Наистина ли знаем как да общуваме с децата си?

Социалните умения и езикът на тялото не са дисциплини, които децата учат в училище. Не и в традиционните училища. Да, когато сме били малки, са ни казвали „гледай хората в очите“, „не си слагай лактите на масата“, „не си кръстосвай ръцете“... Но никой не ни е обяснил как точно да го направим. Как да гледаме правилно в очите, кое е много, кое е малко, защо е важно, какво постигаме с това... Куп въпроси, оставени без отговор. А това са уменията, от които зависи дали едно дете ще може да изразява мнението си гласно, да отстоява позицията си, да разбира по-добре околните и техните чувства, да му е много по-лесно да създава приятелства и да общува свободно. Да има самочувствие.

Как може да започнете да обръщате внимание на детето за тези така важни елементи от общуването? Когато става дума за деца, е важно информацията да е поднесена достатъчно достъпно, за да могат те да вникнат и постепенно да развият чрез личен опит умения в тази област.

Децата копират родителите си, затова е важно да можете да подкрепите с личен пример всичко, на което учите детето си. Ако не се чувствате подготвени, посетете курс или изпратете детето си на такъв. Използвайте позитивно невербално общуване с детето си, за да подсилите емоционалната връзка. Прегръдките, целувките, благият тон са примери за позитивно невербално поведение.

От другата страна са грубият тон и липсата на зрителен контакт, когато отговаряте на детето си. Представете си как бихте се почувствали вие, ако някой ви попита „Как си?“ и просто отмине и си отвори лаптопа, дори без да ви погледне. Ще знаете, че този човек не се интересува наистина как сте, а го казва просто така. Как тогава би се чувствало едно дете, което е попитано „Как мина в училище?“ и в същото време майката/бащата дори не го е погледнал/а, а продължава да работи на лаптопа или да гледа в екрана на телефона/телевизора? То също усеща, че няма пълното внимание на своя родител.

Когато сте в компанията на дете, покажете му, че ви е приятно да сте там, и му подарете цялото си внимание. Това, че присъствате физически, не означава, че не трябва да общувате активно с детето. Колкото повече се стараете да го разбирате и да го изслушвате, когато е малко, толкова по-лесна ще ви е комуникацията, когато то стане по-голямо. Детето ще знае, че може да разчита на вас и че може да ви сподели всичко, без да се притеснява, че ще бъде съдено.

Има основни проблеми, които разбирането на езика на тялото предотвратява. Първият е проблемът с общуването. Колкото по-активно се изразява невербално едно дете, когато общува със семейството, толкова по-лесно ще му е да го прави и с други хора. Ако детето не може да разпознава социалните сигнали и езика на тялото на околните, е възможно да развие проблеми с общуването в бъдеще. Трудно да се адаптира към нова среда и да създава приятелства.

Вторият основен проблем е ниското самочувствие. Негативното невербално поведение на родителя спрямо детето може да създаде условия то да развие ниско самочувствие. Ако неглижирате дребни моменти, като например някоя малка победа на детето или рисунка, с която иска да ви се похвали, имайте предвид, че то ще започне да изпитва неувереност да ви разказва за свои победи в бъдеще, защото ще вярва, че няма да се впечатлите и няма да получи подкрепа. Съвсем не казвам, че трябва да създавате нереална представа на детето и да му внушавате, че е най-най. Това също е нож с две остриета. Достатъчно е да обръщате внимание в моментите, в които ви споделя, и така ще знае, че винаги сте насреща да го изслушате.

1. Прегръщайте детето! Когато го правим, нашите тела произвеждат окситоцин – хормонът, който ни кара да се чувстваме свързани и близки с някого.

2. Когато детето ви попита нещо или иска да ви разкаже нещо, обърнете се с цяло тяло към него и го погледнете в очите. Това е невербален знак, с който казвате: „Аз те слушам, имаш цялото ми внимание“.

3. Говорете на детето с благ тон. И съвсем не казвам да му говорите „бебешки“, а самият тон на гласа ви да казва негласно: „Аз съм положително настроен/а към теб“.

4. Когато говорите с детето, старайте се да сте на едно ниво, когато е възможно – наведете се или клекнете, така че да можете да се гледате като „равни“. Това дава на детето чувство на сигурност.

5. Бъдете огледало на своето дете. Когато то ви разказва за случка, която го е разстроила, покажете разбиране, като наклоните главата си настрани и кимате бавно. Покажете с лицевото си изражение, че разбирате проблема му и му съчувствате. Така ще го провокирате да не се страхува или притеснява да ви споделя това, което го наранява. Същото важи и когато ви разказва история, която много го забавлява. Смейте се с детето, така ще ви разказва смело все повече и повече истории от живота си, дори като порасне.

6. Преди да му отправите критика за нещо, покажете му важността на това, което ще кажете, като говорите със спокоен тон и го гледате в очите.

а да научите детето на това, какво означават едни или други невербални сигнали – превърнете го в игра!

А) Следващия път, когато гледате детско филмче заедно, спрете звука на видеото и се опитвайте да познавате какви емоции изпитват героите. Направете играта по-трудна, като започнете да отгатвате каква случа се развива, като гледате ново филмче без звук. Това може да се превърне в много забавна игра както за вас, така и за детето.

Б) За да научите детето на силата на тона на гласа, казвайте му като част от игра ежедневни фрази с различен тон. Веднъж с въпросителна интонация, веднъж заповеднически, веднъж с глас, имитиращ принцеса... Това упражнение ще помогне на детето да осъзнае колко много се променя значението на едно изречение само като променим начина, по който го казваме.

Не се страхувайте да опитвате нови, непознати и за вас неща заедно с вашето дете. Често учим от децата повече, отколкото самите те научават от нас. Превърнете ученето на езика на тялото в забавление, което ще ви помогне да се сближите още повече с детето си и да имате хармонични и щастливи отношения.

*Ина Иванова е организационен психолог и съосновател на „Наука за хората“, компания, специализирана в провеждането на обучения по ефективно общуване и невербална комуникация.