Мъжете искат секс, а жените – общуване. С тази фраза едни познат лаконично обяснява разводите си – и трите, представени пред съда като резултат от „непреодолими различия“.
Ако човекът се беше допитал до невронауката, преди да тръгне да се развежда, щеше да разбере, че „непреодолими“ издава безсилие и ограничен капацитет да бъдат разбрани въпросните „различия“. И че разликата не е в интензитета на либидото или на логореята, а в липсата на разбиране за това, как точно работят мъжкият и женският мозък.
Всичко е в главата
Макар да е по-скоро улесняващо генерализиране на популярната психология, понятието мъжки/женски мозък помага да си представим начина, по който другия пол възприема света и защо в много ситуации не реагира като нас.
„Идеята е, че при мъжете доминира лявото полукълбо на мозъка, а при жените – дясното“, обяснява канадската психоложка Стефани Естима от Университета на Торонто. Основна сфера на специализация на лявото са логическото мислене, последователната обработка на информацията, математическите способности, буквалното разбиране на думите...
НАИСТИНА ЛИ ГУРМЕТО ИЗМЕСТВА СЕКСА?
При дясното водещи са емоцията и интуицията. То отговаря за изпълнението на функции, свързани с невербална комуникация, въображение, артистични способности, паралелна обработка на информацията. Разбира се, това не означава, че жените не можем да мислим стратегически или да бъдем добри математици, нито пък, че мъжете са безчувствени или че нямат усет към изкуството.
Но обяснява защо, някои представители на силния пол се притесняват да танцуват, а жените лидери във финансовия свят често са възприемани като мъжкарани.
Химия на щастието
По-важното в случая е, че в лявото полукълбо на мозъка „живее“ невротрансмитерът допамин. „Определян като един от хормоните на щастието, той е отговорен най-вече за нашата мотивация“, обяснява д-р Естима. Припомнете си усещането, когато сте отметнали задача от списъка си или когато някой е харесал снимката ви в Instagram – това е допаминът в действие.
Наричат го и хормона на пристрастяването, защото, ако вършите нещо, което покачва нивата на допамин в тялото ви, е по-вероятно да се ангажирате отново със същата дейност, за да поддържате допаминовия прилив.
С други думи, когато сте силно мотивирани, оставате въвлечени, страстни, посветени на съответната задача. И най-хубавото е, че приятното усещане зависи от собствените ви действия.
Естествено, в дясното полукълбо също се случват интересни неща. Това е зоната на невротрансмитера серотонин – още един от хормоните на щастието, чиито нива обаче не могат да бъдат повишавани от самите нас. „Серотонинът реагира само на външни фактори, като например похвала от любим човек, успешна сделка в офиса или приятно изживяване с приятели“, изброява психоложката.
Нужното внимание
И ето я уловката: нивата на допамина зависят и от тези на серотонина, така че – особено за нас, жените, осланящи се на работата на дясното полукълбо на мозъка, колкото повече положителни усещания получаваме от заобикалящата ни среда, включително и под формата на демонстриране на привързаност, толкова по-вероятно е да продължаваме да се стремим към поведение, което подхранва тези усещания и тази привързаност.
Комплиментите, ухажването, любовната игра, редовният секс – всичко, което интимният партньор прави за нас и ни кара да се чувстваме желани, обичани, ценени, повишава серотонина ни. „А при нежния пол рецепторите за него“, обръща внимание Естима, „са 50% по-малко от рецепторите за серотонин при мъжете!“
SLOW SEX: НОВИТЕ ИЗМЕРЕНИЯ НА ИНТИМНОСТТА
Двойно по-малкото рецептори означават, че се нуждаем от двойно повече стимули, за да изравним с половинката си своите собствени шансове за семейно щастие. Трябва ни двойно повече внимание от страна на партньора, за да поддържаме и нивата на допамин като неговите.
Или, по думите на д-р Естима, „отнема двойно повече старание, за да поддържаме същата неврохимична каскада, която задейства порива на мъжете“. Дали това означава, че ако не получаваме нужното внимание под формата на секс, понижените нива на серотонин и допамин ще ни лишат от мотивацията да бъдем сексуално активни и занапред?
Само по парфюм
Стефани Естима отговаря изчерпателно с помощта на два примера. В първия случай описва щастието си, когато получава благодарности от пациенти:
„Атлети, успели да подобрят постиженията си, бащи, които отново могат да играят с децата си, жени, възвърнали енергията и самочувствието си, ме карат да си казвам, че нямам търпение утре отново да стигна до кабинета си. Онова, което всъщност се случва, е прилив на серотонин в резултат на тези благодарности, който повишава и моята мотивация заради свързания със серотонина допамин.“
Психоложката нарича това невроутопия, тъй като усилията дават желания резултат.
Представете си обаче жена, която прекарва цял ден в приготовления за перфектната вечер. Търси рецепти, пазарува и готви любимите му ястия, чисти цялата къща, старае се и с прическата, маникюра, грима. Към края на деня вече е готова с всичко и очаква партньора си само по парфюм.
Човекът обаче се прибира в лошо настроение и оправдава с умора желанието си да се излежава на дивана пред телевизора, вместо да й подари дългоочакваната вечер.
„Какво ще стане с нивата й на серотонин (нейното щастие) и допамин (нейният мотиватор)?“, пита риторично Естима. „Това е неврохимично бедствие, при което очакваният резултат не отговаря на положените усилия. Жената ще има по-ниска мотивация да прави нещо подобно в бъдеще.“
Цикълът любов-уважение
„Напълно отхвърлям идеята, че мъжете искат само секс, а жените предпочитат шоколад“, усмихва се Естима. „Ако една жена се чувства обгрижвана, обичана, ценена, тя ще иска още и още секс, за да поддържа цикъла на щастие във високите обороти.“
Все пак, сексът е най-интимният начин на комуникация и за двата пола. Той е най-свързващото, изграждащо доверие и зареждащо с емоции изживяване, което можем да подарим. На себе си, но и на любимия човек.
КОГАТО ТОЙ ИСКА ПРОСТО ГУШКАНЕ
„Мъжете също имат нужда да бъдат ценени. Те не раждат, не кърмят, но има толкова други неща, с които ни помагат. Когато им благодарим, че са изхвърлили боклука, поправили са нещо у дома или са се погрижили за нас самите, това автоматично повишава нивата им на серотонин и допамин и ги мотивира да са най-добрите половинки на света“, казва Естима.
Цикълът е описан и от д-р Емерсън Егерих в книгата му „Любов и уважение“, според която 70% от разводите могат да бъдат обяснени с помощта на невробиологията. А не със съдебни термини като „непреодолими различия“.
