Започвам с това, че The Hustlers/„Да свалиш Уолстрийт“ се нарежда сред най-добрите филми, които съм гледала в последните години. И понеже „добър“ не казва кой знае какво, ето – филмът на режисьорката Лорийн Скафария, вдъхновен от описаните в статията на Джесика Преслър за New York Magazine действителни събития, е забавен, умен, бляскав, момичешки. Но и брутално откровен и изненадващо трогващ на моменти.
Този текст обаче няма да е ревю на филма, определян от някои като интерпретация на „Вълкът от Уолстрийт“ през женската гледна точка. Текстът ще се занимае с костюмите на актрисите, защото тези костюми ни представят най-доброто от периода 2006-2011 г., времето на Бритни Спиърс, Фърги, Парис Хилтън, Линдзи Лоън, Destiny's Child... Времето, към чиято мода дизайнерът по костюмите Мичъл Травърс успя да ни върне, и то по несъмнено впечатляващ и запомнящ се начин.
Как го прави Травърс? И защо не му е толкова важно, че накрая ще има разгневени природозащитници?
В няколко интервюта дизайнерът по костюмите споделя какво е използвал като вдъхновение и ресурс, за да облече/съблече за филма Дженифър Лопес, Констанс У (Crazy Rich Asians), Кики Палмър, Лили Рейнхарт, Карди Би, Лизо и останалите момичета. В допълнение, работата на Травърс можем да видим и в „Наследството на Борн“, „Невероятният Спайдърмен“ 2, „Джой“, „Баш обирджии“, „Обир със стил“, „Бандитките на Оушън“.
Травърс признава, че едно от най-добрите неща във филма са различните типажи като тяло и физически дадености. Това, от една страна, е предизвикателство, но от друга, ти дава повече възможности за креативност и изява. Още в началото той си е задал няколко въпроса, които са били отправната му точка към изграждането на образите на героините. Какво най-много харесва в тялото си всяка една от актрисите? Как всяка от тях вижда себе си? Какво би искала да покаже, при това по начин, по който да се чувства комфортно, себе си, но и да се свърже с характера максимално?
Според него Дестъни (Констанс У) би подражавала на тогавашните старлетки Парис Хилтън и Линдзи Лоън.
Забавната Мерседес (Кики Палмър) по всяка вероятност щеше да посегне към модната линия House of Deréon, създадена и представена от Бионсе и Тина Лоусън (майка на Бионсе).
Сладката Анабел (Лили Рейнхарт) би се разровила в тогавашния гардероб на Майли Сайръс и Ашли Тисдейл, за да потърси плетени на една кука блузи и рокли, буфан ръкави, бохо неща.
Рамона (Дженифър Лопес) би подражавала... познайте на кого. На Jenny from the Block, разбира се! И тук е мястото за много, много Juicy Couture...
„Рамона е харизматична и бляскава, точно като Лопес в реалния живот“, казва Травърс. „Тя съблазнява всеки, когото среща – без значение дали той е клиент или приятел, мъж или жена.“ Във филма Джей Ло се появява с общо 80 различни костюма!
ДЖЕНИФЪР ЛОПЕС ОФИЦИАЛНО Е ПРИЗНАТА ЗА МОДНА ИКОНА
Някои от облеклата са по дизайн на самия Травърс. Други са заети от архивите на брандове като Guess, Herve Leger и Christian Louboutin, както и от частни колекции на различни хора. Има и такива, закупени от Goodwill и Salvation Army (магазини със стоки на много ниски цени) и от винтидж магазини. Все пак толкова кристали, метални шипове и всякакви кичозни детайли, по обувките особено, трудно могат да бъдат открити на друго място. Когато бизнесът на героините започва да „расте“, гардеробът им също претърпява развитие. Появяват се Prada, Louis Vuitton, Chanel, Emilio Pucci...
Травърс споделя и коя е любимата му сцена във филма. Не, не е при пилона или когато момичетата преминават като ураган вечер след вечер в Ню Йорк. Това е сцена в самото начало, когато на един покрив едно кожено палто става подслон за две жени. Във връзка с гневните заради кожените палта коментари на природозащитници (Дженифър Лопес дори беше освиркана на киновестивала в Торонто) Травърс казва, че точно тези момичета в точно това време биха носили точно такива кожени палта. Заменяйки ги с друго заради някаква политкоректност, на практика бихме променили историята, което би отдалечило The Hustlers от достоверността и автентичността, толкова важни за всеки филм и за всеки дизайнер по костюмите. Но все пак добавя, че киното предоставя набор от инструменти за манипулация, с които можеш да накараш нещата да изглеждат по начина, по който искаш.
Връщаме се към покрива, коженото палто и двете жени, за да завършим с това, че „Да свалиш Уолстрийт“ не е филм само за стриптийзьорки и мошенички. Той е преди всичко филм за женското приятелство. Онова интензивното, което има и добри, и лоши моменти, но остава въпреки всичко. Като нишка, като рамка, като нещо, което никога няма да загуби своята цена и смисъл.
