Преминете към основното съдържание

Колко книги ще вземеш този път на морето?

Как така 200 хиляди?

Съвършеният хаос в дома ми дни преди да потегля за така чаканата лятна почивка за поредна година ме превръща в Жената Чудо. Списъци с необходими неща, непрекъснато увеличаващи се купчинки с вещи, разпределени тематично и възрастово, безкрайните въпроси „Това трябва ли ти?”, „Защо са ти три чифта маратонки?”, „Пет спрея против комари ще ни стигнат ли?”, „Мамо, мога ли да си взема и сноуборда?”, „Къде ми е розовият бански на еднорози от миналата година?”, „Как така няма да взимаме X box-а?” – вече съм свикнала и знам, че все някак ще успея да събера всичко в нещо, което да прилича на подреден багаж. Изненади има, но с повече дипломация все ще успея да убедя съпруга си, че в багажника има място за още два сака. Сортирам, подреждам и пак разхвърлям, домът ни е за ремонт, но нищо не може да ме извади от кожата ми – всичко си заслужава, всичко в името на предстоящите дни, в които децата ще са достатъчно заети с пясък, шнорхели, вълни, „Мамооооо, виж! Рибааааааааа!”, ще изчезват да карат колелета часове наред, съпругът ми ще се отдаде на своите летни занимания (да направи поредният навес, да боядиса гредите на летния ни дом, да медитира под звуците на косачката, да бяга за малко от нас – „Ще ида да видя няма ли миди.”). А аз…. Аз педантично ще подредя малкия си офис, който отново ще ме чака всяка сутрин в 7 – изгрев, чаша кафе, светлината на екрана на лаптопа – локдаунът сбъдна много мои мечти. Моето време преди суматохата отново да ме връхлети и да ми напомни, че макар и на почивка, аз съм работеща майка, която няма как да избяга от всичките си отговорности. Че след четири часа от ранни зори в импровизирания ми офис, не ми се полага излежаване на плажа (тази година вече си имам и свирка, та поне не ми се налага да се надвиквам с морето), че „тези деца трябва нещо да ядат”, че „таблицата за умножение трябва да я пеят до септември”, че следобед имам още поне четири часа пред компютъра… че денят не ми стига, дори на най-любимото ми място. Че днес пак съм нямала време за любимите си неща…

Мислейки за предстоящата почивка, неусетно дръпвам ципа на поредния сак и натиквам шарени детски бански в козметичната си чанта (откъде се взеха в последния момент?). „Край! Повече игла няма къде да влезе. Догодина ще пътуваме с ТИР.” Мъжете могат да са толкова мелодраматични…

Оглеждам празната стая, овехтяло мече с едно око, като по чудо отпаднало от списъка, ме гледа тъжно от ъгъла, сякаш не разбирайки, че ще има цялото време на света да си отдъхне от нас. Последен поглед наоколо – след „почивката” ще ми трябва месец, за да подредя хаоса отново… Стая по стая… Затварям вратата на спалнята – там, до леглото ми остава любимата ми купчинка от книги, педантично събирани за гореописаната ваканция. Моите малки светове, в които трябваше да се влюбвам, да преследвам престъпници, да пътувам на чудни места. Те ще останат у дома, защото така и не можах да си избера кои да взема. Прехвърлях, премислях и все не стигах до пет, които да избера. И реших –взимам 200 000 (че и повече). От Storytel. Прекрасно подбрани, увлекателно изчетени от чудесни гласове, сред които Никола Стефанов и Момчил Степанов.

Моите малки светове, в които мога да се потопя докато пътувам, докато зорко следя морската битка на десетина деца, докато приготвям обяда, докато правя задължителните си 4 хиляди крачки по плажа, докато търся втория плавник на сина си, докато релаксирам в тъмното, наметната с любимия си летен шал.

И не, не ме е страх, че няма да мога да си избера (както казва мъжът ми "Лесно е да избереш от 2-3? Как се избира от 200 хиляди?"). Ако се изгубя сред морето от заглавия, просто ще прегледам препоръките в приложението и отзивите на други потребители, а в случай, че не уцеля аудиокнига, която да ме грабне, просто ще я сменя с друга бързо и лесно. Още повече, че в каталога има заглавия и на български, и на английски. Предвидила съм и безкрайното любопитство на децата си, които ще дърпат слушалките, за да чуят и те. За тях - аудиокниги в детски режим на второ устройство, на което ще имат достъп само до заглавия, подходящи за тях. Ако попадна на скучноват момент, ще превъртя записа на бърза скорост, за да мога за използвам бавна скорост за най-прекрасните моменти, в които в слушалките се леят думи, които искаш да усещаш с всяко сетиво.

А ако се чудите дали аудиокнигите на Storytel биха се харесали и на вас - пробвайте - 14 дни тестов период напълно безплатно. Точно за едно море време...

Аз вече съм си избрала първата аудиокнига:

„С вкус на прясна лимонада” на Мамен Санчес.

Нека да е лято!

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser