Преминете към основното съдържание

Офис треска!

Стресът е пандемията на века, на която тайно се наслаждаваме.

Работата е нещо, което вършим, за да можем да си позволим „онези страхотни обувки“, за да си плащаме сметките, и изобщо – за да има с какво да се занимаваме. Напомням си това всеки път, преди да се нагърбя с „още няколко задачи“. Уви, който и дял на мозъка да отговаря за възпроизвеждането на поучителни изречения, при мен той явно работи по-бавно от мускулите, които се задействат при изричането на „Аз ще поема това!“.

ЗЛОВЕЩА ИСТИНА

Не съм само аз. Огледайте се на следващата оперативка, бизнес среща или семинар и ще си дадете сметка колко плашещо огромна важност придобива работата през XXI век. Работната седмица е разтегната отвъд предела на възможностите, балансът между личен и служебен живот се изплъзва като пясък между пръстите.

И факторът „Ами ако...“! Страхът какво може да се случи, „ако“, и дали да вземем предпазни мерки, „ако“, са главният виновник да сме все под пара. Той превръща в кошмар дори приятни занимания като стягането на багажа за предстояща ваканция. „Ами ако е студено и ми потрябва пуловер?“ Но пък не мога да нося пуловер под сакото, така че трябва да си взема палтото. „Ами ако не е чак толкова студено?“ Ще имам палто, което няма да нося... Същият принцип ни влудява и в работата - някои изпитват непрестанна тревожност, други често изпадат в паника, трети внезапно избухват...

ПРИСТРАСТЕНИ

Но на никого не му се иска да остави дори една от десетте задачи, които върши наведнъж. И сякаш сме доволни, че имаме да правим толкова много неща. Пристрастени ли сме към стреса от подобно преработване? Напълно е възможно, смятат психолози. Работохолиците, склонни към такова пристрастяване, в психологията са личностен тип А. За тях стресът е екстремно изживяване – разтърсва, и колкото повече дози от него поемаш под форма на допълнителна работа, толкова повече се нуждаеш от нещо, което да ти диша във врата. Личностен тип А обикновено е докачлив и нетърпелив. Все не му достига време – като Белия заек от „Алиса в Страната на чудесата“, който си гледа часовника и мърмори, че закъснява за среща с царицата. За него въпросът не е в това, дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна. Той недоумява: „Къде, по дяволите, ми е чашата?!“ Трите му любими фрази са: „Затънал съм в работа до шията“, „Трябва да тръгвам“ и „Ще полудея“.

Това ми напомня за моята вечно ангажирана позната Цвети, мениджър в компания за телекомуникации. Типичният пример за „голяма паника“. Нервите й бяха изпънати до скъсване още в детската градина. Ако наблизо се спукаше балон, тя все се стряскаше, че се стреля. Когато играехме, Цвети изучаваше инструкциите на играта, сякаш се явява на изпит. Докато ние се забавлявахме, тя фучеше, че не играем честно. Мисля си, че още тогава се е наслаждавала не на самите правила, а на... 

...УСЕЩАНЕТО, ЧЕ Е ПОД ПАРА

И днес въздухът около нея винаги е нажежен до червено, а списъкът й със задачи няма край. „На някакво ниво свързвам стреса с успеха. Колкото и нелогично да е, без него се чувствам безцелно, сякаш нямам никакви постижения“, оправдава се Цвети. Тя, разбира се, прави всичко възможно да понижи нивото на стрес в живота си. Ходи на фитнес, храни се здравословно, спи достатъчно. „Свикнах с тези ритуали толкова много, че за мен е стрес, когато графикът на някой от тях се наруши.“

Странно е как нямат умора такива хора - работят като луди. Изглежда, че не могат да се наситят на работната атмосфера, защото правят почти всичко извън офиса отново с... колегите си. Обикновено последното, което бихте искали да видите в събота и неделя, са хората от офиса. Но когато оплетете обществения си живот с работата, ви се струва, че имате много повече общи неща с онези, които са край бюрото ви от понеделник до петък. Внимание! Това може да ви коства все повече от личното време.

КОРПОРАТИВНА СЕКТА

Някои хора намират най-добрите си приятели, възможност да развиват хобитата си и да водят пълноценен сексуален живот изключително и само в рамките на компанията, за която работят. Не се учудвайте, ако останат да спят в офиса след служебно парти. За тях той е истинският им дом. Все повече корпорации подкрепят крайното ангажиране с фирмата, граничещо с издигането на офиса в култ.

Ако вие и колегите ви работите до среднощ, това е офис секта. Ако изпитвате необходимост да прекарвате времето си с тях и след работа, това също е офис секта. Ако посещавате всички тиймбилдинг мероприятия, о, да – определено е офис секта! Защо се раздаваме толкова на професионалното поле? Натискът на групата има огромно влияние дори над онези, които изглеждат емоционално неподатливи. Всички искаме да сме оценени и да принадлежим към дадена група, а корпорациите често експлоатират тези човешки пориви. Жалко, че често осъзнаваме това твърде късно.

НИКОГА ВЕЧЕ

„Работех всяка вечер и през уикендите“, казва Юлия. Тя е графичен дизайнер. „Затова и приятелят ми ме заряза, та аз нямаше какво да му дам – никакво свободно време, никаква емоционална енергия, нищо. Бях обсебена от работата си и я мразех, но все пак не можех да напусна. Изгубих три години от живота си. Как може да съм била толкова глупава?“

Бивши офис маниаци, не бива да се срамувате толкова! Макар да се чувствате предадени и унизени, защото сте били експлоатирани, грешката не е във вас. Когато напускате офис сектата, направете го с вдигната глава. Подгрейте телефоните на приятелите си, поръчайте една камара коктейли и ги споделете с тях. И се закълнете, че никога повече няма да „натискате газта“ докрай!

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser