Статус: „Сложно е“!
Във връзка ли сте или не?
Много хора днес не са много наясно как да определят взаимоотношенията, които имат с даден човек. Слагането на етикети е наистина "сложно", когато целувките, сексът, дългите разговори и приятните вечери не са фактор, за да се определят едни отношения за „сериозни“.
Но хората не обичаме да не можем да назовамаме ситуациите и така намираме думата „мингъл“ - компромисен вариант между двете крайности – на сингълите и на обвързаните.
МИНГЪЛИТЕ ВЗИМАТ НАЙ-ДОБРОТО ОТ ДВА СВЯТА: СЕКС И ПРИНАДЛЕЖНОСТ
Райнхолд Поп, научен изследовател, който се занимава с теорията за бъдещето на връзките, обяснява мингъл-поведението така: „Хората имат все по-голям копнеж по свобода. Опитват се да я наложат официално дори във връзките и да я запазят колкото се може по-дълго. Защото иначе трябва да се предадат пред по-нататъшни задължения, като въпроса с общото жилище или децата.“ Вместо това партньорите предпочитат една средна позиция на несигурност. Дори когато теоретично искат връзка (проучване установи наскоро, че 56% от младите смятат партньорството за най-важното в живота), на практика бягат от нея. „Има едно поле на напрежение между желанието и действителността“, казва Поп. „Желанието за обвързване е налице, но когато стане сложно, човек започва да обича още повече своята пъстра независимост.“
Мингълите обаче съвсем не са свободни. Въпреки техния очевиден стремеж да разрушат всякакви ограничения. „Те просто не успяват да вземат решение и да се придържат към него“, казва психологът Ерик Хегман. „Тогава не помагат никакви понятия от рода на отворена или мингъл-връзка. Колкото и модерно да звучат, те просто са незрели.“ Къде е проблемът? Илюзията, че има правилен избор!
Според известната израелска социоложка Ева Илоуз, която се занимава от години с темата за любовта в XXI век, не бива да вярваме, че една анкета със стотина въпроса ще улесни намирането на партньор. Нито че по-големият избор подобрява любовта ни. Ако имахме куража да го ограничим, щяхме да имаме по-малко проблеми.
Вместо това сравняваме, търсим съвпаденията и според Илоуз правим сложни изчисления с плюсове и минуси, докато накрая не изгубим представа за цялото уравнение. „Търсенето на партньори функционира все повече според капиталистическите разбирания на обществото“, казва тя. „Има постоянна тенденция за оптимизация – идеята, че със сигурност има и нещо по-добро.“ Така при чувствата се намърдва и големият тренд със „споделянето на общите блага“. Нещо, което е абсолютно оправдано при колите. И недвижимите имоти. Но при любовта?! Едно партньорство вече изобщо не е ексклузивно. Човек споделя някакви хора с други хора. Или с всички. А бракът е табу.
„Секс и гушкане – да, връзка – не!“
Какъв тогава е изходът от дилемата „Секс и гушкане – да, връзка – не!“ Може би да спрем с обобщаването, поставянето на етикети и противопоставянето им, както съветва Ева Илоуз: „В нашия век сме признали секса като един от критериите, по които си избираме партньор, но това влиза в противоречие с други критерии, които продължават да са не по-малко важни, например – интелект и добър характер. И това прави формулата за избиране на партньор много по-сложна. Опитваме се да получим всичко, а въпросът е – дали е възможно. Загубили сме капацитета да приоритизираме какво искаме в другия човек и кои сме ние.“ А истината е, че повечето от нас не са никакви мингъли, а... сингъли. Просто сме толкова изплашени от самотата, че не смеем да я наречем с истинското й име. Вместо това сме склонни да се чувстваме некомфортно във връзка, която „не е точно връзка“. Излезем ли обаче от временните роли, които играем, докато чакаме „нещо по-добро“, ще се отървем от куп неподходящи за нас хора."
