Преминете към основното съдържание

Песимисти и оптимисти: защо едни хора успяват, а други се предават?

Не на всички хора им върви: по някаква причина едни хора постигат успех, независимо от трудностите, а други се предават при появата на каквато и да било пречка. Според редица изследвания хората, които са по-големи оптимисти, имат много предимства пред останалите.

Кои са по-добри?

Няма правилен отговор на този въпрос. Защото можеш да бъдеш добър в различни неща. Например някои специалисти разпределят нещата така: оптимистите са направили самолета, песимистите – катапулта. Оптимистите да създали автомобила, песимистите – въздушните възглавници и светофарите. И все в този дух. Всеки има различна гледна точка по този въпрос. Оптимистите движат напред науката, техниката, а песимистите правят живота ни по-безопасен, техният принцип е: който е предупреден, той е въоръжен. Песимистът никога не разчита на случайността и няма цена в опасна ситуация. Така че – не, няма отговор кой е по-добър. И все пак, според психолозите едните успяват повече, другите са по-склонни да се отказват. Какво се крие зад всичко това?

Преди 20-ина години се появи съвършено нов поглед към въпросите за щастието и благополучието при сложни условия. Става дума за т.нар. позитивна психология или психология на оптимизма, чийто създател е Мартин Селигман. Като изучава феномена заучена безпомощност (загуба на чувството за свобода и контрол, недоверие във възможността за промени и в собствените сили, депресия), Селигман обръща внимание на факта, че едни хора, в при сложни обстоятелства, стават по-устойчиви към преход в режим на безпомощност, а други – точно обратното: стават наистина безпомощни. Това, което отличава първите от вторите, е оптимизмът. Същността му е в особения стил на обясняване на причините за неудачите или успехите.

Характеристики на оптимистичния начин на мислете:

1.Оптимистът приписва успехите на себе си, а неуспехите – на стечението на обстоятелствата.

2.Хората с такава нагласа са уверени, че успехът може да се постигне на произволно място, а не е ограничен локално.

3.Оптимистите не спират да опитват отново и отново: ако не се е получило днес, ще се получи утре.

Характеристики на песимистичния начин на мислене:

1.Те приписват успехите на стечението на обстоятелствата, а неуспехите – на себе си.

2.Тяхната настройка е: именно тук (в този град, в тази страна) имах успех, на друго място няма да успея.

3.Убедени са, че ако нещо се е получило днес, значи просто е станало в най-подходящия момент. Друг път не би станало така.

За капаните в мисленето и баланса

Според различни изследвания, оптимистично настроените хора имат ред предимства: по-инициативни са, по-енергични, по-рядко изпадат в депресия. При това резултатите от тяхната дейност обикновено изглеждат внушителни, те правят доста силно впечатление на околните и – нещо, което е особено важно – по-често се радват на живота и привличат към тази своя еуфория околните. А оптимистите са по-незабележими, обикновено гледат на живота с повече съмнение и са по-пасивни – поне на пръв поглед.

Обикновено, когато в една фирма възникват конфликти, това е свързано с факта, ме някой предлага нови, но недостатъчно обмислени идеи, а друг от самото начало е срещу нестандартните подходи. Оптимистите правят прекалено позитивни оценки на бъдещите рискове и резултати, а песимистите предпочитат негативните оценки и прогнози. И двата подхода са капани в нашето мислене, които могат да доведат до грешни съждения. Тук най-важно се оказва тези два типа хора да съумеят да се сработят, като всеки от тях се включва с най-силните си страни. Оптимистите имат идеи? Нека да се чувстват свободни да ги предлагат, дори и да не са перфектни. А песимистите могат да погледнат реално на нещата, без да критикуват и отхвърлят. Така винаги може да се постигне най-доброто. Така че – не може да се каже, че оптимистите успяват, а песимистите се предават. Това е доста категорично твърдение. По-скоро и едните, и другите, в неподходящи обстоятелства, могат да изпадат в едната или другата крайност. Зависи дали „плуват в свои води“ – дали става дума за нещо, в което те са силни или слаби.

И нека си кажем: песимизмът не е нещо негативно, а е по-скоро противоположно мнение. А такова мнение, такава различна позиция често се оказва доста важна за взимането на важни решения. И оптимистите трябва да знаят това, да го разбират и приемат.

Така че – ако се върнем на първоначания въпрос „Защо едни хора успяват, а други се предават?“, не би било коректно просто да определим оптимистите като успяващи, а песимистите – като онези, които се предават. Защото не е вярно. Най-добре е да можем да постигаме баланс – и в собствения си оптимизъм и песимизъм, и между отделните типове подходи и хора. Тогава нещата винаги са най-правилни и балансирани.

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser