Преминете към основното съдържание

Какво ни пречи да се насладим на ваканцията мечта

Светът е в краката ни, или поне – под кликащите ни пръсти, когато резервираме почивката си. Но дойде ли време за нея, не успяваме да се зарадваме в 63% от случаите
Защо се връщаме с подозрението, че е можело да бъде и по-добре?
Защо се връщаме с подозрението, че е можело да бъде и по-добре? © iStock

Открай време имах една мечта... Португалия! Вписвах я във всеки to-do тефтер за новата година (започването на такъв през януари е традиция, която спазвам и до днес). Когато най-накрая стана време да отметна Португалия като „осъществено“, нанесох просто дребно ченгелче срещу една от най-големите си мечти. Не нарисувах на реда слънчице или сърчице, както правя обикновено, когато сбъдването на съответния план ме е направило безкрайно щастлива. Защото не бях.

Бях... изпълнена с несбъднати очаквания. Като това, че ще ям на корем от най-вкусната морска храна на света. Че ще се наслаждавам на крайбрежието през май (ранно лято, здравей!). Че ще обикалям Лисабон в жълтите му трамвай усмихната.

Капанът „трябваше“

Неслучайно казват, че ако искаш да разсмееш Господ, трябва да му разкажеш плановете си. Защото той сигурно знае, че ще се измориш от катеренето на хълмове по-рано от очакваното и ще седнеш за обяд в първото изпречило се на пътя ти заведение. Където непочистената риба в супата и неадекватното обслужване на развален английски ще се отрази на целия ти ден. А следващият няма да е по-хубав, щом поривистият вятър от океана опита да вкара всичкия пясък в косата, очите и устата ти и осуети разходката с колело до заветния сърфистки плаж. За да прекараш после часове в задръствания между потни, лепкави тела, натъпкани едно до друго в трамвая. Без нито една усмивка.


НАЙ-ДОБРИЯТ НАЧИН ДА ВИДИШ ПОРТУГАЛИЯ: ОТ ВИСОКО


Бях разочарована. Но не можех да виня Страната на откривателите. Винях себе си. Трябваше да проуча по-добре къде са най-хубавите заведения, с какво да стигна до плажа и кои клишета да избягвам. Това „трябваше“ ме натовари с усещането, че не съм направила достатъчно, че е можело да видя и опитам повече неща и в крайна сметка – че не съм изживяла мечтата си.

Пътешествия без граници

Близо половината от хората днес мечтаят, по същия начин като мен – за пътешествия без граници. Мечтаят да бъдат някой, който извлича максимума от ваканцията си. Който не е възпрепятстван нито от езикови бариери, нито от етнически предразсъдъци. Който прегръща безрезервно новото и различното и сам се предизвиква да прекрачи отвъд зоната на познатия комфорт.

44% от нас се унасят в подобни представи, независимо по кое време на годината планираме пътуванията си. Ала все пак, две трети, или цели 63%, сме разочаровани от почивката си. И от самите себе си. Защото се връщаме от нея с подозрението, че е можело да бъде и по-добре.

Дали са виновни социалните мрежи и блоговете, от които добиваме нереалистични представи за дадена дестинация? Не мисля. Когато се зароди мечтата ми за Португалия, този тип медии още не съществуваха (както и големия избор на нискотарифни полети). А днес май всички вече сме наясно колко нагласени са кадрите на фона на залязващото слънце в Санторини, щом правим мемета за десетте разлики с претъпканата реалност на острова.

Товарът на очакването

Въпреки това обикновено изживяваме шок, когато се озовем на натоварено с очаквания място за почивка – прехвалени ресторанти, коледни базари, ски писти... Да, технологиите може и да изровиха по-голяма пропаст между илюзиите и реалността. Но те са просто средство да набелязваме и да споделяме всяка своя мечта. И аз активно ги използвах, наводнявайки Instagram със снимки от Канада, където не очаквах да ми се случи нищо особено, но... оставих сърцето си. Без да съм планирала предварително и един ден от престоя си там, без онова „трябваше“.


ЗАЩО Е ВАЖНО ДА ГОВОРИМ ПО ТЕЛЕФОНА, ВМЕСТО ДА ЧАТИМ


Според проучването, откъдето са данните малко по-нагоре, над три четвърти от нас (78%) искат да прекарат почивката си така, че да не съжаляват за нищо след завръщането си. Направено по поръчка на Booking.com, платформата която свързва пътешествениците с безброй места за отсядане, изследването се опитва да открие какво ни пречи да извлечем максимума от едно пътуване, при положение че днес то може да се случва толкова лесно.

Отвъд границите

При все, че – пак според същото проучване – всеки втори пътешественик смята, че най-хубавото на пътуването е възможността да излезеш от зоната си на комфорт. С други думи, искаме повече уникални преживявания. Които няма как да получим, ако планираме всичко предварително и очакваме то да се случва по конец. Очакванията поставят граници във въображението и условия за настроението. Ограничават ни, когато си представяме съвършенството. И тъкмо така ни пречат сами да го постигнем. Пречат ни да бъдем приспособими, импулсивни, благодарни.

Защото, когато имаш в главата си илюзорен образ, по който шаблонизираш реалността, може да не успееш да видиш цяла тоналност от други налични възможности. От предимства, като това, че макар да не си получил стая с гледка към планината, тази, в която си настанен, е в най-тихата част на хотела. Макар мястото в ресторанта да не ти харесва, тъкмо на съседната маса са седнали прекрасни хора, с които можеш да се запознаеш. Макар да си прекарал месеци в планиране на седмицата отпуск, не е нужно да я пилееш в мрънкане и оплакване, ако не всичко е по сценарий.

Първото желание

Много от великите открития не са били по сценарий. Случвали са се извън лабораториите. Там, където най-малко са били очаквани. „Пътуването сбъдва мечти, излага ни на нови преживявания и обогатява живота ни с хубави спомени“, казват от централата на Booking.com в Амстердам.


НА МОРЕ ПРЕЗ ЗИМАТА: БЕНТОТА, ШРИ ЛАНКА


За да е наистина така, пътуването трябва да е като откритието – в предварителния си етап да се крепи на надеждата. А не на илюзията. Първата ни дава криле, за да прелетим всяка граница. Втората използва въображението, за да създава ограничения, вместо да ги руши. Едната рисува слънца и сърчица, другата отмята с ченгелчета. Химикалката може да е все същата, но нагласата е съвсем различна. Ето защо, в копнежа си да изпълня to-do тефтера за 2019-а само с рисунки, вписах в него едно-единствено желание за тази година: „Да се науча да очаквам неочакваното.“

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser