Преминете към основното съдържание

Леринските острови, перлата в короната на Кан

До тях се стига бързо и евтино и освен красиви гледки, предлагат и любопитни истории, като тази на загадъчния човек с желязната маска
Леринските острови
Леринските острови © iStock

Пълна противоположност на лъскавия La Croisette и дори на тесните живописни улички в старата част на Кан с тълпи от туристи, Леринските острови са място за истинско уединение. Сякаш недокоснати от човешка ръка, потънали в спокойствие и девствена зеленина, те се намират само на 700 метра от брега на Кан!

Архипелагът се състои от два острова – Св. Маргарита и Св. Оноре, заобиколени от островчета и рифове и разделени от тесен канал.

Стигнахме до тях за по-малко от 15 минути с ферибот от пристанището. Цените са между 9 и 15 евро за билет в двете посоки.

© Мария Георгиева, Фериботите до Леринските острови струват между 9 и 15 евро

От стотиците яхти, кацнали в морето, изведнъж пред очите ни се разкри единствено зеленина. И крепостта на Св.Маргарита.

Със стъпването на острова разбрахме, че велосипедите и тютюнопушенето са забранени навсякъде, а кучетата трябва да само на каишка.

Най-добрият начин да разгледате Св. Маргарита е да следвате маркираните пътеки, които ще ви преведат през 140-те хектара национална гора с борови и евкалиптови дървета. Отделете си поне 3 часа, няма да съжалявате!

Нашият маршрут започна от крепостта, построена през 1617 г., за да блокира входа на Кан от вражески нападения. Днес там може да видите останки от кораби, потънали край островите, древни оръдия, както и красива колекция от амфори.

Фортът е бил използван като държавен затвор от 1667 г., а след Революцията – и като военен затвор. В продължение на столетия стотици затворници са били задържани там без съдебен процес или присъда. Между 1830 и 1884 г., след завладяването на Алжир, тук са депортирани политическите бунтовници и техните семейства.

© iStock, Фортът на остров Св.Маргарита

Един от най-известните затворници тук е бил загадъчният човек с желязната маска – на него са посветени доста литературни творби, най-известната от които на Виктор Юго, както и филма с участието на Леонардо ди Каприо. За пръв път за неговото съществуване разказва Волтер в „Епохата на Луи XIV“, твърдейки, че кралят е затворил брат си близнак и го е накарал да носи маска. Тайнственият затворник, който години наред е бил заточен на Св.Маргарита, така и не става ясно кой всъщност е – легендите го свързват с повече от 60 личности, включително някои му приписват женски образи.

Ако сте с деца, задължително се отбийте през Музея на морето. Там те ще видят нагледно как римляните са строили жилищата си на острова, по какъв начин са добивали бои за фреските, как търговците са подреждали стоката си в корабите...

Моето любимо място на Св.Маргарита е езерото в западната част на острова, където морската вода се смесва със сладководни извори. Там може да се видят наистина редки видове птици, някои от които мигриращи. Районът е обявен за резерват през 2006 г.

До по-малкия остров – Св.Оноре, не успяхме да стигнем, но домакините ни от Кан ни го препоръчаха за следващия път. Той принадлежи на абатството на Лерин, чийто монашески комплекс се намира на южния бряг на острова. Разходката на Св. Оноре била истинско пътуване назад във времето, сред лозята и спокойния живот на монасите, които живеят там през цялата година. Твърди се, че са едни от най-добрите производители на вино, ликьори и зехтин в района.

Основана около 410 г. от Св. Оноре, общността на цистерцианските монаси и до днес спазва правилата на Св. Бернар: „Молете се и работете“, или три часа и половина молитва на ден, през останалото време – вина и ликьори, които са основният източник на доходи за общността. Общото годишно производство варира от 35 до 40 хиляди бутилки. Богатството на флората и изключителният климат допринасят за качеството на виното. В специален парцел се отглеждат 500 лози, от които всяка година се правят по 300 специални бутилки вино, а през октомври се разпродават на търг и средствата се даряват за благотворителност.

Ликьорите, произвеждани повече от век от монасите, също са известни. Лерината се произвежда от 44 растения, накиснати в алкохол. Годишно монасите правят около 9000 бутилки. Оглеждат и маслинови дръвчета, от които успяват да произведат 300-400 литра зехтин.

На острова местните препоръчват да се види църквата от манастирския комплекс, построена през 1874-1878 г. в нео-романски стил и манастирската кула.

Св. Маргарита

  • Дължина 3500 м.
  • Широчина 900 м.
  • Обиколка на острова 9 км.
  • Площ 210 хектара, включително 140 хектара национална гора.

Как да стигнете? Най-евтиният вариант е с ферибот (9-15 евро за двупосочен билет, намаление при предварително онлайн закупуване на www.trans-cote-azur.com и www.horizon-2ri.com). Може да наемете и лодка (цените започват от 30 евро).

Къде да обядвате? Има 2 снек бара близо до кея и няколко зони за пикник са създадени на острова. Близо до крепостта има и 2 ресторанта – La Guérite и L'Escale, отворени само за обяд само от април до октомври.

Какво да не пропуснете? Килията на загадъчния човек с желязната маска в бившия затвор на острова, сега музей.

Къде да си направите селфи? Най-хубавата гледка, която се разкрива от о. Св. Маргарита, е от крепостта с изглед към Кан или от другия край на острова – към Св.Оноре, където има малки, но божествено красиви заливчета.

Св. Оноре

  • Дължина 1500 м.
  • Широчина 400 м.
  • Обиколка на острова 3 км.
  • Площ 40 хектара.

Къде да обядвате? На острова има само един ресторант – La tonnelle, и няколко зони за пикник.

Как да стигнете? На кей Lauboeuf от Кан вземете ферибот на Planaria (www.cannes-ilesdelerins.com).

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser