Преминете към основното съдържание

Кризата ме научи, че най-важното пътуване е това към себе си

Броени дни след отпускане на каратинните мерки разговаряме с биснесдамата Весела Барбукова за това как тя и семейството й преминават през изолация, социална дистанция и ежедневните предизвикателства в условията на пандемия.

Госпожо Барбукова, знаем, че от началото на извънредното положение сте във Виена при своите дъщери. Как минават дните Ви там?

Извън пандемията, аз обикновено споделям времето си между София и Виена. Както се шегувам – аз по-скоро живеех в самолета – толкова полети… Преди това много ме натоварваше, все не знаех кое къде ми е по трасето, а сега ми е толкова хубаво да си спомня за това време. В България е работата ми, тук са децата ми, така, че аз вечно съм на път. Избрах като втори дом за семейството ми Австрия преди много години, защото постигнатата тук обществена организация и култура на поведение, толерантност между хората е много важна за децата ми. Те живеят и се обучават в различна среда – лишена от суета, от безсмислено противопоставяне, в условия на уважение към другия и възможности за личностно доказване. Тук няма значение чий син или дъщеря си, а това беше много важно за децата ми, тук е важно ТИ кой си – какво правиш, какво постигаш, креативността ти, интересен ли си, заслужава ли уважение труда ти.Извън туристически популярното – град на музиката, уникален сграден фонд и невероятно изкуство, за мен е важно това, че във Виена има стремеж към хармония в ежедневието, опити стреса да се сведе до минимум, толерантност и спокойствие, за да може да оставаш по-лесно сам със себе си и да дълбаеш по своите окръжности. И в същото време – изобилие от възможности за социален живот в много аспекти.

Сега, в условията на пандемия всичко се промени. Ние сме „животари“ – обичахме да ходим по музеи, галерии, не пропускахме градските спортни, културни събития, а интересните места за срещи, виенските салони и ресторантите бяха специална част от живота ни. Сега това е в миналото и….просто се пренареждаме. Семейството ми е много дисциплинирано по отношение на спазването на мерките. Малката Анастасия учи в училището към ООН и то беше първото затворено в Австрия още през февруари, защото се оказа, че над 200 деца и много учители са били на ски ваканция в Италия. Това е нормално – тук ските са култ, а и ни дели една граница. Но тя не е напуснала дома ни от началото на мерките – учителите са казали и край - стриктно изпълнява препоръките. Разбира се, учион-лайн и изобщо не й липсват приятелите – след училище не спират чатовете и разговорите. Голямата ми дъщеря Деси учи магистратура, след като направи бакалавър в Оксфорд и също е на он-лайн обучение. Работеше хост и дизайн в едно култово заведение във Виена, но я съкратиха още на втория ден след мерките. Нормално. За нея се отвори пространство да се отдаде на хобито си – рисуване. Ние със съпруга ми сърфираме по тв канали, социални мрежи – аз де, той не участва в това. Разгледахме семейните албуми – онези с кориците. Заедно сме и се оказа, че това е прекрасно! Говорим за какво ли не, смеем се, забавляваме се.Върнахме нещо много хубаво, което бяхме загубили в забързаното си ежедневие – обяд на голямата маса – специално приготвен по зададени желания от предния ден, често и тематичен – италианска, гръцка, испанска, китайска кухня. Разбрах, че аз сама най-добре мога да почистя и подредя къщата си. Гардеробите ми, които бяха препълнени с трупани в годините дрехи и вещи, се опразниха – предадохме дрехите на пунктове на Червения кръст тук във Виена. Искаме да гледаме на целия ужас от хубавата му страна. И сме си казали – минимум стрес и никакви лоши новини!

Със сигурност биха се намерили хора, да кажат – Едно е да си изолиран във Виена, друго в София. Има ли разлика?

Да ви кажа – отдавна съм обърнала гръб и игнорирам категорично завистта. Това е най-деградивното чувство у човека, което за съжаление ние в България притежаваме в изобилие. Също, като публична личност, често влизаща във фокуса на обществения интерес, съм свикнала да бъда обвинявана за какви ли не глупости, които дори не са ми хрумвали. Така, че отдавна съм приела това. В началото на кризата, след като заразените в БГ бяха десетици, а тук в хиляди… Определено съжалих, че не съм си в Родината. Всъщност и сега съжалявам, че не съм в България. Мерките в Австрия, както всичко, което правят, е много стабилно. Разлика има определено с България. Тук има т.нар. понятие гражданско общество. Казва се нещо – и край! Хората са много отговорни, дисциплинирани, изпълнителни. А какво се случва в България - вие сте там и най-добре знаете. Един не харесвал Борисов – хейт, друг не харесвал стила на Мутафчийски – пак хейт, трети… Мисля, че неуважението към властта е безобразно да се случва днес, в социо и политическите форматите, които сами сме избрали. Това е ненужно никому поведение. И да, завиждам, че България има генерал Мутафчийски. Негов изключителен фен съм!

Голямата Ви дъщеря Дейзи е студентка, а малката Анастасия – ученичка. Как оцелявате Вие като родител в тяхното ежедневие?

Децата ми са много „сладко“ критични и в същото време креативни – Дейзи рисува, изкуството е нейната собствена територия, обучава се он-лайн „ПР и бизнес комуникации“. Анастасияпък, тя е на 15 години, тъй като за сега е решила, че ще се посвети на правото, като някой мърморко, изгледал де що има исторически филми и конспиративни теории – върви и ни поучава.Искам децата ми да имат хубави модели на поведение. Старая се за това. Те копират моделите на поведение вкъщи. И в това е огромната ни родителска отговорност. Нали не можем да искаме децата ни да четат книги, след като нито веднъж не са ни видели нас, родителите, да държим книга в ръка?!

Внимавам какво им говоря. Негативните новини, те ги четат, няма как в това информационно и глобално общество, но се старая да няма никаква паника и акцент върху негативното – те са най-малко готови за това, което се случва. Животът за тях едва започва. Училищната психоложка на Анастасия ни написа: „ Пазете психиката на децата!“и ни съветва непрекъснато.Това се старая да изпълнявам. И много ми помага. А що се отнася до он-лайн обучението – те и двете от години не знаят какво е това учебник. Те се обучават он-лайн от години. Всичко е през компютъра. И двете имат в раниците си 3 неща – вода, компютър и слушалки. Тук нямаме промяна.

Какво отличава нас, българите, от австрийците? Защо ни е толкова трудно да спазваме правила?

Отличава ни предимно едно нещо – уважението към успелия човек. Без значение дали е спортист, бизнесмен, артист, и какъвто и да е – щом е успял, значи можем да се поучим на нещо от него. Това в БГ не съществува. Та ние кого не оплюхме. И Левски не пощадихме. Това е народопсихология, която тук е възпитавана и е част от цялостното историческо развитие в годините на империята - да се уважава авторитета на властта и на успелия. Ние в БГ сме тотално далече от това разбиране.

А според Вас, мерките в България правилни ли са?

Трябва да ви кажа, че аз за първи път от толкова време се гордея, че съм българка. Супер адекватни мерки! Смятам, че в кратко бъдеще ще се цитира моделът на България за справяне с коронавируса. То се видя вече – швейцарски, френски медии оцениха действията на Щаба. Е, ние – не! Трябва да кажа също, че всяка една държава беше оставено от общото ни европейско поведение да се оправя сама. В този смисъл, смятам, че България се справи в пъти по-добре от Австрия. Все пак всички кризисни щабове разсъждават и предимно в териториален аспект – всяка държава има особености, има определено ниво на здравната система и доколко тя може да понесе пандемията. В този смисъл – браво на БГ! Гордея се с поведението на кризисния щаб. Не скривам, разбира се, че това се дължи основно на ген.Мутафчийски, с когото българите се запознаха отскоро, но аз го познавам от години. Аз повярвах на този човек, когато спаси живота на съпруга ми. Да, сега за първи път го казвам, защото не исках да споменавам, предвид обичайните спекулации. На съпруга ми бе отказана операция в Австрия за жлъчка пред спукване, предвид риска, а ген.Мутафчийски я направи за минути. Семейството ни беше много стресирано. Но той с лекота и финес за няколко минути направи тази операция. От този момент аз имам личната причина да му вярвам безапелационно. Той я направи с решителност и чувство за хумор, което виждам у него и сега. Мисля, че ген. Мутафчийски е попадение в ситуацията. Лекар, боец! А що се отнася до мерките – мисля, че в първите 20 дни трябваше да са драконовски – буквално карантина. Не ми хареса това, че магазините отворени, пазарите пълни, църквите отворени за Великден… Не ме разбирайте криво – аз съм дълбоко вярваща, просто смятам, че този риск бе ненужен. Вижте, аз съм във Виена и спазих до последно всичко, което бе разпоредено тук. Пътуванията в БГ по Великден, - това беше ненужно отношениеи предателство към моите приятели, роднини, мама и татко, близките ми, които спазват мерките, които не са мръднали от вкъщи и са отговорни. В това е проблема. Отговорните – срещу безотговорните.

Защо сме толкова недоверчиви? Не просто към управляващите… Предпочитаме да повярваме, че има глобална конспирация, която цели унищожаването на милиони по света, вместо да се доверим на учени и експерти. В момент, в който трябва да се смирим, ние тръгваме на бой (макар и само пред компютрите).

Първо – в БГ не се уважава авторитета, така че това е обяснимо, но в никакъв случай нормално.

Е, то пред компютъра и във Фейсбук всички сме великани. Иди на живо – няма никой. Това е известен психофеномен вече.

Имаше едно много интересно проучване от началото на април, направо като отговор на въпроса ви – то е на Галъп Интернешънъл. В европейски мащаб -на 1 място от европейците по доверие в правителството е Австрия, а на 1 място по доверие в конспиративни теории е България. Все едно е правено това проучване за нашето интервю.

Всъщност, аз си мисля, че много внимание се обърна на "тулупите"/адмирирам определението!/, на кибиците, дето през целия си живот не са "забили пирон в тиква", но застанат ли във Фейсбук, стават великани - къде без снимка на профила, къде платени тролове, къде копиращи поредното просташко изказване в жалък опит за никому ненужна оригиналност. В опит да бъдат независими, от нещо си, но то Слава Богу от тях нищо и не зависи. По нашите балкански ширини ги има тез, но не мисля, че са толкова много. Все пак над 95% от хората в България показаха силна гражданска позиция, спазват мерките, уважават разпоредбите. Дали коронавируса е "дизайнерски" или не, и аз знам, че китайците ядат прилепи от 2000 години, колко конспиративни теории има за генезиса му - за мен това няма значение по отношение на спазване на предприетите мерки. Ние сме прекалено малки да променим това. Това са две различни неща. И на мен лично ми е все едно дали това е брутална световна конспирация, след като моя приятелка, дизайнерка от Милано, загуби и двамата си родители и още ги търси къде са ги откарали камионите, че да може да ги погребе след мерките. Мой прекрасен приятел, доктор, един месец се бори и едва оцеля. Мой любим съсед още в началото на кризата го взеха в болница във Виена, не се е прибрал у дома все още и аз не зная какво става с него... А една млада лекарка от Сливен загуби борбата за собствения си живот, след като е спасила много други животи...

Така, че на мен лично, отдавна "тулупите" не ми пречат. "За да видиш пеперуди, трябва да изтърпиш гъсениците!" /Екзюпери/

Ако можехте да избирате, къде щяхте да предпочетете да прекарате изолацията – във Виена, в София, в Земен?

Въпроси ви е направо риторичен! Земен, разбира се! Аз много си обичам родния град, там са родителите ми, там се чувствам най-добре и мисля, че никога не съм го напускала. Беше забавно да си говорим с татко, който е и кмет на община Земен: аз от Виена звъня всеки ден притеснена, а той като цяло отрезвяваше притесненията ми. Казва: „ Чакай сега, спокойно, ние сме дълбока провинция и в същото време спазваме мерките много повече от жителите на големите градове: всеки си е вкъщи, семействата са заедно, по домовете, в градината, по планината, дефилето - хората се разхождат, но спазват препоръките.“ Смятам, че тази пандемия ще ни накара да преоткрием малкия град, селата, различния начин на живот, който сме забравили в забързания град. В подкрепа на това е и факта от моя бизнес - недвижимите имоти. Сега, въпреки извънредното положение, хитово се търсят парцели и къщи в широк периметър на столицата – 50-60 км. или около големите областни градове – 20-30 км. Ще се завърнем към изконните ценности, към къщата, към спокойствието, съм градината, към Природата… Мисля, че това ще бъде една от хубавите страни на ужасния вирус.

Какво е първото нещо, което ще направите, когато вече няма ограничения?

Ще се събудя рано, ще отворя всички прозорци, ще пусна до дупка Up Where We Belong на Джо Кокър, ще си сложа токчетата и ще обиколя колкото мога музеи и галерии във Виена. След това – тур с приятелите ми по любимите кафета, ресторанти и места за срещи. А на другия ден – заминавам за Земен!

Какво ще промени за Вас кризата в чисто човешки план?

Пренареди ме. За пореден път ми доказа, че Бог е любов! Сближих се още повече със семейството си. Разбрах, че най-важното пътуване е това към себе си!

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser