Преминете към основното съдържание

Орлин Павлов: „Нека да имаме лято. Нека да имаме есен“

Накъде отива светът?

© Официален Фейсбук профил на Орлин Павлов

Поредица интервюта, обединени под темата „Накъде отива светът?“, подготвихме за майския брой на списание ELLE. Разговорите (онлайн и по телефона) с известни български личности от различни сфери се случиха през първите две седмици на извънредното положение у нас и тъй като с всеки следващ ден малко или много това съдържание губи от актуалността си, ще ги публикуваме в elle.bg тази седмица. Днес ви срещаме с Орлин Павлов, чиято музика и усмихната компания, макар в момента само от екрана и дисплея, е винаги добро решение. E, днес сме малко по-сериозни, но пък си обещахме да се справим и с това. Заедно.

Първо, поздравления за „Музикалния гараж“! Как се чувстваш? Какво си мислиш през тези две седмици?

Благодаря! Гледате ли го? Добре се чувствам, опитвам се. Какво си мисля? Мисля си, че колкото повече времето напредва, ще става въпрос за оцеляване в един момент, защото на хората ще им свършат финансите. Има хора, които живеят месец за месец, с големи кредити. Ако това продължи твърде дълго, което се надявам да не се случи, ще бъде много тежко.

Музиката събира хората, а лекува ли ги?

Музиката ме спасява

Хората имат нужда от изкуство. Така малко разпускат. Много мои колеги правят каквото могат, има толкова хубави инициативи вече – театър, музика, литература... Хората на изкуството може би по някакъв начин сме късметлии, защото можем да творим в такова време. Като че ли изолацията те кара да твориш повече. Със сигурност историята показва това. Едва ли ще се роди нещо гениално, както едно време, когато войните и гладът са раждали велики автори, велики композитори. Но поне сега има свежи идеи, които могат малко да поразчупят обстановката. Мен музиката ме спасява. Ще продължа с „Музикалния гараж“, колкото мога. Започнах на 16 март с лайфове всяка вечер.

Как се справяш с изолацията? Страхуваш ли се?

Българинът не обича да му се казва какво да прави. Открай време някой му казва: „Не прави това!“, „Тая коса я подстрижи!“, „Какви са тия дънки, какво е това яке?“, всякакви режими са минали. И като му се каже: „Я направи това“, той скача. Това абсолютно ни е залегнало. Като му покажеш тоягата, вади по-голяма тояга. Трябва ли да показват по телевизията болни как страдат, как издъхват, за да ни хване шубе? Докато страхът е все още някак неясен, много хора се правят на безстрашни. Но това е реалност, вижте Италия, наистина е сериозно. Всеки трябва да си стои вкъщи, за да го ограничим, да го спрем. Нека да имаме лято. Нека да имаме есен.

Как според теб ще изглежда светът след пандемията, как ще се е променил и отделният човек? Учим ли се на нещо в момента, макар и по трудния начин? Ти научи ли нещо за себе си?

Нека да имаме малко повече доверие и да действаме

Макар и временно, хората са станали по-добри, по-разбиращи другия, по-толерантни. И накрая когато всичко се оправи, всеки ще се върне към това, което е бил. Ако си бил задник, пак ще си задник. Ако си добър, по-скоро ще станеш още по-добър според мен. Аз съм бил във VIP Brother 65 дни, тогава си мечтаех да изляза, да пътувам, да прегръщам дървета, толкова ми тежеше тази изолация. Е, излязох и още на първата седмица бях забравил, животът си продължи по същия начин.

Тепърва ще учим някакви неща за себе си. Може да го направим малко като игра – да спазваме изискванията, да сме отговорни. „ОК, ще я играя тази игра“ е по-добре от това, да седим по беседки, да пием бирички и да викаме: „Нема вирус, бе, к‘ъв вирус...“. Според мен държавата се справя добре. Ние не сме Китай, малки сме, нямаме ресурс, така че това, което правим, е адекватно според нашите възможности. Лошото е, че ние нямаме никаква вяра на политиците и може би е дошъл момент да се отърсим малко от това. Знам, че е трудно. Всеки трябва много добре да си пресметне нещата. Може да седне и да напише на един лист хартия какво ще загуби този месец и следващия, ако няма работа. Така че нека да имаме малко повече доверие и да действаме. Това може да е някаква генерална репетиция за нещо, което може и след 15 години да се случи, но ние ще помним и ще знаем как се прави. Ще бъдем много по-организирани.

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser