Преминете към основното съдържание

Отчаяно си търся... никого

Как щастливите самотници се наслаждават на извоюваната си свобода?
© iStock

От списанието ELLE България

Годината винаги започва ударно за двойките. Именни дни – на роднини и приятели от негова или от нейна страна, ски ваканции в семейни компании или пък романтична почивка в планината, вечери край трапезата и камината, следобеди на път или на кафе по клюкарски. Все подхлъзващи ситуации, в които незнайно как се стига до обсъждането в широк кръг на някой приятел и новата му жена. Онази, която никак не му подхождала, защото на него „май му трябва“ не чак толкова лигава/руса/еманципирана половинка.

Засада в гръб

Двойки, които седят и обсъждат други двойки. А също и липсата на такива. Например съдбата на семеен познат (бил той разведен или вдовец), който „не ходи вече по срещи“. Казано със съжалителен тон, разбира се. Вглеждам се в тревожно вдигнатите насреща ми вежди. И не успявам да споделя и бръчка от това притеснение. Нищо, че съм тъкмо като обсъждания „случай“: необвързана и неизлизаща с никого. Дори повече – неоплакваща се от това. Нетърсеща. Неразбираща защо трябва да се драматизира една така безгрижна свобода.

Бялото знаме

Преди да си помислите, че това е някакъв вид ловко рационализиране на „киселото грозде“, нека добавя, че достигнах до примирие със свободата си съвсем наскоро. Подобно на повечето хетеросексуални жени, прекарах по-голяма част от пълнолетните си години във връзки – неангажиращи или съвсем сериозни, като в една беше замесен и пръстен. Така че ми е добре познато усещането да не се осмеляваш на следващата стъпка. Клаустрофобичният страх да си възприеман като част от двойка. Начинът, по който се затваряш за всички други опции (моногамия, какво да се прави!) и по който се питаш кое ни отличава от животните, качващи се в Ноевия ковчег по две от вид.

В култура като нашата лъвският пай щастие се пада на обвързаните.

Косвени жертви

Да, понякога ми липсва да се събуждам до някого. Но много по-често разсъждавам върху това, дали не жертваме прекалено много, когато сме в двойка. Събуждаме се всеки ден до едно и също лице – а липсата на разнообразие лесно буди безпокойството, поне в онези от нас, които копнеят за емоции въпреки усядането. Да те възприемат като нечия половинка винаги ми се е струвало като невидим капан. Като усещането да си в стая, заключена отвън. Или както го описва един от пациентите на терапевта Стивън Грос: „Когато съм обвързан, сякаш изчезвам, умирам, губя се.“ Може и да е преувеличавал. Но само малко.

В армията на Купидон

Спомнете си за всички онези „ние“-двойки, в които „аз“ липсва. „Ние обичаме Верди“, „Ние не харесваме индийска кухня“ или „Ние ще си ходим“. Естествено, да не си съвсем сам на този свят си има цена и ако е само тази, то даже сте минали тънко. Ала се изисква определена степен на осъзнато мислене, на равносметки, на себепознание, за да се впишеш в една двойка пълноценно. За да си сигурен, че няма по-добра опция за теб никъде другаде. Или че ако има, шансовете да я срещнеш са пренебрежително малки и е въпрос на „сега или никога“ да дадеш своето „да“.

Любовта не е човек. Тя е настройка.

Компромисен марш

Какво се опитвам да кажа ли? Че да останеш без +1 в култура като нашата, където лъвският пай щастие се пада на обвързаните, трябва да си не просто независим. Трябва да си самодостатъчен и завършен като личност, за да не залитнеш към компромисното чифтосване. А именно – да не се задоволяваш с оправдания като „той не е кой знае колко елегантен, но се държи добре с родителите ми“; „тя не може и яйце да изпържи, харчи прекалено много за дрехи и обувки, но е звездата на всяко парти“. Не отричам изобщо смисъла от връзките. Отричам формулировките с „той/тя е..., но не е...“. Предпочитам „Той е!“

Да не си съвсем сам на този свят, си има цена.

Преговори с романтизма

И ако я няма удивителната накрая, изобщо не ми говорете за притръшкали се да раждат жени, на които им тиктакали вътрешните часовници. Никой ли не вижда цинизма в това? В изкуственото оплождане? В „преговорите“ с природата? А насочваме скептични погледи към необвързаните, към истинските кръстоносци на романтизма, които не са се отказали да бранят най-чистата и вечна мечта за Другия. И които не се тръшкат, ако не го открият. Не държат да му раждат деца. Дори не изискват от него непременно да съществува. Защото не им трябва никого, за да се чувстват обичани.

На бойното поле

Естествено, не всяка двойка е като извадена от „Кой се страхува от Вирджиния Улф?“ Сещам се и за такива, които не се избиват за дистанционното или за погрешно отрязаното парче сирене; които не кръжат по периферията на любовта, придържани от центробежната сила на парите, децата и инерцията; които не предизвикват у околните равни части съжаление и презрение... Знам, че ги има двойките, които, макар и заземени в „дългата монотонност на брака“, както я описва писателката Стела Гибънс, са доволни от задълженията и отношенията си. Както и онези рядко срещани чифтове тела и умове, които са като скачени съдове, откъдето капе надежда.

Отстъпление

И ако ме питате какво бих искала за неродените ми деца един ден – да останат сами, или да си намери партньор в живота – разбира се, че бих предпочела второто. Без колебание. Не отричам факта, че да си сам носи определен емоционален дискомфорт. Особено по вечерните партита и сватбите, на които се предполага, че ще се появиш с твоя +1. Да не забравяме и секса – липсата на моногамен такъв е по-малко вълнуваща от очакваното. Видя се и на миналогодишната „Киномания“ в провокативния филм на Гаспар Ное „Любов“.

Ала все пак предпочитам да постоя на рафта на самотния живот още малко, вместо на мен да се пада да оглеждам рафтовете и да търся. Не се нуждая отчаяно от цел. Защото любовта не е това. Нито е човек. Тя е настройка. И ако сте с правилната такава – онази, която върши работа за вас, не за вашите сдвоени приятели – няма да е от значение, че стрелите на Купидон са ви подминали тази година.

„Когато съм обвързан, сякаш изчезвам, умирам, губя се.

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser