Преминете към основното съдържание

Миролюба Бенатова: „Страх ме е от вируса на враждебността“

Накъде отива светът?

© Личен архив

Поредица интервюта, обединени под темата „Накъде отива светът?“, подготвихме за майския брой на списание ELLE. Разговорите (онлайн и по телефона) с известни български личности от различни сфери се случиха през първите две седмици на извънредното положение у нас и тъй като с всеки следващ ден малко или много това съдържание губи от актуалността си, ще ги публикуваме в elle.bg тази седмица. Днес ви срещаме с Миролюба Бенатова, която определено ни липсва точно в момента в българския тв ефир.

Какво прави Миролюба Бенатова по време на извънредното положение и изолацията?

Пренастройвам се, както всеки от нас. Уча се на срещи в zoom. Установявам, че много хора, с които е приятно да се разговаря и по работа, и лично, сега имат повече време. Това отваря възможности за времето след вируса. Ако оцелеем, ще се познаваме по-добре и ще сме си набелязали проекти, които искаме да реализираме, и хора, с които със сигурност искаме да работим. Или да изпием по чаша вино. Отделно от живота онлайн, в който съм потопена, се включих в една доброволческа инициатива към столичната община. При нужда, пазарувам храна и лекарства на възрастни хора в моя квартал. Взимам задължителните предпазни мерки, когато доставям поръчаните продукти и лекарства, и се надявам час по-скоро отново да дойде време, когато няма да се гледаме през маски.

Какво ти липсва най-много и какво те спасява?

Време е за трансформации, от което всички ще излезем променени

Отпреди коронавируса ми липсва репортерската ми работа. Сега имам моменти, в които тази липса се изостря по обясними причини. Но от друга страна, вярвам, че има и други начини да използвам репортерските си умения. А и е време за трансформации, от което всички ще излезем променени. Наблюдавам с интерес как падат маските в обществото ни. Тревожа се от крайните прояви на неприемане на различните, които вече се изявяват и като непоносимост към чужди туристи или хора без маски. Но от друга страна, се възхищавам на желанието да се прави добро, което и сега не намира покой. Лично аз се „спасявам“ в общуване. Спасява ме партньорът ми и неговото чувство за хумор. Близостта със сестра ми и приятелите ми сега е по-видима и осезаема от всякога. Това много помага.

Каква е отговорността на медиите в този момент?

Насаждането на несигурност у хората още повече изостря враждебността помежду ни

Медиите сега са инструментът за гласа, който насочва емоциите на хората. Безпрецедентното предаване на живо на брифингите на Щаба и МС, още преди разгръщането на ситуацията, създаде усещане за тревога и напрежение, въпреки вербалните послания, че паниката е излишна. Съобщаването на бройки установени заразени, от минимално количество изследвани, като водеща новина всеки ден, е изморително. А според мен и непрофесионално. Дълго време едни и същи гласове доминираха в националния ефир, създавайки атмосфера на страх. Притеснението е необходимо, изолацията и добрата хигиена – също. Но все пак насаждането на несигурност у хората още повече изостря враждебността помежду ни.

Разбира се, сега е време за спиране, грижа и замисляне. Но от това отговорността на гласовете от телевизора става още по-голяма. Понякога оттам се изливат дълги експозета с ненужна за публиката информация, а въпросите остават незададени или на заден план. Позволявам си да коментирам, макар и гледайки отстрани, защото имам дълъг опит като репортер на терен. Някои въпроси ми липсват, но си давам сметка, че събеседниците са предимно враждебни и не позволяват да бъдат питани за несъответствия в информацията или за детайли, които показват недостатъци на здравната система. Времето на извънредно положение поставя големи изпитания за свободата на словото и има риск критиките и съмненията да се приемат за насаждане на паника. Признавам обаче, че правителството, Щабът и всички замесени в опита да овладеят кризата с вируса се опитват да дадат най-доброто от себе си и да действат в обществен интерес – всеки според възможностите и уменията си.

През септември ти обяви, че работиш като шофьор на такси. Ако сега присъстваше като журналист на редовните брифинги, какви въпроси би задавала?

Бих питала защо Щабът и специалистите в него пренебрегват, неглижират или направо забравят препоръките на СЗО по отношение на мерките срещу COVID-19

Работих като таксиметров шофьор, за да остана журналист. Тази моя постъпка, след като големите медии не проявиха интерес към мен след освобождаването ми от НОВА, имаше ясно послание. Вярвам, че не е време да стажувам в журналистиката, както се опитаха да ми внушат с условията, които ми предложиха от телевизията. Причините да ме няма на екран, не са свързани с това, че съм лош репортер. Приех го като част от нещата, които не мога да променя. Показах, че ако ще стажувам, ще е в друга професия, където също мога да съм полезна на хората, ще си говорим свободно и ще тренирам уменията си по алтернативен начин. В таксито показах, че няма да си замълча и да се направя, че нищо не е станало. Станало е. Аз не просто си изгубих работата. Аз съм част от голяма група журналисти, сред които Анна Цолова, Милен Цветков, Генка Шикерова, Дарина Сарелска, Лили Маринкова, Светла Петрова, Люба Кулезич, Сашо Диков, които бяха изтрити от ефира през последните години. И не, това не е просто бизнес решение, както се опита да го аргументира една директорка на голяма телевизия. Това е част от темата за цензурата и заглушаването на критичните гласове.

Какво бих питала сега?! Вероятно щях да задавам въпроси по същество според ситуацията. Щях да искам да не съм дежурна на брифингите, а да правя репортажи. Бих питала има ли двоен стандарт в подбора на хората, които минават през тестове (бел.ред. след откриването на вируса у депутата Хасан Адемов, останалите 239 народни представители веднага са изпратени за тест, което не е поведението към всички българи, дори и към тези със симптоми). Бих питала и какво става с първите открити заразени у нас, как живеят хората в старческите домове, за които чухме заедно с обявяването на заповедта за забрана на свижданията там.

Бих питала и защо Щабът и специалистите в него пренебрегват, неглижират или направо забравят препоръките на Световната здравна организация по отношение на мерките срещу COVID-19, които не се променят.

Сега коментирам във Фейсбук, където имам близо 50 000 последователи.

Кой е най-опасният вирус (в най-широк смисъл), от който трябва да се страхуваме?

Вирусът на страха и враждебността едни към други.

Има ли според теб несъответствие между обективната ситуация с разпространението на коронавируса в България и мерките, които се предприемат и прилагат?

Акцентите у нас обаче са други

Никой не знае какво е разпространението на коронавируса у нас, тъй като до 28 март 2020 г. са направени само 6454 теста, от които 4800 в София. Колко души са тествани, не е съобщено, но те са поне наполовина на употребените тестове, което е нищожно на фона на цялото население. Вярвам, че мерките, които правителството и Щабът взимат, са продиктувани от желание да се предотврати бум на заболели, който здравната ни система няма да понесе. Но гласовете, които се чуват за тотална забрана за излизане и въвеждане на вечерен час, за мен са необосновани. Току-що стана ясно, че министърът на здравеопазването е издал заповед за задължително носене на маски на открито (бел.ред. интервюто е взето преди отмяната на заповедта на 31 март). За маските доц. Атанас Мангъров, с десетилетна практика като инфекционист, прави сравнението, че е все едно да сложим метална ограда на прозорците и да очакваме тя да спре мухите. Световната здравна организация препоръчва носене на маска от хора със симптоми или от тези, които се грижат за тях, докато са в тяхно присъствие. И до днес съветите на СЗО за предпазване от заразяване препоръчват често миене на ръцете със сапун или дезинфекция с препарат на спиртна основа, избягване на пипане на лицето, устата и очите, както и един метър дистанция от другите хора. Съветите и информацията за вируса на СЗО са достъпни и във Вайбър, актуализират се непрекъснато. Акцентите у нас обаче са други.

Как според теб ще изглежда България след извънредното положение? А светът след пандемията?

Надявам се никой да не злоупотреби с властта, която получава в името на по-ефективната защита от вируса

Временните мерки могат да се окажат трайни и това не е задължително да е добре. Надявам се България да излезе с възможно най-малко физически жертви и всички ние да продължим да бъдем освен здрави, но и добри и свободни хора. Възможността за контрол от страна на МВР на трафичните данни на мобилните телефони, мотивирана с улеснения за следене на хората с карантина заради коронавируса, е законова промяна, която би била почти невъзможна в „мирно време“. Надявам се никой да не злоупотреби с властта, която получава в името на по-ефективната защита от вируса. Бедността, която ни очаква, е нещо, което никой от нас не може да си представи. Дано да сме солидарни, а не разделени, защото в трудностите, през които ще се наложи да минем, ще е животоспасяващо да умеем да влизаме в обувките на другия.

Какви уроци учим в момента?

Учим се на смирение и по-бавно темпо. Разбираме как се чувстват хората в неравностойно положение, заключени по неволя в домовете си. Даваме си сметка колко е страшно да не можеш да излезеш навън, когато поискаш. Инфраструктурата в България не позволява нормален живот на хората с увреждания и без коронавируса. Сега знаем колко жестоко сме се отнасяли като общество към уязвимите групи. Дано това изпитание ни направи по-добри и като личности, и като професионалисти. Всеки от нас взима различни уроци всъщност. Аз си подобрявам дигиталните умения и не губя надежда, че по-доброто предстои.

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser