Преминете към основното съдържание

Кой съм аз? Познаваме ли достатъчно добре себе си?

За да влияем ефективно на средата, е особено важно да я познаваме добре. До тук нищо ново не казах. Но за да опознаем заобикалящото ни, най-напред трябва да се запознаем със себе си. И макар че на пръв поглед последното ми изречение звучи странно, всъщност именно то е от първостепенна важност, ако искаме да функционираме правилно в обществото.

Ако ме бяха попитали преди 10 години дали се познавам, щях да отговоря „Естествено!”. И щях да излъжа. Не другите, себе си. В действителност, голяма част от хората си мислим, че познаваме отлично и добрите си, и силните страни, обаче истината е друга. В психологията една от най-трудните дисциплини е самонаблюдението и това не е случайно. Когато наблюдаваме с цел осъвършенстване, е необходимо да сме абсолютно безпристрастни, за да можем да отделим плюсовете от минусите. Но как да останем хладнокръвни към собственото си Аз? Трудно е, нали?

Какво означава да се познаваш?

Обяснението е простичко. Това означава уверено да можем да изброим аспектите на своята личност и след това да ги докажем с достоверни примери от живота и работата си. Според учените обаче, повечето хора не разполагат с цялата картинка за истинското си Аз. Това е и причината да намират по-трудно думите с които да изразят кои са.

„Не намирам правилните думи, с които да се опиша”. „Нека другите да кажат кой съм”. Някога употребявали ли сте тези изречения по свой адрес? Честито, значи и вие не се познавате добре. Човек, който е наясно къде стои, може без проблем, хладнокръвно да изреди както своите минуси, така и своите плюсове. Второто винаги е по-трудната задача.

Всъщност, себенезознаването води до проблеми. Хората, които нямат ясна представа за себе си, изпитват по-големи трудности в общуването и взаимоотношенията си с хората. Често намирането на работа или изграждането на кариерата, за която мечтаят, също се оказва препятствие.

Себепознание в три стъпки:

В книгата си „Професионални тестове за личностно оценяване” Марк Паркинсън посочва простичко упражнение, което помогна и на мен самата по пътя към себепознанието. То се изразява в следните стъпки.

На лист хартия записваме десет прилагателни имена, които ни описват, като не засягаме външните белези, а личността ни, като „аналитичен”, „интуитивен”, „решителен”, „колеблив” и други.

След това ни е нужна помощ от приятел – без да показваме своят списък е необходимо друг човек, който ни познава добре, също да напише 10 прилагателни имена, които ни описват. Отново, външните белези тук не са от значение.

След като приключим, сравняваме двата списъка. Често пъти това, което ние си мислим, че сме, се различава много от това, което виждат околните. Това е напълно нормално да бъде така, защото, както споменах и по-горе, самонаблюдението е една от най-трудните дисциплини в анализата, но истината е, че колкото по-добре се познаваме, толкова по-пълноценни сме в обществото.

Отделете си време. Обръщайте внимание на емоциите си, анализирайте ги, какво ги предизвиква, защо, как се появяват, каква е реакцията ви? Колкото по-осъзнати сме, толкова по-правилни решения взимаме, както в личен, така и в професионален план. А кой не иска да бъде успешен и на двата фронта?

Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser