Преминете към основното съдържание

Магията на четенето

Събираме на едно място всички доказани предимства на това, да си книгоман. Заформилата се пред очите ни библиотека ни кара да се питаме: кой ще надделее при четенето в бъдеще време – мастилото или пикселите.
© iStock

Книгите наистина ни действат вдъхновяващо. Впечатлението от литературни герои може да промени поведението или стила на живот на читателя и да го мотивира за нови начинания, сочи проучване на Държавния университет на Охайо. Съпреживяването в книгите, в сравнение с филмите, е много по-силно, тъй като, четейки влизаме повече в положението на героя, отколкото следейки историята му като зрители. Но това не са всички предимства на четенето...

За дълголетие

Защото то, оказва се, удължава живота. Твърдят го учени от училището по обществено здраве в Йейлския университет, които са провели мащабно проучване за влиянието на четенето. В изследването, продължило цели 12 години, са участвали 3,6 хиляди възрастни мъже и жени – от запалени читатели до такива, които държат книги в хола си само за фасон.

Резултатите: хората, които обичат да четат и четат редовно, живеят средно 2 години по-дълго, е установило проучването. За пенсионерите, свикнали да прекарват седмично по 3,5 или повече часове с книга, рискът от смърт в близките 12 години намалява с 20%, в сравнение с останалите им връстници.

„Достатъчно е да четем по половин час на ден и шансовете ни за живот нарастват значително“, твърди Бека Леви, един от авторите на изследването.

Книжно успокоително

Не само това, но четенето намалява стреса и подвига настроението. С книга в ръка по-лесно се откъсваме от ежедневието и забравяме налегналите ни притеснения. Проучванията сочат, че само 6 минути четене могат да намалят нивата на стрес с 68%. Анкета в Англия пък установява, че четенето на любимата книга или списание действа успокояващо на 63% от запитаните.

И още един плюс: книгите ни помагат да разбираме хората. Запознавайки се с различни персонажи, ситуации и гледни точки, ние добиваме „опит“, който ни помага да си обясняваме по-лесно хората, тяхното поведение и да погледнем от нов ъгъл на нещата.

Друга полза е, че хората, които четат, са по-активни във всяка сфера на живота. Те имат изявена гражданска позиция, по-вероятно е да гласуват, както и да спортуват редовно, според проучване на National Endowment for the Arts.

Не на последно място, четенето развива аналитичното и критично мислене. То ни помага да мислим по-задълбочено, категорични са Ан Кънингам и Кейт Станович, автори на статия по темата.

6 минути четене могат да намалят нивата на стрес с 68%.

Гимнастика за ума

Затова и не ни изненадват резултатите от друг експеримент, доказващи, че четенето подобрява паметта и концентрацията. Или, с други думи – то е своеобразна гимнастика за ума. Всеки път, когато четем, стремейки се да запомним фактите, за да следим историята, ние тренираме „мускулите на паметта“. А за да направим това, трябва да се концентрираме. Не на последно място, когато четем, имаме възможност да направим пауза, да се замислим, да достигнем до прозрение... Това е по-трудно, когато гледаме или слушаме нещо, обясняват учени от университета „Тъфтс“, САЩ.

Неслучайно наричат четенето „фитнес за мозъка“ – то активира челните му дялове, отговорни за представността. Много по-полезно е за подобряването работата на мозъка, отколкото ученето наизуст например. Дословното запаметяване само би фрустрирало по-възрастния човек, защото с възрастта капацитетът на запомняне спада и това е нормално.

На хартия

Предизвикателствата и пред младите, и пред по-възрастните поколения по-скоро са свързани с навика ни да четем на хартия и новите условия на четене в сегашната дигитализирана ера. Електронните четци и таблетите стават все по-популярни с подобряването на технологиите, но изследователите настояват, че мастилото все още предлага несравними предимства.

Кажете го обаче на новото поколение! Показателно е YouTube видео, което стана вайръл през 2011 г. – в него 1-годишно бебе прелиства с пръсти тъчскрийна на iPad и избира между групи икони. След това прави (или поне се опитва да направи) същото с хартиените страници на лъскаво списание. Вероятно си мисли, че те имат същите функции като монитора на iPad-a. Когато нищо не се случва със списанието, момиченцето натиска с показалец собствения си крак, за да се убеди, че пръстчето му „функционира“.

Бащата на детето кръщава видеото „Списанието е iPad, който не работи“ и това заглавие като че ли е побрало в себе си няколко десетилетия преход.

Текстовете на хартия предлагат ясна топография.

Кореняк диджитали

„Технологиите кодират умовете ни“, смята таткото. „Списанията сега са безполезни и за новите поколения, т.нар. „кореняк диджитали“ – трудни за разбиране. Коментарите под поста не успяват да стигнат до единомислие за това, дали господинът е прав. Но кутията на Пандора вече е отворена. И ни се налага да се замислим: как технологиите, които използваме, променят начина, по който четем? Как например се справяме с мобилното и екранното четене? Как мозъкът ни откликва на думите, когато те не са изписани на хартия? Трябва ли да се тревожим за разпределянето на вниманието ни на пиксели, или валидността на печатарското мастило е по-тънка и от книжния лист?

За буквите

Интерпретирането на писмения език е свързано с пространствения свят. За мозъка буквите са физически обекти – нямаме друг начин, по който да ги разбираме и различаваме. Или, както обяснява специалистът по когнитивна наука и психология на развитието – Мериан Улф, не сме родени със способността да четем. В края на краищата, сме открили писането сравнително скоро, от гледна точка на еволюционната ни история – някъде през четвъртото хилядолетие преди Христа. Така че на човешкия мозък му се налага да импровизира с образуването на съвсем нови невронни връзки, посветени на четенето. И те се появяват в онези негови зони, отговорни за разпознаването на предмети и обекти. Правим например разлика между ябълка и портокал, но все пак класифицираме и двете като плодове. Също както запомняме определени характеристики – заобленост, гладкост, симетричност, за да опишем една ябълка, така се научаваме да запомняме определени комбинации от линии, криви и окръжности, формиращи буквите. А когато четем, мозъкът се активира по същия начин, по който когато изписваме буквите. Дори в ръцете ни да няма химикалка. Нещо подобно, макар и в по-лека форма, се проявява и когато шрифтът на текста, който четем, е в курсив (наклонен шрифт, имитиращ ръкописно писане).

Между 8 ъгъла

Проучвания доказват и че когато се опитват да възстановят конкретна информация, хората често си спомнят къде в текста са я прочели. Същата ориентация използваме, за да се сетим, че по пътя към търсения адрес сме подминали червена къща и сме завили наляво. Така работи мозъкът ни и когато си припомним монолога на героя в долната лява страница от някоя предишна глава. В повечето случаи текстовете на хартия предлагат ясна топография, в сравнение с тези на екран – лява и дясна страница и общо осем ъгъла, между които да се ориентираме пространствено. В четенето можем да се фокусираме върху отделна страница на книгата, без да губим цялостна идея за текста. Отделно, отгръщането на страниците е като оставянето на следи при ходене – дава ритъм на четенето, отбелязва в зрителната ни памет колко напред сме се придвижили. Всички тези характеристики правят текстовете от книгите по-лесни за ориентиране, като разбираема ментална карта.

При е-четците или четенето на монитор обикновено скролваме през един безкраен поток от думи, тапваме, за да отгърнем страницата или ползваме търсачката, за да се върнем към конкретен пасаж. Разбира се, някои устройства предлагат „подобрения“, имитации например на отгръщането на страница при прокарването на пръст по екрана, или визуализацията на текста така, че да изглежда като разположен на разгърната книга.

Четенето е по-полезно за работата на мозъка, отколкото ученето наизуст.

Винтидж ценители

И все пак, ограничаването на начините, по които се ориентираме в един текст, намаляват нивото на разбиране. Интересно е и че доста хора не се чувстват притежатели на книги, когато ги имат в електронен вариант. Вероятно заради схващането за нетрайност и недосегаемост на виртуалните неща. В изследване на Microsoft анкетираните говорят за използване на е-книгите, не за притежаване на такива. Както и за това, че когато наистина им хареса някоя електронна книга, отиват в книжарницата и си я купуват в хартиен вариант.

Но може би пък и книгите ги очаква съдбата на дигиталната музика. Едно време ни се струваше немислимо, но днес организираме музикалните си колекции по папки на компютъра или в телефона, а лавиците с плочи и дискове останаха само за колекционерите и винтидж ценителите.

Имитация или иновация

Засега повечето инженери, дизайнери и интерфейс специалисти работят в посока приближаване на е-четенето до хартиения вариант. Е-мастилото да имитира истинското, лейаутът да е като разтвор на книга, сменянето на страниците да издава шум като от прелистване... Технологиите се опитват да приличат на нещо примитивно, забелязвате ли противоречието? Но защо – защо да го правят, защо да не запазим хартията като опция и да не развием екраните до нещо напълно различно, до ново изживяване, което книгите не могат да ни дадат? Скролването може и да не е идеалният начин да се ориентираме в един текст с обема на „Моби Дик“, но издания като „Ню Йорк Таймс“ и „Уошънгтън Поуст“ създават красиви, силно визуални статии, които се съобразяват изцяло с четенето онлайн и няма как да се появят в печатно издание.

Хората, които четат редовно, живеят средно 2 години по-дълго.

Креативната нонфикция

Някои уеб комикси и инфографики са превърнали скролването в своя силна страна, вместо в слабост. А нови е-издателства като „Атавист“ предлагат на потребителите на таблети модерна форма на журналистика с ембеднати интерактивни графики, карти, таймлайни, анимации и озвучаване. Някои писатели обединяват сили със софтуерни разработчици и създават още по-изискана интерактивна фикция и креативна нонфикция, при които читателският избор определя какво ще прочете, чуе или види по-нататък.

Когато става въпрос за интензивно четене на дълги текстове, хартията и мастилото все още имат предимство. Но текстът – такъв, какъвто го помним от училище, не е единственото, което днес четем.

Въображение в действие

Силно емоционалните текстове активират няколко зони в мозъка, отговорни и за реакцията ни към музика, установи проучване. Същите тези зони са свързани и със способността ни да се самоанализираме и да запомняме. Четенето на фантастика пък подобрява в пъти възможностите ни да съпреживяваме, съчувстваме и разбираме другите.

текст ПЕТРА ДЕНЧЕВА

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser