Преминете към основното съдържание

Не е голяма работа да си студент по мода в Дания

Как се случва академичното образование в Хернинг и Копенхаген? Без да спестява нищо, разказва ни Мила Недкова, наскоро завършила там
Мила Недкова с два от моделите си
Мила Недкова с два от моделите си

Да учиш мода и живееш в Дания далеч не е толкова цветущо, колкото звучи. Често на интервюта за работа ме питат:Защо точно Дания?. Стандартът на живот е висок и намирам повече възможности за професионално развитие”, отговарям аз.

Само че истината е далеч по-различна. Всъщност, дойдох тук преди 4 години поради една причина: исках да уча мода и в Дания образованието е безплатно. Не можех да си позволя да отида в Италия или Франция. Приеха ме и на 19 години започнах да живея сама. И да уча нещо, за което просто имах страст, но не и професионални умения (дори не знаех как да включа шевна машина).

Докато седя в националната библиотека в Копенхаген, наречена “Черния Диамант”, мога да ви разкажа накратко какво е да си студент по мода тук. Български студент по мода.

Ако не носиш черно си аутсайдер

Моделите на Мила Недкова

Естествено, за човек, идващ от Източна Европа, това да нося само черно ми се стори крайно скучно. Изглеждаше ми все едно всички отиват на погребение. Минимализмът също не ми се понрави особено, но като студентка по мода се наложи да го приема.

Докато пиша тази статия в „Черния Диамант“ самата аз съм облечена в черно. Само че вече го приемам като елегантно. И въпреки това, може би след насилените ми опити да се впиша в този стил, прецених, че балканската ми кръв е по-силна и понякога се връщам към добрите стари цветове. Кой би предположил, че ще обера погледите по улицата, ако сложа червена лачена чанта, електриково зелен шал от пух, панталони от пайети, неоново розови токчета, не дай си Боже да комбинирам червено с розово. И в същото време, докато карам стаж в датска модна компания, клиентките да коментират, че изключително много им допада тази дързост. Но накрая пак да прибегнат до черната рокля.

Извод: в Дания се носи черно, черно и пак черно! Ако искате да добавите малко цвят, не се колебайте да заложите на тъмно синьо, емералдово зелено или сиво. Понякога може и бяло. Наскоро стана модерно и райе (черно и бяло, рабира се). Ама дотук.

Детайл от модел на Мила Недкова

Образованието в модата не е кой знае какво

Не знам как е в България, но пък мога да говоря много за Дания. В университета в Хернинг вместо обичайните уроци по шев лекторите имаха „обичайната“ практика да ни препращат към Youtube, откъдето да се научим как да зашием този ужасен хастар, например. И така, докато не отидох на стаж в Барселона, където се научих да къдря по 50 метра тюл и да правя алтернативни булчински рокли. После дойде време да завърша първите 2 години от обучението си и за финалния изпит направих розова рокля с цветя и тюл. Тези, които бяха решили да направят бели тениски с 2 шева отпред, вместо един, бяха заклеймени като следващия велик дизайнер. И тогава се зачудих – това ли е модата? Все си мислех, че е едно какво носиш в ежедневието си, и друго – какво правиш докато учиш мода.

И в Копенхаген не е по-различно

Довършвайки бакалавъра си в друг университет в Копенхаген, очакванията ми бяха доста високи. Мислех си, че понеже е столица, и понеже бях прекарала 2 години на място, където времето не ти позволява да носиш нищо друго освен дъждобран, ще имам повече поле за изява. Общо взето учители нямах, а по-скоро съветници, които вечно ме тласкаха към минимализма, а аз стоически не се поддадох. Реших да отида на двуседмичен курс в Индия, където разбира се пищността в модата беше в своя пик. Естествено, аз се чувствах много по-добре на място, където не ме мислеха за идваща от малцинство, понеже съм сложила пръстен на всеки пръст и комбинирам жълто с червено. Докато не започнах стаж в компания, където роклите далеч не бяха в типичния скандинавски стил. Има искрица надежда, но и до ден днешен не разбирам защо по подиумите датските дизайнери правят едно, а на улицата е съвсем друго.

Модел на Мила Недкова

Да се опиташ да пренесеш България в Дания

И така, работила за компании и показвала творения на седмицата на модата в Копенхаген, дойде време да се дипломирам. Толкова ми беше писнало да се напасвам или пък да бъда критикувана, че правя нещо различно. Така и не разбирах никога какво се очаква от мен тук. Затова реших за последно да нанеса своя удар. Направих дипломната си работа на тема български фолклор. Представих своя поглед над нашето уникално наследство, тъй като намерих за удачно да се покаже красотата му в чужбина. Бях сигурна, че няма да получа най-високата оценка, но това далеч не ме вълнуваше. Е да, използвах тъмни цветове, но пък изработих много на ръка. Главно ме вдъхновиха шопските носии, така че може да се досетите, че златните пайети им се сториха съмнителни. С танцова стъпка на хоро моделите ми влязоха на презентацията, но освен критика, че не съм комерсиална, друго не получих. Остана ми радостта на хората извън академичната общност, които приеха с овации идеите ми. Не е ли това магията? Е, значи все пак я предадох. Успях!

Детайл от модел на Мила Недкова

Какво научих от цялата история

Мина месец, откакто завърших, а все още се чувствам объркана за бъдещето. Мислех си, че след като приключа, ще имам насока. Научих се на всичко почти сама. А да учиш мода далеч не е лесно. Насърчават те да намериш своя стил, но те критикуват, когато покажеш себе си. Дават за пример дизайнери като Мартин Марджела или Москино, но искат да направиш поредните черни панталони, с по-къса кройка, защото така било модерно. Иначе друго нямало да се продава...

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser