Всички знаем кой е Лени Кравиц! Но кой е Матю Битон? А отговорът, който дава самия Кравиц е: “Снимките му напълно улавят есенцията на това кой и какво съм аз в момента”.
На 7 април, от 18.30 ч. във VIVACOM Art Hall, в рамките на фотографското турне на Лени Кравиц FLASH и неговата едноименна изложба ще бъде открита изложбата ASCENSION на Матю Битон. Тя е неразделна част от турнето и пътува заедно с Flash, а двете изложби могат да бъдат разгледани до 7 май във VIVACOM Art Hall.
Матю Битон е фотограф, графичен дизайнер на музикални албуми, продуцент, с номинация “Грами” и личен фоторепортер на Лени Кравиц.
За своята 20-годишна кариера пред обектива му са заставали легендарни звезди – от Лени Кравиц, Хърби Хенкок и Мик Джагър до Джей Зи, Бруно Марс, Лана дел Рей, Фарел Уилямс, д-р Лони Смит и много други.
Битон е автор на дизайна на над 750 плаката, обложки на албуми и корици на книги на някои от най-известните икони на попкултурата — Куентин Тарантино, Джеймс Браун, Принс, Тейлър Суифт, Стинг, Майлс Дейвис, Стиви Уондър, Боб Марли, Джордж Клинтън & The P-Funk All-Stars, Иги Поп, Доли Партън, Лу Рийд.
Носител на много награди за работата си зад обектива и като графичен дизайнер, Матю Битон получава едно от най-важните признания досега - номинацията си за наградата “Грами” през 2009 г. за бокс сета на Джейнс Ъдикшън A Cabinet Of Curiosities. През 2012 г. е награден с рицарски орден на Франция за приноса си в изкуството – Chevalier Dans L’Ordre Des Arts & Lettres.
Освен като фотограф, Битон се изявява и като музикант, работил по саундтраците на новия филм на Раян Гослинг и Ръсел Кроу “The Nice Guys”, “От другата страна” (The Departed) на Скорсезе, “Терминатор“, поредицата “Трансформърс”, “Хари Потър”. Талантите му се допълват и от режисьорския дебют с документалния филм „Да си спомним за любовта“ (Looking Back On Love), който разказва за работата му с Лени Кравиц по албума Black and White Americа.
Независимо дали се занимава с изкуство, фотография или кино, творческия път на Битон винаги тръгва от любовта му към музиката. Всичко започва с колекцията от албуми на Принс, които Матю започва да събира, когато е на 11 годишна възраст.
“Превърна се в мания, трябваше да притежавам абсолютно всяко издание от всяка една страна. През годините съм се срещал няколко пъти с него. Първият път беше в хотел Les Bains Douches в Париж, когато бях едва тийнейджър. За мой късмет баща ми беше приятел със собствениците и ми позволиха да присъствам на афтърпарти, като дори му казах здрасти” – разказва фотографът, който в крайна сметка успява да се запознае със своя идол.
След години работа, Матю решава, че вместо да наема фотографи, които да му помагат, той самият може да стане такъв. За своята естествена, но предизвикателна метаморфоза французинът разказва: “Когато снимам, никога не се чувствам комфортно, защото познавам толкова много големи фотографи. Никога не съм се смятал за достоен да бъда наречен фотограф. А сега фотографията ме обзема.“
Запитан смята ли се за артист, той отвръща: „Винаги съм се възприемал като самозванец. Какво правя тук? Как може да съм толкова голям късметлия? Има толкова много хора по света, които са по-надарени от мен.” Това е гласът в главата ми, дяволът на рамото ми. Хората казват, че съм артист. Аз просто правя това, което мога. Не умея да правя това, на което са способни Лени, Принс или Майлс Дейвис. Не мога да изляза на сцената и да въздействам на публиката с моя глас или музикални умения. Най-доброто, което мога да направя, е да дам на хората образи, които да им повлияят. Това е моето изкуство, моето изразно средство” казва Матю Битон.
Битон и Кравиц работят заедно почти непрекъснато от 2008 г. досега. Но съвместната им история започва много преди това – те са приятели още от деца, когато и двамата се оказват в Лос Анджелис - Битон пристига от Париж, Кравиц от Ню Йорк.
“Снимките му напълно улавят есенцията на това кой и какво съм аз в момента, а той притежава и способността да пречупва атмосферата”, коментира Лени Кравиц. Очевидно рокзвездата му вярва. Апаратът на Битон щрака навсякъде – по време на концерти, в дома на Лени, на репетиции, публични изяви, късни запои и ранни закуски. Добрите рокфотографи често стават толкова близки със своите модели, толкова неизменна част от обкръжението им, че се превръщат в част от самата снимка. Те се мотаят и се мотаят, и се мотаят с тях само за да уловят златния миг. Който очевидно е настъпил за Матю.
xxx
FLASH и ASCENSION пристигат у нас благодарение на фондациите “Америка за България” и “Мусиз” в партньорство с VIVACOM.
Автор Люба Вангелова
