Защо да оставяте такова малко нещо като географията да разваля удоволствието? Ами ако мъжът на живота ви (или на нощта ви) живее на хиляди километри от вас – в Калифорния, Австралия или Европа? ELLE изследва новите граници на флиртовете от разстояние!
Светът беше широко понятие, но интернет го стесни. От сайтове до приложения за запознанства – сякаш никога не е имало по-добро време за срещи.
Голямото попадение, поне според модерните ми необвързани приятелки, които в любовта се осланят на телефоните си, е т.нар. паспорт на „Тиндър“. Опцията се появи миналата година и направи вариантите за избор на практика безкрайни.
„Днес хората пътуват постоянно, а се оплакват, че когато стигнат крайната точка, докато намерят някого, с когото да излязат, посещението им в съответния град вече приключва и се получава разминаване. Идеята е да се уредиш със среща, преди още да си стигнал“, обяснява ми приятелка с опит в мобилните флирт приложения. Потвърждава го и съ-основателят на „Тиндър“ Шон Рад (красив и необвързан, за онези, които се интересуват): „По законите на вероятността, където и да отивате, би трябвало да има „Тиндър“-потребители, които ви очакват. Така че, мислете мащабно – можете да се влюбите навсякъде по света!“
И действително – има цял един неизследван свят за „завладяване“. Или поне – за забавление. Може и да не ви се получава в София, Варна, Стара Загора или където ви се е паднало да живеете/работите в момента. Но само вижте картата на света. Огромна е. И благодарение на интернет, е доста по-достъпна и пълна с потенциални половинки. Така че, какво пречи да инвестирате малко време, за да намерите идеалната за вас, нищо, че е отвъд границите? Защото за въображението няма такива. То е като планината, която не чака Мохамед (или Иван, или пък Джон, зависи от географията), а отива при него. Където и да е той.
Нека приключението започне сега. Влизаме в мрежата. Глобалната. За да открием топ попадения за свалки в четири от световните мегаполиси. За да проверим какво можем да очакваме там. И за да измерим нивото на успеваемост, на култура, на изкуството на флирта, ако щете. Пътуванията ни може и да са само виртуални (засега) – без паспорт и куфар – но желанието ни да намерим любов е съвсем реално. Всичко, от което се нуждаем, е... компютър. А също – и освободено съзнание и малко вяра.
ПАРИЖ
Очаквания
Според данните на най-ползваните тук сайтове за запознанства, парижаните се делят на три основни групи: на уикенд бойната единица (обича пиенето, парите и жените), на вечния оптимист (приема се за щастлив и реализиран) и на бохема (интересува се от арт, фотография, интелектуални дейности).
Опит
Сингъл дамите във френската столица са повече от самотните мъже. Ако съревнованието не ви е в кръвта, не се врете при конкуренцията. За да излезете на среща в Ню Йорк, трябва да инвестирате доста време – в ухажване и в създаване на атрактивен профил.
Любимият ми местен чат
Max77: Какво ще правиш довечера?
Аз: Всъщност съм в София, така че сигурно ще гледам нещо вкъщи. Сори :)
M: Качвай се на самолета, ще те чакам в „The Six-Seven“ в 22 часа. Знаеш къде е, нали?
Аз: В С-о-ф-и-я съм.
M: Е, и? Близо е, нали? Ще те черпя вечерята и можеш да спиш у нас, ха-ха.
Това „да“
Потрудете се достатъчно, за да ви се получи – изкусителни снимки, добре премислено представяне, духовити реплики... „Тукашните мъже са разглезени заради предимството да са повече и не всички са галантни като от „Полунощ в Париж“, казва моя приятелка, която живее във френската столица.
Това „не“
Не очаквайте, че ще срещнете Единствения. Флиртуването с местните може да е филмово, вълнуващо, забавно, но само ако снижите критериите. Ако искате да се запознаете с куп нови хора и да си уредите пет срещи за една седмица, тогава вие сте на ход.
Присъда
Може и да е Градът на любовта, но романтиката му със сигурност не е в онлайн срещите.
Въображението е като планината, която не чака Мохамед (или Иван, или пък Джон...)
СИДНИ
Очаквания
Има прекрасни мъже наоколо. Твърде добре сложени, чак притеснително. Перфектно усмихнати на снимките, което ме кара да се чудя дали е искрено, или аз съм прекалено депресирана за тази слънчева култура.
Опит
Изглежда съм ударила джакпота, защото интересът към европейките е очевиден. Събуждам се с 12 получени съобщения още първата сутрин. Харесах си едно симпатично момче, но на третия имейл той ме отряза с: „Слушай, не ми звучиш като австралийка. Каква ти е играта?“
Любимият ми местен чат
Аз: Благодаря за fav-a! (когато някой те добави в категория „любими“ – б.а.)
JazzBoy_: Само толкова ли?
Аз: Просто исках да ти благодаря и може би да започнем разговор.
J: А-а. И после?
Аз: Искаш да пропуснем small talk-a ли?
J: Внимание, губиш си времето...
Аз: Може би.
J: (Премахва ме от fav-a.)
Това „да“
Заложете на снимки с естествено и забавно излъчване, без позиране и преструвки. Демонстрирайте чувство за хумор. Австралийците са с репутация на директни типове и надушват неискреността отдалеч. Не обичат губенето на време, съответно – и дългите съобщения. Така че, ако не можете да се отпуснете за среща преди 20-ата размяна на реплики, ще трябва да преосмислите тактиката си.
Това „не“
Не описвайте живота си в дълги имейли. Кажете кратко и ясно кои са най-добрите ви качества и ако се харесате взаимно с отсрещната страна, зарежете прочувствените обяснения.
Присъда
Обратно на парижаните, тук всичко опира до химията, не до духовитостта. Ако видите профил, който ви допада, не се занимавайте с намигвания, лайквания и намеци. Пишете му направо и кажете: „Харесваш ми. Свободен ли си еди-кога-си?“
Мислете мащабно – можете да се влюбите навсякъде по света!
ЛОНДОН
Очаквания
Звучи ужасно, но приятелки ме посъветваха да нямам високи очаквания. Макар че беше тъкмо обратното – заради британските актьори, по които въздишаме в редакцията, се бях настроила за вълнуващи онлайн срещи.
Опит
Записвам се в препоръчания от сингъл познатите ми сайт и решавам да си дам ден, за да разгледам „асортимента“. Надеждите ми корабокрушират някъде край Темза. Тези господа, предимно закръглени фенове на футбола, активни в оплешивяването, но не и в поддържането на окосмяването по телата им, явно нямат нищо против да си правят селфита, доволно излегнати на дивана.
Любимият ми местен чат
WelshGuyHere: Откъде си, дупе?
Аз: „Дупе“?
W: В Уелс е обръщение за „приятел“. Не съм от Лондон, LOL.
Аз: Аха, значи си търсиш приятел?
W: Мхм, ама от другия пол. Ако говори уелски, харесва ръгби и има кардашиански извивки, веднага я взимам!
Това „да“
Подгответе се за остри словесни атаки, но не се опитвайте да им отвръщате, само ще дадете нов повод за вербално „остроумие“. На много места по света може да е ОК да се оплаквате къде живеете, но англичаните си падат малко патриоти. А твърдението, че футболът е религия за тях, не е стереотип. Факт е.
Това „не“
Не очаквайте емоционално бъбрене. Сълзите са за загубите на любимия отбор или от щастие при спечелването на някоя компютърна игра. Ще разберете, че мъжът насреща флиртува с вас, по това, че ви взима на подбив. Така че, ако сте чувствителни, заредете се с търпение!
Присъда
Вкарайте малко повече чувство за хумор. Не вреди. Особено когато уеб камерата е включена и виждате събеседника си в реално време (и в реални размери).
ЕЛ ЕЙ
Очаквания
Никакви. Винаги съм приемала града на холивудските играчи като антипод на скромността, смирението, интелекта.
Опит
Още докато попълвах профила си в популярен купидонски сайт, личеше, че го смятам за огромна грешка. Сложих си снимка, на която не се харесвам особено, и положих минимум усилия да се „продам“ (до което всъщност се свежда онлайн дейтингът). Негативен подход, знам, но когато не си вложил 100% в нещо, после не ти е толкова криво, че не се е получило, нали? Представете си шока, ужаса, смъртното ми любопитство, когато 48 часа по-късно реших да проверя акаунта си и видях там 21 съобщения, над 200 преглеждания и 84 „намигвания“. Обясних си го със странностите на мъжете в Ел Ей. Но дали не грешах?...
Любимият ми местен чат
uRex: Хей, как си?
Аз: Малко ми е криво. Ти?
uR: Тъкмо се наслаждавах колко си сладка. Криво? Сериозно ли?
Аз: Да, така съм в 90% от времето.
uR: А аз – 70%. Значи си подхождаме :) Мисля, че трябва да поиграем.
Аз: Поиграем на какво? Шах? Скрабъл?
uR: Еха, играеш шах! Супер, кога ще можеш?
Това „да“
Притеснявайте се, че това не е вашето място, и после изпитайте угризения за стереотипното си мислене.
Това „не“
Не подхождайте с идеята, че тук се котира само „пластмасовата“ красота и изкуствените усмивки, зад които няма нищо съдържателно.
Присъда
Макар разговорът с uRex да не продължи дълго (той е с 10 години по-млад от мен, а аз скоро нямам път към Ел Ей, така че...), той ме накара да почувствам нещо. Надежда може би. Загриженост от непознат. Осъзнаване – че съм сноб по отношение на онлайн свалките, а нямам правото да бъда.
И така...
Научих ценен урок в хода на този експеримент. Търсила съм любов на погрешните места. И с това нямам предвид барове или музеи. А държави. Това прозрение не ме изпълва точно с оптимизъм. Вместо него, мисля, че откривам ново състояние, което ще нарека флирт агорафобия (страх от открити големи пространства). Вътрешният ми отшелник ме моли да затворя виртуалната кутия на Пандора. Но тъкмо в този момент получавам съобщение от „Купидон_2016“: „И какво? Какво, ако...“ Едва ли хвърлянето на някой и друг поглед към полетите до определена точка на света може да навреди. В смисъл, какво толкова може да изгубиш? Какво? И какво, ако... оставя три точки за финал, вместо само една!
Текст Петра Денчева
