Невидими щети: Животът на жените от Нагорни Карабах в сянката на войната

В Нагорни Карабах, регион белязан от десетилетия на въоръжени сблъсъци, жените са тези, които поддържат семействата си, борят се с физическите и психологическите рани на войната, и същевременно намират сили да устояват на изпитанията. Армине Бегларян, млада жена от района на конфликта, е едно от лицата на тази борба. През последните години тя и хиляди като нея се сблъскват с непосилни условия, изправени пред блокади, недостиг на основни продукти и заплахата от физическо и психическо разпадане. Техните скрити рани, техният дух и тяхната устойчивост заслужават да бъдат разказани.

Текст VICTORIA REN, превод TEREZA VOSKANYAN, фотографии YERANUHI NESISYAN, продукция OOTTEE STUDIO, коса SERGEY SAHRADYAN, грим ARPINE GALSTYAN

Сред политическите сътресения борбите на жените често остават нечути. Армине Бегларян, 26-годишна жена от пограничния район между Армения и Азербайджан, олицетворява устойчивостта на тези жени, демонстрирайки тяхната издръжливост и способност за адаптация в изключително тежки условия. С ескалацията на войните от 2012 г., както докладва Crisis Group, не е изненадващо, че до 2017 г. поне 630 милиона жени и деца — 10% от жените и 16% от децата по света — са били или разселени поради конфликт, или принудени да живеят в близост до въоръжени сблъсъци, според медицинското списание The Lancet.

Сред засегнатите е Армине от Мартакерт, която е преживяла значителни трудности поради близостта на дома си до спорната територия. През последните три десетилетия безмилостният въоръжен конфликт за Нагорни Карабах силно е засегнал нейното семейство, като майка й и баба й са преживели много от тези конфликти. Самата Армине е преживяла три големи войни, последната от които променя хода на живота й.

Преди почти година, продължителният въоръжен конфликт за Нагорни Карабах доведе до етническото прочистване на 90 000 души от земята, която те обитават в продължение на 5 000 години. Това се случи след едногодишна блокада, която ги остави без храна, лекарства и хигиенни продукти. Ужасите на този исторически период оставиха сегашното поколение уплашено и затруднено в справянето с травмата. Според изследване на Bogic, Njoku и Priebe от 2015 г., публикувано в BMC International Health and Human Rights, бежанците могат да имат до 14 пъти по-висока вероятност да страдат от депресия и до 15 пъти по-висока вероятност да развият ПТСР в сравнение с обикновеното население.

Преди блокадата Армине е била здрава, без сериозни здравословни проблеми, с изключение на травма на окото от детството. Тя поддържа рутинни занимания като упражнения на открито, медитация и церемонии с билков чай. Но блокадата, започнала на 12 декември 2022 г. и продължила почти година, прекъсва нейния спокоен живот.

През първия месец от блокадата възрастните хора, които са преживели подобни събития преди, са останали спокойни. „Не мислехме, че блокадата ще продължи дълго. Надявахме се да приключи до 1 януари, за да можем да празнуваме зимните празници“, спомня си Армине от разговорите с членове на семейството си. „Много хора бяха в добро настроение.“

Блокадата се влошава с всеки изминал месец. До 17 януари, почти месец след началото на изолацията, властите в Нагорни Карабах удължават периодите на спиране на електричеството от два на четири часа, за да управляват намаляващите енергийни резерви. Това довежда до ежедневни прекъсвания на електрозахранването, което значително нарушава обичайния ритъм на живот. През този период температурите варират между -1°C и -23°C, което прави условията на живот изключително сурови.

От 2012 насам 10% от жените и 16% от децата по света са или разселени поради конфликт, или принудени да живеят в близост до въоръжени сблъсъци.

Поддържането на ежедневната рутина в студеното време през цялата зима и нарастващото напрежение е изключително трудно, особено на фона на недостига на медицински материали. Според VIVA, неправителствена организация, предоставяща професионална медицинска помощ, блокадата дълбоко засягна физическото и психическото здраве на жените в Нагорни Карабах. Много от тях страдат от високо кръвно налягане, мускулно напрежение и депресия, което довежда до загуба на мотивация, безсънни нощи и чести пристъпи на рев.

Към края на януари е въведена купонна система за разпределение на храна, предоставяща по един килограм макарони, елда, ориз и захар, както и един литър олио на месец. За разлика от много други, Армине има късмет, като се е запасила предварително. В разговор тя си спомня: „Първоначално майка ми и аз похарчихме 500 долара от собствените си средства за хигиенни продукти и сухи запаси, което беше равно на средната заплата в региона по онова време.“

В резултат на недостига, физическото здраве на жените се влошава драстично, като много от тях губят значително тегло (до 20 кг) и прибягнат до традиционни средства поради липсата на медицински консумативи. Някои използват алтернативи от съветската епоха за хигиенни продукти като дамски превръзки и тампони. Домашно приготвените превръзки се правят от чаршафи, нарязани на ленти, като за предотвратяване на течове се използва мушама или полиетилен. Тези превръзки се закрепват за бельото с безопасни игли.

„Чувствахме се сякаш живеем в древни времена, особено когато сравнявахме нашата ситуация с останалия свят, показан в социалните мрежи“, добавя Бегларян.

Докато менструацията е значителен проблем, жените в Нагорни Карабах се сблъскват и с много други здравословни проблеми. „През последните месеци на блокадата всичките ни запаси се изчерпаха. Кожата ни стана суха, а аз имах сериозни проблеми: ръцете ми се напукаха и кървяха, лицето ми стана сухо и раздразнено“, разказва Армине.

Докато останалият свят има достъп до продукти за грижа за кожата и хигиена, Армине и семейството й трябва да се справят с наличното. Лелята на Бегларян, бивш химик, приготвя мехлеми от вазелин, мед и билки, за да овлажнява ръцете и краката си. Армине обяснява: „Опитах да използвам смес от вазелин, зехтин и екстракт от лайка и мащерка, за да облекча сухотата на кожата си. Помагаше донякъде, но не беше като истинската медицина.“

„Чувствахме се сякаш живеем в древни времена, особено когато сравнявахме нашата ситуация с останалия свят, показан в социалните мрежи“

През втората половина на блокадата Бегларян забелязала, че външният вид на майка й се е влошил не само поради липсата на козметични продукти, но и заради психологическия стрес. Самата Армине също се сблъсква със сериозни предизвикателства. Заради липсата на бензин за транспорт е принудена да изминава около 8 километра пеша в непоносима жега, без каквато и да е защита за кожата, и забелязва как тя бързо започва да старее. „Спомням си, че всеки път, когато се погледнех в огледалото, виждах все повече фини линии“, разказва тя.

В средата на юни 2023 г. Азербайджан започва да блокира автомобилите на Червения кръст, които се опитват да влязат в обсадената територия, сериозно ограничавайки възможността им да предоставят помощ. Около месец след ескалацията телата на две деца били открити в автомобил в региона на Мартакерт. Малките братче и сестриче — шестгодишно момиче и тригодишният й брат — очевидно се били отправили да търсят майка си, която била отишла в близкия град, за да намери храна за семейството. За съжаление, децата починали от топлинен удар.

Въпреки влошаващата се ситуация, някои хора демонстрират невероятна устойчивост и силна воля за оцеляване. В разговор с д-р Татяна Оганесян, основател на НПО VIVA, тя отбелязава, че при диабетиците липсата на храна и подходяща медицинска грижа довела до опасно високи нива на кръвната захар, често между 30-36 mmol/L. Много от тях изпаднали в хипергликемични коми, но по чудо се събудили от тях.

Повратният момент във военния конфликт в Нагорни Карабах настъпил на 19 септември 2023 г., разрушил, каквато и да е представа за нормалност за жителите на региона. Единствената воля била за оцеляване, докато врагът се приближавал опасно близо до домовете им. Армине и семейството й бързо взели всичко, което могли: няколко дрехи, обувки и, най-важното, стари снимки и малко парче земя от градината им като спомен за тяхното свято място. „По пътя си срещнахме много азербайджанци при напускането на дома си, и беше сърцераздирателно да видим семейства, включително деца и възрастни, в състояние на стрес и хаос. Страхувах се, че всички ще бъдем избити“, спомня си младата арменка от Мартакерт.

Неумолимият стрес оказал сериозно влияние на Армине както психически, така и физически. „В продължение на три дни краката ми се чувстваха парализирани и не можех да ги усетя. Имахме само литър вода за нас четиримата, така че нямаше хигиенни средства или каквото и да било друго. Не спяхме през нощта, но понякога затваряхме очи, за да ги отпочинем. И, когато го правехме, понякога отварях очи и виждах военни превозни средства на врага само на няколко метра от нас.“

Напускането на Нагорни Карабах било най-трудната част за Армине и много от съотечествениците й. Дългите опашки от автомобили, натъпкани по единствената налична тясна пътечка, и гледката на толкова много страдащи хора напълнили пътуването с несигурност и тъга. „По време на изселването от Арцах един мъж се приближи до мен в сълзи и каза, че току-що е изгубил единствения си син,“ спомня си тя. Армине сама преживяла ужасяващ инцидент: „Бях в колата на чичо ми, когато претърпяхме ужасна катастрофа. Огромен камион почти ни смачка от моята страна, а петгодишният ми братовчед, който седеше на скута ми, загуби способността си да говори. Шокът от близкия случай го остави ням до момента, в който стигнахме до Ереван, където беше по-безопасно.“

Според д-р Едлен Ба, педиатър и координатор на програмата за майчинство и детство в НПО VIVA, децата били дълбоко засегнати от събитията. Те се държали като възрастни вместо като деца, често седейки тихо до майките си, вместо да изследват света чрез тактилни или вербални взаимодействия. Децата в предучилищна възраст били особено засегнати от блокадата и последвалото масово изселване.

Бременните жени в Нагорни Карабах изпитвали тежки симптоми поради липсата на храна, витамини и основни медицински консумативи. Основателката на НПО VIVA, Татяна Оганесян, отбелязва: „Нямаше храна, нямаше витамини, нищо.“ Изследването показва голям спад при новородените. Обикновено в Нагорни Карабах се раждали около 3,000 деца годишно, но по време на блокадата това число спаднало до максимум 1,500-2,000.

Много жени изпитвали нарушения в менструалния си цикъл, както и авитаминоза, която довела до накъсване на косата и чупливи нокти. Психологическата травма от продължаващия конфликт също оказва сериозно влияние, като много жени не могли да забременеят поради стрес. „Много жени загубиха новородените си, което е отражение на ситуацията, свързана с разпределението на памперси. Най-често исканите размери били по-големи“, отбелязал д-р Ба.

Според статистиката на VIVA, повечето деца били родени преди блокадата, а много жени преминали през секцио без подходящи медицински материали, което довело до преждевременни раждания и новородени с аномалии. Според свидетелства, събрани от медицинската организация VIVA, много жени изразили дълбок страх относно перспективата да дадат нов живот след блокадата и последвалото масово изселване. Те обясняват, че не искат децата им да преминават през трудностите, които сами са изпитали. Това е дълбока и очаквана реакция на травматичните събития, които са преживели.

Една година по-късно ситуацията не се е подобрила значително. Много жени все още се борят с посттравматични симптоми, включително Армине, която има трудности да се справи със спомените от миналия септември. Въпреки това тя работи върху изграждането на живота си отначало в столицата на Армения, Ереван. След преместването в града тя следва мечтите си да пътува, да се занимава с керамика и със стартирането на бизнес с приятелка свързан с билкови чаени церемонии.

В лицето на неописуеми трудности, пътят на Армине е свидетелство за устойчивия дух на жените от Нагорни Карабах. Историите им не са просто разкази за оцеляване, а мощни наративи за устойчивост, сила и неуморна решимост да възстановят живота и наследството си. Тези жени, като Армине, ни напомнят, че дори в най-тъмните сенки на конфликта, човешкият дух остава несломим.