Поредица интервюта, обединени под темата „Накъде отива светът?“, подготвихме за майския брой на списание ELLE. Разговорите (онлайн и по телефона) с известни български личности от различни сфери се случиха през първите две седмици на извънредното положение у нас и тъй като с всеки следващ ден малко или много това съдържание губи от актуалността си, ще ги публикуваме в elle.bg тази и следващата седмица. Днес ви срещаме с Кузман Илиев, журналист, продуцент, политически и икономически анализатор и водещ на предаването „Плюс-Минус“ по NOVA.
Какво прави Кузман Илиев по време на извънредното положение?
Прекарвам повече време с близките си, играя с дъщеря ми – нещо, което в забързаното ежедневие е голям лукс. За себе си също отделям повече време. Предимно чета и слушам подкастове, лекции онлайн. Гледам филми – документални и хубави сериали. Старая се активно да помагам на екипа си в „Плюс-Минус“, защото сега се редуваме и давам идеи за гости, теми – каня участници, доколкото мога и от разстояние. Между другото гледам и да спортувам. Мисля, че е по-здравословно и е битка срещу депресията. Общо взето, това време може да се използва пълноценно и да се извлече полза и от сложната ситуация.
Малко след въвеждане на извънредното положение NOVA предприе ход в отговор на кризата. Сега на седмична база аз и Лора Инджова се редуваме с Виктор и Ади от „Здравей, България“, което е изключително отговорно, приятно и ценен опит. Така че през седмица ми се налага да ставам към 4 часа сутрин. Но аз така или иначе ставам рано, така че го приемам философски.
Какви според Вас ще са последствията за икономиката – световната и българската – от коронавирусната пандемия? Моля за песимистична, оптимистична и реалистична прогноза.
Най-реалистично според мен е едно тримесечие да изживеем силен икономически шок
Оптимистичната прогноза е до месец-два (считано от началото на извънредното положение, бел.ред.) да мине пикът на болестта, а стопанският живот да се съживи. В този случай няма да има голям проблем, защото с нови сили и настроение хора ще се завърнат на работните си места и ще има известен подем. Лошата прогноза е извънредното положение да продължи извънредно дълго – половин година, да речем. Тогава ще има не просто рецесия, а направо депресия – всички грешки и огромният дълг тогава ще експлоадират с голяма детонационна сила. Най-реалистично според мен е едно тримесечие да изживеем силен икономически шок. Мерките, които се вземат сега, ще имат краткосрочен ефект, но дори да се излекуваме от короната, световната икономика ще си остане дългово пристрастена. Така че трябва да сме готови за стегнати колани и нови решения.
Каква е отговорността на медиите? Давам малък пример: хората по мое мнение се паникьосват много повече, когато непрекъснато им се повтаря да НЕ се паникьосват...
Важното е обаче да не се драматизира и политизира, защото понякога и мерките стават твърде крути и недобре насочени
При всяко положение отговорност на медиите е да дават трибуна на действително запознати с проблемите и решенията им. Добрата информираност е гарант за добри мерки и спокойствие. Надживявали сме и по-тежки моменти. Важното е обаче да не се драматизира и политизира, защото понякога и мерките стават твърде крути и недобре насочени. Според мен медиите могат да наблегнат на по-образователния елемент в програмите. Как да сме здрави, как да управляваме парите си, да познаваме историята си, международната политическа конюнктура, как да живеем по-добре ние самите. Ще има интелектуален глад съвсем скоро за подобен тип съдържание.
Какви ще са последствията за обикновения човек, за портфейла му, как ще се промени начинът му на живот, когато всичко мине?
Предстоят нелеки времена. Със сигурност трябва да сме по-умни, находчиви и гъвкави не просто за да живеем по-добре, а за да запазим стандарта си. Трябва да ценим достиженията на цивилизацията ни, защото, както добре виждаме, не са даденост.
Когато хората останат без работа или с работа, но без заплата, а същевременно имат наеми, вноски по кредити за плащане, разходи за храна, режийни, какво е решението? Какви мерки трябва да предприеме държавата?
Дори и в криза има възможности да се изкарват доходи, просто трябва да сме нащрек
Проблемът на кризата е, че идва изведнъж – поне за хората, които не следят икономическите процеси. Доходите рязко намаляват или изчезват, разходите стоят. В такава ситуация е нужно да преразгледаме разходите си – орязване на ненужни сметки, глезотии, потребителски стоки. Може да се опитаме бързо да изплатим и кредитните си задълженията, да премахнем пасиви, които ни тежат. Ликвидирането на ненужна бяла или черна техника и натрупването на кеш, доколкото е възможно, ще ни създаде добър буфер. Дори и в криза има възможности да се изкарват доходи, просто трябва да сме нащрек за тях и да минимизираме разходите си.
За малкия и средния бизнес, за хората – държавата може да опрости осигуровки за бизнеси, които нямат приходи. Или да се мисли за намаляване на ДДС за потребителите на храни и лекарства – защото много хора загубиха доходите си, респективно покупателна сила. В този смисъл и държавата трябва да ореже ненужни разходи, както всички ние в бюджета си: за отбранителна техника, пътища, инвестиции. Такъв е моментът. Да се дигитализират услуги, да се улеснят регулациите и да се намали бумащината. Да се спрат и постоянните проверки на аптеките, хранителни магазини и бензиностанции срещу спекулата, защото днес търсенето е голямо, което е и причината цените да не са такива, каквито ни се иска. Опасността е обаче накрая да останем дори без базови стоки, ако бизнесът допълнително бъде натиснат. Най-общо – не трябва да се пречи, защото пречките обективно сега може да са фатални.
Допълнителен въпрос (от днес, 3 април, бел.ред.). Какво смятате за увеличението на депутатските заплати точно в този момент?
Презумпцията да не се замразяват сега била, че някои заплати са пресмятани на висока база и ще спаднат евентуално впоследствие. Истината е, че замразяването или намаляването на депутатски заплати временно е логичен и морален ход на солидарност с работодателите данъкоплатци, които са ударени тежко от кризата. Част от заплатите на депутатите щели да идат за дарения, но това на практика е ненужно и е само счетоводен трик. Тези заплати се създават в частния сектор и само се разпределят между държавните служители и народните представители. Иначе казано, няма нужда първо да се вземат оттам, откъдето са създадени, а после да се връщат като дарения. Излишно и скъпо административно упражнение.
За да не завършваме мрачно, нещо положително можем ли да извлечем?
Със сигурност можем да извлечем нещо положително. Кризата в икономиката е изчистване на грешките. Оздравяване на системата. Възможностите са пред нас и във всяка една криза днес се крие потенциал за по-добър, благодарен и стойностен живот утре.
