Дълго считана за тиролска народна мелодия, днес "Тиха нощ, свята нощ!" представлява най-универсалното послание за мир, благодат и щастие, което звучи навсякъде около нас по време на празниците.
Песента се появява за пръв път през 1831 година в два песенни сборника в Берлин и Дрезден. За голямо съжаление, на мястото на имената на авторите пишело: неизвестни.
Крал Фридрих Вилхелм IV , 20 години по-късно, толкова харесал песента, че помолил създателите й да бъдат открити. Това станало съвсем случайно. Директорът на хора на австрийския град Залцбург, който поел задачата да ги издири, направил забележка на едно от момчетата, че не пее правилно коледната песен. Неговото смайване било огромно, когато юношата му отговорил, че знае по-добре как тя се изпълнява, тъй като баща му я е написал. Директорът на хора веднага заминал за Хайнляйн, където се срещнал с Франц Грубер – органист и ръководител на местния хор. За автор на текста той посочил приятеля си – свещеника Йозеф Мор.
Преведена на повече от 300 езика, позната в почти всички страни и изпълнявана от близо 2 млрд души, “Тиха нощ, свята нощ“ е една от най-популярните коледни песни.
Предисторията на създаването на песента е свързана с доста забавни истории.
Разказват, че на 23 декември 1818 година помощник викарият на църквата "Свети Николай" в Оберндорф (градче до Залцбург) Йозеф Мор с ужас открил, че мишките са повредили меха на органа. Той изпаднал в паника и се зачудил какво да направи, за да има все пак музика на месата за Рождество. Хрумнала му спасителната мисъл да създаде тържествена песен. На лист хартия, почти на крак, нахвърлил няколко стиха и отишъл в съседното градче, където живеел учителят и органист Грубер. След доста уговорки музикантът се съгласил да помогне на приятеля си и написал мелодия към неговите думи за песен, която трябвало да се изпълни от двама солисти и хор в съпровод на китара.
Истината е малко по-различна.
Немският текст е сътворен от Йозеф Мор още през 1816 г., когато бил млад свещеник в църквата Марифар в Австрия. След година се върнал в Оберндорф, където е живял преди, и взел съчинените от него стихове със себе си.
На 24 декември 1818 г. Йозеф посетил учителя музикант Франц Грубер, негов съсед и приятел, и незнайно защо го помолил да напише музика по неговата поема, която да не се изпълнява на орган. Според някои причината е, че органът наистина бил развален, според други – пасторът искал нов химн за Рождество. Мелодията била композирана и песента действително прозвучала в църквата още същата вечер.
По-късно Карл Маухер, майстор на органи, няколко пъти посещавал църквата, за да ремонтира музикалния инструмент и случайно намерил копие на композицията, което отнесъл у дома си. Той станал причина коледната песен бързо да се разпространи в Австрия. После тя започнала да се изпълнява и в съседна Германия.
Органистът Грубер имал късмет и макар със закъснение от 36 години познал славата и изкарал старините си в заслужена почит и уважение.
Не такава е съдбата на викария Йозеф Мор – той умрял в пълна нищета пет години преди пруският император да се заинтересува от песента.
Днес в Оберндорф върху църквата „Свети Николай“ има надпис в памет на двамата създатели на „Тиха нощ, свята нощ“, но песента отдавна е преминала границите на градчето. Няма знаменит музикант, който поне веднъж да не я е изпълнил, а всяка Коледа божественото послание пресича границите и докосва човешките сърца навсякъде по света.
