В понятието лично пространство (ЛП) влизат:
*чувствата, тялото, мислите, действията на човека. Личното информационно пространство е правото на човек да има тайна;
*личното време – онова, което можем да посветим на себе си, да останем насаме със себе си, своите мисли и чувства, да се заемем с любимо хоби;
*материалните неща – вещите като например четката за зъби или любимата чаша;
*мястото, където можем да се уединим – всеки човек трябва да има свое малко кътче.
Материално и психологическо лично пространство:
-материалното ЛП: всеки човек има потребност от лични вещи – това дава някакво усещане за безопасност. Колкото по-широки са границите на ЛП, толкова по-защитен от външния свят се чувства човек. Например в чужда къща човек бързо усеща умора от напрежението, докато в своя дом всеки се чувства комфортно.
-психологическото ЛП е доста сложно и тънко за определяне. Става дума за нещата, които са твърде лични и всяка намеса в тях предизвиква дискомфорт. Особено болезнено е, когато към вътрешния свят на човека посягат близките му.
Защо личното пространство е толкова важно?
Нарушаването или игнорирането на личните граници води до конфликти, агресия, раздразнение, а също и до проблеми със здравето. И негативът може да бъде насочен не само към нарушителя на тези граници, а и към себе си. И така човек се саморазрушава.
Човек губи себе си, когато позволява нахлуване в своето лично пространство. И всичко, което той чувства, формира неговите стереотипи на поведение, собственото му отношение към себе си. А от това зависят и неговата самооценка, успеваемостта му, отношенията с околните, възможността му да бъде щастлив.
Примерни граници на ЛП:
*интимна зона (от 15 см до 46 см) – в нея е разрешено само на близки хора;
*лична зона (от 46 см до 1,2 м) – разстоянието, на което допускаме приятели или колеги;
*социална зона (от 1,2 до 3,6 м) – зоната за непознати хора (техника, който е дошъл да поправи нещо в дома ви, куриера и т.н.)
*обществена зона (над 3,6 м) – разстоянието, което човек спазва, когато става дума за контакт с голяма група хора (например лектор пред студенти).
Всяко нарушение на тези граници се приема като опасност и човек се чувства дискомфортно.
Как да защитим своите лични граници?
При преминаването им, е важно веднага човек да вземе мерки, а не да чака нарушителят на личното му пространство да осъзнае грешката си.
Често човек отначало мисли за другия, за неговите чувства, а после за себе си. И често – в ущърб на собствените си интереси. Защо става така? Нима чуждите чувства са по-важни от собствените?
Разбира се, трябва да бъдем тактични и да не забравяме интересите на другите хора. Но това не значи да забравяме себе си. Добре е винаги да се опитваме да отстояваме личното си пространство тактично. Но ако това не помага, трябва да проявяваме характер. Понякога трябва да се действа твърдо, дори не съвсем коректно (ако другият не разбира от дума), но пък така ще постигнем резултат.
Много е важно да подредим приоритетите си. И това трябва да става в наша полза, а не да сме готови да търпим груба намеса в личните ни граници. И все пак е важно да уважаваме и интересите и ценностите на другите хора. Не бива да забравяме, че и всеки друг човек също има свое ЛП. Затова общуването с други хора трябва да е внимателно, като се стараем да не нарушаваме тяхното ЛП. Но и да не забравяме за себе си и своя личен комфорт.
по материали от сп. Журнал за жената
