете. Както самият той казва, "най-трудно е да направиш стол и няма световно известен дизайнер, който да не е приел предизвикателството да сътвори негова версия на тази мебел".

За 18 години в производството на мебели е работил с известни архитекти в България, обзавел е много култови места в София, като “Опера”, различни ресторанти, някои от най-известните хотели в столицата и страната, телевизионни студия, офиси в чужбина, както и безброй частни домове, негови модели столове са произвеждани от италиански фирми.

Но в денят Х през лятото на 2011 година, в прекрасен слънчев ден, решава да обърне живота си и така се оказва тук, в престижната Санта Барбара, известна като Американската Ривиера.

Реших да му задам един въпрос, който много често ми задават на мен. Казах си, омръзнало ми е да отговарям на този въпрос, нека поне веднъж го задам и аз. Виждах в Стефан сродна душа и знаех, че ще бъде честен в отговора.

Какво кара един човек с бизнес в България да остави всичко и да потегли към незнайни и непознати ширини?

Оставих буквално всичко и отпраших в неизвестното. Не бях стъпвал в Америка. Причината беше, че каталясах от средата в България. Ако има някой, който да ме разбере, това, мисля, са хората, като теб. Да си творец в среда, в която мускулното влакно категорично има превес над мозъчната клетка, за мен лично е сериозен мазохизъм, който се оказах неспособен да продължавам да си причинявам. Всеки успех в интелектуален аспект е въпреки средата, не заради нея, та в тоя смисъл ти си едно от чудесата, аз явно не бях достатъчно “рошава гарга”!

В Калифорния Стефан се занимава с арт, дизайн, реставрации на мебели и интериори на винтидж автомобили, шие кожени якета. Сърфове, облечени в кожа, имитираща дърво, ръжда. Негови произведения притежават богати хора, ценители на оригиналното, направено специално за тях.

Една вълнуваща хрумка именно за сърфисти и то точно в Санта Барбара. Стефан ми разказва с любов как облича сърфовете с кожа, как я състарява, как я прави, за да прилича на дърво. И наистина, човек много трудно може да различи, че е кожа. Често се налага да пипнеш, да чукнеш върху сърфа, за да се убедиш в материала.

Как започна всичко? Защо точно сърфове?

Сърф скулптурите са наистина това, с което започнах тук. Не знам откъде се появи това желание, но в последните години рязко ми се прииска да направя чифт кожени обувки! Трябва да е свързано с остаряването. Една нощ, плувайки във въпросителни за неясното ми бъдеще, изведнъж свързах няколко обстоятелства и въжделения - сърфист съм, работеше ми се с кожа, а не ми се ставаше обущар. И си рекох, що пък да не направя една сърф скулптура! Направих. После още една плюс още няколко. Открих и разработих моя техника за щамповане на кожа, която винаги хвърля в недоумение хора, които десетилетия се занимават с изработка на седла, аксесоари, чанти, артисти, работещи с кожа и т.н. В последствие започнах да продавам тия скулптури. Притежават ги хора в Лондон, Бостън, тук в Санта Барбара, една краси много готина къща на Мауй, Хавай, други, така и не разбрах къде заминаха. За съжаление изкуството, бидейки храна за душата, си го позволяват все по-малко хора, това е и едно от моите определения за богат човек - този, който дава пари за нещо, което предизвиква емоцията му, от ония по-възвишените. Понеже съставът, ценящ чистото изкуство е твърде камерен, започнах да правя подвижно изкуство - “къстъм мотори”. Хем си караш, хем показваш!

Стефан е типичният “Handy man”!

Неговите сръчни ръце, реставрират интериори на ретро-автомобили. Оказва се, че реставраторите, способни да възстановят кожа на 50-60 години, се броят на пръсти. За това, освен умение, се иска много търпение!

„Реставрациите се оказаха резултат от сполучливия ми ход с “къстъм моторите”. Един ден бях паркирал на улицата първото си произведение на две колела, когато дойде един човек и рече: “Ти ще ми реставрираш колата!” Вдървих се леко, познанията ми в реставрациите бяха бегли. После разбрах цената на онази италианска реликва, ISO GRIFO 1967 - към 6-700 000 долара, което съвсем ме спече! Собственикът, германец, с ваканционен имот тук, колекционер на редки автомобили, рече, че вярва в мен, метна ключовете на автомобила и отгърмя към Германия. Накрая се оказа, че далеч съм надхвърлил очакванията му! Не звуча скромно, но така беше.

Реставрирам и мебели, най-вече столове, но като цяло не съм най-големия почитател на реставрациите до толкова, доколкото трябва да се “придържам към” и да възстановявам работата на "Н"ския майстор, сътворил нещо преди повече от половин век.“

Разхождахме се из Санта Барбара. Влизахме в различни галерии, антикварни магазини. Погледнахме на изкуството като на един резервоар на идеи, които периодично излизат на повърхността и стават тенденция.

Говорихме си за приложението на модата и нейната изменчивост, за разликата в културите на Америка и Европа, за хората, готови да дадат маса пари в името на своите хобита…

С непогрешим почерк и перфекционизъм, той показва какво може да се постигне с креативност и модерен класицизъм:

„За желанието ми да работя с кожа не знам, но причината да яхна мотор със сигурност е свързана с остаряването. Така казват психолозите - мотор или кабриолет, срещу силно намаляващ тестостерон. И купих мотор от легендарната и най-стара американска марка INDIAN с ясната цел да му взема дъха и да го променя по мой вкус. Като първа стъпка му поорязах оригиналните калници, в последствие ги изхвърлих, после се замислих, че не съм виждал мотор с дисаги върху резервоара, нито такъв с кормило, облечено с кожа, та побързах да съм първият. Уших ги ръчно от кожа, дебела почти сантиметър, която скроих по извивките на мотора, спазвайки баланс между функция, здравина, ергономия, аеродинамика и дизайн. После дойде ред на седалката - карбон, стъклоплат, неопрен, кожа. После ми се изви свят да направя задния калник, както и предния, от карбон със синтетични червени нишки, все пак червеното е цветът на тази марка. Резервоара опаковах със същия карбон. Ново къстъм кормило, ръкохватки, огледала, мигачи, фар, смених цялата изпускателна система, оригиналните ауспуси изглеждаха като бутилки за кислород в спешно отделение. И накрая... то край няма това, докато се движи, все го променяш.

Имам и една творба - Vespa 946 Bellissima – скутерът, считан за най-красив в света, който купих чисто нов, къстъмизирах и продадох на анонимен колекционер. Това е проект, който считам за едно от най-големите ми предизвикателства! Да направиш версия на нещо, което само по себе си е съвършено, е рисковано. Все пак никога не рисувам скици или проекти на нищо от това, което правя, представям си го и го правя, но все някога може да стъпя на мотиката. Размина ми се и в този случай.“

От мотора към якето! Нагазихме в модните води, дълбоко. Стефан шие специални кожени якета. Наистина много специални!

Тези якета са един необичаен диалог между старата и нова форма в дизайна. Форма в детайли, разделени от десетилетия. Шие ги сам, за моя голяма изненада. Покани ме в своето ателие, за да разгледам машините и всички онези малки частички, които правят завършената визия на едно изделие.

Той е създал свой нестандартен начин за взимане на отпечатък от торса на клиента. Но това е неговото ноу-хау. Да създадеш яке от кожа, което да стои по тялото е в класа на висшата мода. Още повече, че всяка бройка си има определен клиент, за когото е предназначена.

Хастарите са съществената част на неговите якета. Добрият шивач се познава по вътрешната част на дрехата, казваше моят учител по конструиране Георги Гиндев. При Стефан е за завиждане, че и повече! Там, отвътре, стои името на собственика на якето, може и с негова снимка.

Така, марката TEDSTAR отстоява своето престижно име в модния свят.

„Историята ми на “храбър шивач” започна преди малко повече от две години. Поради още една незнайна причина страхотно ме привлича стара кожа, измачкана, потъмняла, излъскана, такава, която ти разправя истории. Започнах да състарявам втора употреба кожени якета, което е в пълен контраст с реставрирането. Първото яке, което съсипах, продадох в eBay. Купих го за 15 долара, след моята обработка, прекрояване, пришиване на емблеми и закичване с детайли, го продадох за 350 долара на, както се оказа, човек от модния бизнес в Ню Йорк, който рече: „Аз такава дреха не съм имал, якето е awesome!“ Няколко стари якета по-късно реших да пробвам с нови такива, направени по мой дизайн в България, което ми припомни от какво съм избягал - качеството беше "айде-нема-нужда"! Което ме принуди на преклонната възраст от 49 години да си купя индустриална шевна машина и да ушия първата дреха в живота си - брезентово яке. Като тичаш бързо, изглеждаше добре. После мои приятели, българи в Калифорния, на които съм много благодарен, поръчаха първите кожени якета, които уших и така започна поредната ми лудост.

Изглежда съм наследил умения и от майка ми, самата тя много добър непрофесионалист шивач.

Коженото яке старее със собственика, но с моята техника задавам правилната посока на остаряване, спестявам първите 50 години от сдобиването с патината на времето, както и съмнителните миризми от дългата употреба. Както столът е предмет, който няма гръб, така и една дреха би трябвало да е изпълнена перфектно и от вътрешната страна, това е и причината да обръщам толкова внимание на подплатата в моите якета. Тя е нещо, което рядко се вижда, но човек се носи по един начин, когато е нахлузил долни гащи с бримки и скъсан ластик, и по съвсем друг, когато знае, че бельото му е перфектно. Все пак, не знаеш къде ще замръкнеш. Етикетите са нещо, което обичам да правя много. Години преди компютрите да навлезнат, рисувах и чертаех с рапидографи шрифтове и лога по цели нощи, за това днес т.нар. тук "lettering" е нещо, с което се занимавам с удоволствие. Етикетът, зашит за подплатата на всяко яке, е със снимка и името на собственика.

Всъщност, в направата на едно мое яке машинното шиене е не повече от 20% от всички манипулации - щамповане на кожа, пигментиране, лепене, състаряване на кожата още преди да я кроя, допълнително състаряване след като якето е готово, изработка на детайли, слагане на нитове, слагане на специални, направени от мене закопчалки, ръчно шиене, компютърна обработка на текстове, лога, снимки, печатане върху плат, рязане и лепене на винил върху кожа и плат, гладене и т.н. Бях принуден от обстоятелствата и да започна сам да фотографирам всичко, което правя. И накрая, като ме питат колко работници имам, им казвам, трима сме - me, myself and I. И не ми вярват. Аз съм всичко, което корпорациите не са, почти изчезналият, особено в Америка, вид на занаятчиите. Обстоятелство, което идва със своите плюсове и минуси. Времето, необходимо ми за изработка на едно яке, е между 7 и 10 дена. В среда, като тази в Щатите и особено в град, като Санта Барбара, единственият начин да оцелееш финансово е да правиш уникални неща на много високо качествено ниво.

Имам клиенти от много щати - дизайнери, бизнесмени, доктори, доста българи в Америка, клиенти от Англия, Германия, Франция, Нова Зеландия. За моя изненада имам и първият клиент от България! Всички да си пазят якетата, един ден ще имат колекционерска стойност.“

Навсякъде виждам поставено логото ти – TEDSTAR. Ти ли го сътвори? Какво стои зад името му?

TEDSTAR е име, което претърпя кратка метаморфоза от първоначалния вариант - TEDSTER. От малък всички мои приятели в България, а много от тях и тук, ми казват Тедо. Исках да измисля някакво име за първия скутер, който направих, и омесих TED със GANGSTER = TEDSTER. После реших, че смислово TED+STAR ще е по-cool, и ей го - TEDSTAR. А емблемата - стилизиран противогаз с корона... ми, щото не е лигаво, а не е и някакъв отегчителен череп. А средата в тоя свят все по-отровна става, та... противогаз.

Откъде черпи вдъхновение TEDSTAR?

Ами не черпя, крада. Постоянно. Искри крада, които ги причинява някакъв образ, момент, настроение, музика. Проблясъци някакви. Случва ми се да видя предмет, образ, за части от секундата и веднага да си представя нещо, което аз бих направил, после се заглеждам в обекта и се моля да е различно от идеята за дизайн, която ме е връхлетяла. И когато се окаже, че първоизточника няма нищо общо с идеята, която съм си представил знам, че искрата е казала “цък". Истински се надявам да не съм прозвучал като Дора Габе, по принцип не съм много по романтичния изказ. Докато седяхме с теб в онова кафе, ти показах на моя таблет какво яке ще е следващото, което ще направя. Ти може би очакваше да видиш снимка на яке, а то беше някаква раница. Това е искрата, а като запаля, крайният резултат ще е нещо, което никой не би свързал с оная “изтръпнала” раница. Или, както е казал... май беше Филип Старк, "всички крадем идеи, важното е да не ги копираме"... Бих добавил, че винаги трябва да се съмняваме във висотата на постигнатото, за да може да си вдигаме лимитите.

И ако един ден стана неконтролируемо известен, страшно ще се радвам да разказвам, че точно ти, Рошавата Гарга, също така известна като Албена Александрова, си човекът, който ме е открил за такъв широк кръг от хора!

Три дни отлетяха като миг. Срещнах неординарното, нематричното, индивидуалното…

Винаги съм харесвала хора, с които си говорим на един език! И Стефан е точно този човек, у който живее искрата на вдъхновението, любовта към това, което прави.

И моята любима поговорка “Ако ще е гарга, да е рошава!” напълно му отива.

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser