Преминете към основното съдържание

Ники Саркис рисува оди за живота

Ливанската-българска художничка, архитект и дизайнер прекарва тийнейджърските си години, откривайки и вдъхновявайки се от няколко култури. Тя израства в космополитни градове като Париж, Ню Йорк, Милано, а София и Бейрут нарича свой дом. Любопитството й към живота и хората й помага да създава картини, които изразяват красотата, щастието и мира в света. Запазила онова непорочно детско в себе си жизнерадостната художничка, пренася в творбите си цялата бликаща от нея енергия. С нея си говорим за внушаващите български гори, изкуството, което храни душата, силата на положителното мислене и вечното търсене на нови емоции

© личен архив

Имаш много разнообразен произход – български, ливански и арменски. Какво е да растеш в такава среда и постоянно да си на път?

С притежаването на разнообразен произход идват и редицата интереси преживявания и съвсем друг начин на живот. Културното разнообразие е богатство. Колкото по-широк кръг от хора познавате, толкова и по-лесно ще ви бъде да се чувствате свързани с хората. Ще започнете да разбирате културата на хората, ще бъдете по-креативни и с по-ясна визия. Глобална визия. Всъщност е голямо предизвикателство.

Как твоят произход вдъхновява работата ти?

Културният произход вдъхновява личния стил на работа. Щастлива съм, че имах шанса да открия различни култури. Те са мощен елемент, които оформят работния процес. Става въпрос за нашите вярвания, преживявания, интереси, навици, обичаи, истории и легенди. Любовта към живота, към природата, посланията за мир и щастие се появяват редовно в моята работа.

Използваш много розово и синьо в работата си. Каква е символика, която влагаш в тези цветове?

Предпочитам да живея цветно и вярвам, че цветът е сила, която пряко влияе върху душата. Розовото символизира младостта. Обичам да си мисля, че ще остана завинаги на 20. Розовият цвят е игривост любов и женственост. Също така е много лек и невинен, срамежлив цвят за мен. Обичам пастелните нюанси, които са много спокойни. Синьото е океанът, морето, шумът на вълните, които ме отвеждат на друго място. Също така то представлява и небето, свободата, мъдростта. Искам да бъда винаги свободна да летя.


„Вярвам, че всеки красив залез се нуждае от облачно небе.“

Имаш ли любими техники за рисуване?

Харесвам всякакви художествени техники и продължавам да търся, да изследвам и експериментирам. Акрилна живопис, колаж с хартия с добавяне на комбинация от материали. Обичам и стенописите по стените и таваните. Използвам също глина, въглен, нож, но пръстите ми обикновено са най-добрата ми четка. Обичам да рисувам с ръце, за да влея всичките си чувства върху платното.

Модата също играе голяма роля в живота ти. Възприемаш я като изкуство или необходимост?

Модата за мен определено е изкуство, тя ми помага да изразя себе си, да изразя коя съм. Аз също съм и моден дизайнер. Трябват въображение и артистичност, за да съдавате дрехи. Трябва, да можете ги носите, да изразявате себе си чрез дизайна, цветовете, текстурата. Модата е живата форма на изкуството.

Но първо си се насочила към архитектурата?

Страстта ми към рисуването и картините е откакто се помня. Винаги съм се опитвала да изразя себе си чрез скициране, за да подобря творческите си умения и да започна да виждам нещата по различен начин. Винаги съм искала да възстановя разрушената част на Бейрут и да създам къщата на мечтите ми - две романтични пространства близо до езерото Панчарево.

Ще разкажеш ли повече за своето семейство?

Родителите ми живееха в Париж. Майка ми обича да чете и ми купуваше много разкази. Което ме превърна в мечтател. Бях малка балерина, наслаждавайки се на музиката като нея и рисувайки като нея. Баща ми е най-добрият татко на света. Той откри моето умение да рисувам в ранна възраст и винаги ме е насърчавал да творя. Позволи ме да пътувам с него по целия свят, за да открия нови култури. Баба ми, с която прекарах по-голямата част от тийнейджърството си, ме научи на всички тези техники и умения за ръчна работа. Научи ме също да обичам природата, цветятя, зеленото, пеперудите, котките, кучетата, конете – всичко заобикалящо. Спечелих толкова много награди за рисуване и имах честта да направя проекти на къщи на приятели и членове на семейството в Маями, Ню Йорк, Париж, София и Бейрут.

Липсваха ли ти пътувания през последната една година?
Обичам да ходя на места, където никога не съм била, и на други места, които наричам „вкъщи“. Когато се движите в този свят, пътуванията оставят следи върху вас – върху сърцето и душата ви, върху визията ви. През повечето време те са красиви следи. Аз съм пътешественик, мечтател, винаги в желание за ново приключение. Вярвам в телепортацията и като художник пътувах чрез нови книги, нови картини, чрез медитацията до нови красиви места.


„Много искам да имам трето дете и мисля да осиновя от България.“

Какви са приликите в ливанската и българската култура?

Подобно на българите, повечето ливанци уважават своите традиции. Но в Ливан има много практики, втори начин на живот, които отразяват европейските влияния. И тук и там обичат нощния живот и живота като цяло. И двете страни имат късмета да имат 4 сезона, красиво време, планини, големи плажове и красиво море.

Какво харесваш най-много в София?

Най-любима ми е нейната 7000-годишна история, културното й значение в Югоизточна Европа. София е домът на Националната опера и балет на България. Обичам архитектурата на града, която отразява римското, гръцко и османското въздействие на Балканите. Нейните фестивални пространства и музикалните пърформанси в парка пред Националния театър. Това че винаги се намира място за релаксация за пикник под дърво близо до езеро. Нейните красиви зелени места и снежните студени, красиви, зимни нощи. София за мен е любов и романтика. Намирам спокойствие и релаксация там. Освобождавам душата си в нейната гора и се отпускам.

По-рано ми спомена, че имаш много картини вдъхновени от българските гори. Обмисляш ли изложба?

О, да със сигурност. Розовата долина. Голямата българска гора, където давам свобода на душата си. За мен това е у дома. Това е Раят. Чиста любов, романтика и мир. Витоша планина. Природен парк Рила. Манастирът. Гъстата гора. Белият бор. Балканският бор! Тополата. Дърветата докосващи небето. Вдъхновена съм от приказките базирани на древни митове и легенди. Различните цветове на планините през всеки сезон. Шумът на водата. Пътувам много из България, когато мога. Обикновено по време на ваканциите, защото децата ми учат в Ливан.

Кое ти е най-любимо в Бейрут?

Бейрут е вълшебен град, пълен с противоречия, оцелял след гражданската война. Тук има богата история от османски и френски стил до ориенталски структури и модерни високи възвишения край морето. Разхождате се в миналото. Докато се разхождате по Корниш, оставете чистия морски въздух да матира косата ви. Когато мислите за Бейрут, мислете за вкусна храна. Най-добрата кухня в света! Бейрут никога не спи, винаги се забавлява. Покривите, звездите, градските светлини. Улица Блис, улица Хамра. Баровете и ресторантите на улица Гемайзе и в Мар Микаел... Бейрут е красиви вибрации, а хората тук са винаги приятелски настроени.

Миналогодишната експлозията повлия ли на града в дългосрочен план?

Експлозията в пристанището на Бейрут на 4-ти август разруши ужасно града, унищожи основните болници, и накара да евакуират пациентите от там. В него загинаха поне 207 души, ранени бяха около 7500. Повредени са жилищни, търговски, здравни заведения, оставяйки над 300 000 души без дом. Докара след себе си допълнително тревожност, депресия и травма при влошаващата се икономическа ситуация в Ливан. Кошмарно беше.

„Винаги съм искала да възстановя разрушената част на Бейрут и да създам къщата на мечтите ми - две романтични пространства близо до езерото Панчарево.“

Къде се намираше ти тогава? Как реагира?

Бях вкъщи. Помислих, че е земетресение, при първи път и се опитах да защитя децата ми, техният приятел, бавачката и нашето куче. Грабнах ги и бързо се насочихме към изходите. Извън апартамента вече ги пуснах на земята. Беше пълен кошмар. Травмата, която преживяхме ни накара всички да се обърнем към консултант за психично здраве. Уплаших се за живота на децата ми. Страхувах се за съпруга ми, членовете от семейството, приятелите. Винаги имаме надежда, че са добре, но случилото се беше шокиращо.

Черпиш ли вдъхновения от двете си прекрасни деца?

Малките деца са господарите на момента. Когато тoй налива боя, когато тя поръсва с брокат, когато оцветява косите на куклите си. Как се изразяват, когато се чувстват добре, че създават. Изкуството помага за повишаване на самочувствието. Обичам да ги гледам, обичам да ме виждат как рисувам, чета, пиша, изразявам се в слушане на музика и те правят същото.

Получаваш ли критики от тях?

Да, и ги изслушвам! Много е важно да слушаме децата си, когато ни критикуват. Слушам ги, защото вярвам, че тяхната перспектива е непомрачена и в много случаи достоверна. Понякога те са прави. Тогава преглъщам гордостта си и приемам съвета им. „Да не крещим, когато сме ядосани“. „За да бъде по-лесно да не се ядосвам, да не ги сравнявам с другите“. Започнах да слушам, какво казват децата ми и открих, че с тяхна помощ съм по-добър родител. Много искам да имам трето дете и мисля да осиновя от България. Ще дам най-доброто от себе си това да се случи. В момента убеждавам съпруга си и 2-те ми деца, че е задължително. Искам да мога да променя живота на повече хора.

Възхищавам се на любовта ти към живота. Как успяваш да останеш толкова позитивна?

Фокусирам се върху хубавите неща. Разбирам, че препятствията са част от живота и трябва да се наслаждаваме на танците под дъжда. Вярвам, че всеки красив залез се нуждае от облачно небе. Прекарвам време с близки приятели, позитивни артисти. Обичам да танцувам, наслаждавам се на музиката. Слушам по цял ден музика! Харесвам работата си, която не е работа, а страст. Децата ми са целият ми живот и имам надежда. Вярвам в по-доброто утре. Пиша поезия и малки разказчета за всичко, което ме притеснява. Правя всяка сутрин тренировката си. Не пропускам спортната си сесия. Ям здравословно, опитвам се да спя добре. Обичам виното и купоните. Много е важно да се грижите за себе си. Трябва да си взимате почивки. Да се разхождате сами по плажа. Да плавате с лодка, да яздите кон, но най-важна е музиката. Слушайте музика!

Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser