След нашия прочит на „новите дрехи на любовта“ питаме силния пол в какви нюанси си представя нежността, романтиката и любовта. И за да сме по-близо до истината, се подсигуряваме с четири гледни точки – на специалисти по визията, клубния живот и... хубавите жени, разбира се!
Любен Николов, коафьор:
Любовтa? Та това е едно от най-сложните неща на земята. Никога не бих я определил само с един цвят, тъй като тя винаги е различна – към любимия човек, към семейството, към приятелите. Толкова е пъстроцветна, че аз бих я изразил с цветовете на дъгата. Винаги съм предпочитал пастелните тонове, когато искам да изразя обичта си към семейството или децата. Те за мен характеризират нежната любов, тази, която обичаме да усещаме от най-близките ни хора. Веселите и сигнални цветове са за приятелите ми. Създават настроение, карат те да се усмихнеш, да се засмееш, това, което най-много обичам да правя именно с тях. Категоричните наситени цветове са за любимия човек. Когато някой е в сърцето ми, аз се нуждая от червено, синьо или златно, за да изкрещя на целия свят, че обичам някого, и точно тези цветове ми дават сигурност, че ще успея да го направя по най-стилния и категоричен начин.
Стефан А. Щерев, актьор и тв водещ:
Цветовете са буквите на подсъзнанието. С тях е възможно да се напише роман, да се опише форма, да се изрази чувство, да се усетят тънки нюанси.
Цветът на любовта е златист – онова златисто на прага на червено в разтопената лава, който има един такъв нюанс, когато изстива. Този цвят се запазва за кратък период от време, затова е толкова ценен.
Нежността допуска да се загърне във всеки пастелен тон на синьото и зеленото, защото само те понасят деликатния възклик на нечие око.
Романтиката, или онова, от което мъжете изтръпват и скришно наричат „боза“ (поради неразбирането на очакванията на техните момичета), е вишнево, тъмна кожа и оранжева фасада на малък град в Италия, огряна от слънцето преди залез. Цветовете са другата империя на чувствата, където властта се взима с революция и се дава с абдикация. Viva La Revolución!
Костадин Кръстев-Коко, фотограф:
Любов! Любов! Любов! Чувството, което ни държи будни. Понякога високо, цветно и с безброй нюанси, а друг път ниско, сиво, пастелно, но пак влюбено. Любовта е в миговете, споделени с най-близките, детската усмивка, целувката на мама, гордостта на бащата, в красивите думи, изречени от любимия. Всяко едно от тези чувства може да бъде разпознато в различен цвят. За мен цветовете остават все същите – наситено червеното облича страстта, сивото – тъгата, а светлите тонове – чистата, искрена любов. Всички очи виждат различно, затова и цветовете на новия сезон ще останата все така пъстри.
Лазар Кисьов, певец:
Любовта и страстта за мен винаги вървят заедно. Любов без страст е като угаснала камина – сива, студена и тъжна. Но да се върна към цвета, който най-много им отива, а според мен това е червеният. Онова наситено кърваво червено, което изостря сетивата и веднага предразполага към изпепеляване. Онова червено, което се използва при кориди, за да се дразнят биковете (разбира се, те се дразнят от движението на плата, а не от цвета). Романтиката за мен пък винаги е била в турско синьо. Цвят, който носи дълбочина, екзотика и капка спокойствие. С него мислено можеш да пропътуваш хиляди километри и да изживееш незабравими емоции, дори и позициониран на удобния си диван с половинката си.
фотографии ЕЛЕНА СПАСОВА, ИВАН ВАСИЛЕВ, ImaxTree
