Преминете към основното съдържание

Как се чувстват мъжете, когато ги задминем в служебната йерархия?

На думи силният пол няма нищо против жените шефки. Техните истории обаче говорят друго...
Какво да направи тя, за да заслужи лъвския пай?
Какво да направи тя, за да заслужи лъвския пай? © iStock

Първата сигнална лампичка за д-р Людмила М.*, специалист по вътрешни болести, светнала, когато Люси забелязала, че помощник-лекарят в състава на спешния екип бил научил медицинските сестри в „Бърза помощ“ да се обръщат към него с „докторе“. Когато имаше телефонно обаждане за мен, ми казваха: „Люси, линия три“, но за него беше, „Обаждане за вас на трета линия, докторе“, спомня си тя.

Повече обаче я ядосвало, че асистентът „пропускал“ да й даде пълната информация за пациентите им. „В спешното приемахме хора със сериозни оплаквания“, обяснява 45-годишната лекарка, „а той все казваше, че всичко е наред. Пациентът има, например, треска, и аз питам: „Какви са симптомите?“, но отново отговорът е: „Всичко е наред!“, което ще рече: „Много добре знам какво трябва да се направи“. Сякаш искаше да внуши, че той е шефът, че владее положението.“

За да се застрахова, че никой няма да пострада, Люси започнала да проверява по няколко пъти случаите на помощник-лекаря. „Той си играеше неговата игра, но моето име беше заложено на карта, аз трябваше да му вадя подробностите с ченгел от устата и да го конфронтирам: „Този човек умира! Значи нищо не е наред.“

58% от мъжете нямат предпочитания, а 14% дори искат жена за шеф

За жени като Люси – с достатъчно опит и авторитет, че да са се изкачили в служебната йерархия, но и достатъчно млади, за да са израснали с очакването, че заслужават мястото си на върха – мъже като нахакания младок би трябвало да са на изчезване. Или поне така те и аз тълкуваме статистиката. През 1953 г. „Галъп“ за пръв път пита американците дали биха предпочели мъж или жена за свой шеф, когато започват нова работа, и две трети от анкетираните избрали началник от силния пол. През 2014 г. този дял намалява до малко над една четвърт, като мнозинството мъже, или 58%, заявили, че нямат предпочитания, а 14% дори искали жена за шеф.

© iStock, Ако им бъде назначен началник от женски пол, мъжете се чувстват подценени.

И другите проучвания по темата са с подобни резултати. През 1965 г. списание „Harvard Business Review“ публикува статия, озаглавена „Хора ли са жените с власт?“ В нея цитира допитване, според чиито резултати само 27% от анкетираните се чувстват комфортно под ръководството на жени. През 2006 г. обаче процентите нарастват до 71. В същия период дялът на мъжете на изпълнителни позиции, които одобряват мениджмънта да бъде поверен на нежния пол, нараснал от 35 на 88%.

Само че дали това, което тези мъже казват на теория пред анкетьорите, отговаря на поведението им на практика? Важно е да разберем, защото повечето участници в подобни допитвания всъщност не са попадали в ситуацията, която хипотетично коментират.

Без доказателства

Едва 18% от анкетираните от „Галъп“ мъже през 2011-2014 г. са работили под ръководството на представител от противоположния пол. Все пак, жените на високи постове не са били чак толкова много, а и невинаги са имали кой знае колко подчинени. Само допреди три години една трета от американските компании не са имали и една жена, която да оглавява цял отдел! Но... да не ви затрупвам със статистика. Още повече, че такава за реалната ситуация у нас липсва. А и всяка гадост, която мъжете служители сервират на своите шефки, макар и осезаема, невинаги е доказуема. Като в случая с Люси и нейния пасивно-агресивен колега.

Или като адвокатката В.*, която смятала свой подчинен в кантората за вежлив и приятен колега и се чудела защо той отказвал да следва насоките й: „Не ме гледаше в очите, когато разговаряхме. Демонстрираше пренебрежение към мои коментари и ме прекъсваше на срещите с клиенти. Накрая оплеска едно дело, защото не направи каквото го посъветвах. Когато го попитах защо, започна да ме отбягва.“ В. не била сигурна дали може да нарече това сексизъм. Може служителят просто да е имал принципен проблем с подчинението. Ала скоро след това се случило така, че изпълнил до последната точка инструкциите на друг техен колега на висок пост. Именно – колега, в мъжки род.

Въпрос на уважение

От мъжки род е и консултантът, нает от моя позната заради подписването на важен договор. Вместо върху договора, той се фокусирал върху това, да си станат „приятелчета“ с нейния шеф, пред когото постоянно демонстрирал, че тя не е добра в работата си. Това застрашило шансовете за успешното финализиране на договора. „Консултантът се държеше нагло с клиента, закъсняваше, действаше сякаш не иска да е на срещата, не предаваше документацията навреме“, ядосва се високопоставената ми позната. Когато най-накрая го уволнила, той се оплакал на шефа й от нея. Нарекъл я „досаден стратег“, каквото и да означава това.

Подобно поведение не е рационално. Ако беше, консултантът нямало да загуби работата си по важния договор. Но проучване на Майкъл Макдоналд, професор по мениджмънт в тексаския университет „Сан Антонио“, установява, че ако им бъде назначен началник от женски пол или от различен етнос, белите мъже автоматично се чувстват подценени и по-малко уважавани. Това ги кара да се разграничават все повече от компанията, за която работят, и да не предлагат съветите и препоръките си за повишение на по-нископоставени от тях колеги, ако последните са жени или от някое етническо малцинство.

Мъжете демонстрират постижения и командване в моменти на „полова заплаха“

Защо се получава така? Все пак, работните места на тези мъже не са им отнети и самите мъже не ги грози заплаха. Поне не в действителност. В подсъзнанието им обаче се загнездва ужас. Ужас, че ще загубят своя статус. Специалистите го наричат „застрашеното мъжество“. Джоусеф Вандело и Дженифър Босън от Университета на Южна Флорида обясняват, че в наши дни мъжествеността е несигурно, изплъзващо се състояние. Мъжете непрекъснато се стремят да я отстояват чрез демонстриране на постижения и командване, особено в моменти на „полова заплаха“, както, например, когато техният шеф е заменен от шефка.

© iStock, Дялът на мъжете, които одобряват мениджмънта да бъде поверен на нежния пол, нараснал от 35 на 88%

Серия експерименти, публикувани през 2015 г., изкарват на светло тази идея. При симулиране на преговори за заплата, мъжете се чувствали по-уязвими и настоявали за повече пари, когато срещу тях „шефът“ бил от женски пол, за разлика от „преговорите“ с „началник“ от техния. В друга хипотетична ситуация мъжете трябвало да избират как да си поделят паричен бонус със свои колеги – мъже и жени. Когато „шефът“ им бил мъж, те му давали по-висок дял, отколкото на себе си и останалите служители. Когато обаче жена била начело, те й отреждали равен дял, като на всички останали.

Алфа жените трябва да са мили. Но колкото повече отстъпват, толкова по-малко ги възприемат сериозно

Какво да направи тя, за да заслужи лъвския пай? Да получи по-голям дял не просто от възнаграждението, но и от уважението на своите колеги? Нина А.* може би знае отговора. Докато работела като индустриален инженер в преобладаващо мъжката територия на Силиконовата долина, Нина се разбирала добре с колегите си. Само че била повишена. И усетила, че никой от тях не се радва за нея. Някои дори измрънкали, че е започнала да се държи... като шеф!

Жените, които демонстрират самочувствие и власт на работното място, са възприемани като по-малко компетентни и заслужаващи по-ниско възнаграждение, установи и проучване от 2015 г. по поръчка на VitalSmarts – фирма за обучение на лидерски кадри. По думите на Соня Рурс, психотерапевт и автор на книга за проблемите на „алфа жените“ в професионалния свят: „Каквото и да правят жените на работа, те трябва да го правят мило. Само че колкото повече отстъпват, толкова по-малко ги възприемат сериозно.“

След години борба да се сплоти с екипа си, Нина най-сетне открила начин да се справи с този парадокс. Споделяла повече за съпруга и децата си и канела служителите на семейни събирания, където се сприятелявала с техните съпруги. „Трябва да промениш начина, по който се представяш, за да бъдеш забелязан“, казва тя. „Ако искаш да си лидер в един мъжки свят, трябва да се научиш как да играеш тяхната игра!“

*Имената в текста са променени или непълни от съображения за поверителност

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser