Преминете към основното съдържание

Как новите медии ни провалят в работата

Смартфоните разделят и владеят нашето съзнание. И така ни правят по-лоши лидери, служители, партньори
Социалните мрежи са "тромавите ръкавици" на ума ни.
Социалните мрежи са "тромавите ръкавици" на ума ни. © iStock

Вместо да открият в офисите кипящ усърден процес, скорошни проучвания върху средата там разграничават две основни линии на поведение: 1) часове, загубени в интернет сърфиране по несъществени теми, и съответно – покриване само на работния минимум; или 2) претоварване на нервната система с кортизол и адреналин, които водят до изтощение, причинено от свръхкомуникацията, и съвсем скоро – до бърнаут.

При това, тези изследвания са проведени преди още по-нови технологии, като Google Glass например, да са навлезли безвъзвратно в работното ни ежедневие. И все пак, вече отчитат вината на всички социални медии, от Facebook и Twitter до Instagram и Pinterest, заради които легиони от смартфон-притежатели са застрашени от хиперактивност.

Големият враг: хиперактивност

А тъкмо хиперактивността е големият враг на задълбочената работа. Разликата между двете обяснява Кал Нюпорт, професор по компютърни науки от Джорджтаун и автор на книгата „Deep Work“: „Задълбочаването е концентрация без разсейване върху задача, която изисква активна работа на мозъка. Това е състоянието, в което учим бързо сложни неща и в което можем да генерираме резултати с много по-висока скорост и с много по-високо качество, в сравнение с разсеяната работа.“

Само че начинът, по който комуникираме в ерата на познанието – чрез хиперактивност, слага, по думите на Нюпорт, „тромави ръкавици“ на съзнанието ни. Това вреди на когнитивните ни способности и хората на умствения труд работят много по-непродуктивно, а продуктът, който създават, е с много по-ниска стойност.

Детство мое

Разбира се, учените може да са досадна черна станция. Да, хората трябва да се опитват да спазват някакъв етикет по отношение на пращането на съобщения и обажданията си, на туитовете и постовете си и т.н. И естествено че не бива да се присягат за телефона си, докато шофират (макар, според статистиката, 55% да са го правили). Но отвъд това, вероятно си мислите – „Ей, оставете мен и моя телефон намира!“


КАК ДА ВОДИТЕ ПРЕГОВОРИ ПРИ НЕСЪГЛАСИЕ В ОФИСА


Нещо подобно си мислеше и колегата ми Боби, когато преди време се възмущаваше пред приятелския ни кръг от книгата на проф. Лари Роузън „iDisorder“. В нея професорът сравнява вманиачаването по социалните мрежи и новите технологии с клиничните разстройства – компулсивни, пристрастяващи, панически... Роузън още през 2011 г. алармираше, че социалните мрежи могат да предизвикат у тийнейджърите депресия и агресия.

Но едва неотдавна Боби си даде сметка, че 13-годишната му дъщеря държи смартфона и айпода си в детската стая вечер – уж, за да ги „зарежда“. Когато й казал, че тази вечер ще оставят всички устройства за зареждане в кухнята, детето изпаднало в паника. „Ами ако някой умре тази нощ!“, бил тийнейджърският довод. „Поне ще си се наспала хубаво“, отговорил колегата ми, въвеждайки ново правило: „Без смарт устройства нощем край нас“.

Мулти мит

За съжаление на Боби и на всички нас, родители или не, се налага да признаем, че темата е далеч по-проблематична, отколкото ни се иска.

Нови и нови експерименти убедително демонстрират, че повсеместната практика на мултинтаскинга е нереалистична и непрепоръчителна. Че фрагментирането на нашето внимание заради телефонните прекъсвания има солена психологическа и емоционална цена. И че колкото повече отговори и реакции изисква от нас дигиталният океан от информация, толкова повече нашият самоконтрол, способност за добра преценка и дори нашето емоционално благо губят позиции.

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser