Когато мислим за ваканция в Южна Франция, обикновено си представяме блясъка на Лазурния бряг или лавандуловите полета на Прованс. Кольор предлага нещо различно. Градчето е по-малко, спокойно и достатъчно красиво, за да ви накара да забавите крачка още при първата разходка край пристанището.
Разположен на крайбрежието Кот Вермей, недалеч от френско-испанската граница, Кольор носи силен каталунски характер. Зад къщите с керемидени покриви се издигат хълмове, покрити с лозя, а отпред се отваря залив с малки лодки и тесни плажове. Тук Пиренеите почти докосват Средиземно море и пейзажът събира на едно място планина, камък, вода и много слънце.
Най-разпознаваемата гледка е към църквата „Нотр Дам дез Анж“, чиято камбанария се издига непосредствено до водата. Около нея цветните фасади се редят край брега, а тесните улици на стария квартал Муре се изкачват нагоре между малки галерии, магазинчета и сенчести тераси. Плажовете Борамар и Сен Венсан са почти в центъра, така че денят лесно преминава от разходка към плуване, а след това към дълъг обяд с гледка към залива.
Кольор обаче не е просто красиво морско градче. През лятото на 1905 г. тук пристигат Анри Матис и Андре Дерен. Ярката светлина, цветните лодки и наситените тонове на пейзажа ги насърчават да рисуват по нов начин. Създадените тук творби се свързват с началото на фовизма, художествено течение, в което цветът е по-важен от точното възпроизвеждане на действителността.
Следите на художниците могат да бъдат открити и днес. По улиците са поставени репродукции на картини близо до местата, от които са били нарисувани. Така разходката се превръща в малък урок по изкуство на открито. Поглеждате картината, после залива пред себе си и лесно разбирате защо Кольор е променил начина, по който Матис и Дерен виждат цвета.
Градчето има и свой характерен вкус. Кольор е известно с традиционно приготвяната аншоа, а по стръмните тераси около него се отглежда грозде. Местните вина, морската храна и каталунските влияния превръщат вечерята в съществена част от пътуването.