Пиша тези редове в началото на август. С ясното съзнание, че скоро ще дойде краят му. Краят на морето, пясъка, чайките... Краят на свободата и безгрижието! Не трябва да е тъжно. Обаче понякога е...
Лятото, уви, винаги ще си остане най-краткия сезон в годината. Зимата, дори само седмица да продължи, създава усещане за цяла вечност. Лятото, даже и половин година да е, отлита като миг.
Август е всичко, на която някога съм казвала: „Искам!!!“. Безкраен хоризонт, вятър в косите, полет, безвремие...
Септември е завръщане, реалност, офис, отговорности, сметки, планове, задължения... Септември е „трябва“.
Между „искам“ и „трябва“ е най-трудно. И понякога – тъжно.
Между „искам“ и „трябва“ балансът се губи. Тялото протестира, душата – също. Търсим спасението в горещите летни спомени и губим връзка с реалността.
„Трябва“ се превръща в бедствие. Тъжно е, че говорим за спасение въобще, защото бедствието обикновено сме самите ние. Не умеем да търсим всекидневния баланс. Не умеем да живеем тук и сега. Особено през септември, когато трябва да се върнем в измерението на задълженията.
Наистина ли са щастливи хората, които живеят за мига? Как да преодолеем края на лятото? Как да овладеем емоциите в офиса? Можем ли да посрещнем смяната на сезоните без сътресения и в най-добрата си форма? А кой всъщност определя еталоните за красота? Тези и още много други въпроси си задаваме в новия брой на ELLE в опит да започнем да търсим баланса. В опит да опитомим „трябва“.
В книгата си „Mini навици – Maxi резултати“ Стефан Гайс обяснява, че малките стъпчици са много по-надеждни. Макар и по-бавно, те ще ни доведат до целта по-сигурно, отколкото бягането с препятствия на предела на възможностите ни. Големите цели ни стресират. В същността си мозъкът ни е доста мързелив и така оцелява. Точно както ние през лятото. Нашето сиво вещество смята, че всички промени са опасни. За да не го стресираме, Гайс предлага да правим малки стъпки, които постепенно ще ни доведат до нови и по-здравословни навици, а оттам и до ново отношение към живота. „Малките стъпки не изразходват изцяло вашата енергия и това поддържа мотивацията ви висока“, казва той.
Малките почивки, приятните преживявания в края на деня, на седмицата, на всеки месец – това е спасението. Може да е за час, за два, за ден! Но с качествени удоволствия! Ако не ги забравяме, измерението „трябва“ може да бъде преживявано с по-малко съпротиви, дори с повече радост.
Ключовата дума е „малко“, защото заслужавам, защото съм отговорна към себе си, защото, когато съм пълна с положителна емоция, автоматично съм по-продуктивна в работата, в ролята си на майка, на съпруга, на домакиня...
Не трябваше да е тъжно. И май наистина не е :)
Търсете новия брой на ELLE от 20 август!
