Преминете към основното съдържание

По дяволите баланса кариера/живот!

По дяволите баланса кариера/живот!

Натали Еванс, редактор в британския ELLE: „Личното време е за пенсионерите“

„По вестниците, радиото и телевизията, спирките на градския транспорт – темата за баланса работа/живот ни преследва още от края на 80-те, когато стана модерно „да имаш всичко“. Скоро след това разбрахме, че „да имаш всичко“ означава да не ти стигат няколко часа на ден. В един идеален свят бихме ползвали обедната почивка, за да идем до банката, ще прекарваме пълноценна вечер с любими хора и ще си почиваме активно през уикенда. Е, аз писах последната си статия в неделя и освен това работих и цялата събота! Но така и исках! Нямам нужда от „лично време“, то е за пенсионерите. Ако ми пука за работата ми повече, отколкото за някой и друг SPA масаж, то не е ли по-добре да посветя „моето време“ на кариерата си? И подчертавам „кариера“, защото да имаш „работа“ е съвсем друго нещо – вършиш я, за да си плащаш сметките.“

 

Дарина Колева, финансист: „Сега ми е времето да прекалявам с работата“

Аз съм на 25, неомъжена, живея под наем и нямам все още големи задължения като ипотека, нито доживотни обвързвания. Така че как да прекарам „моето време“? Да гледам сериал след сериал или да карам колело в парка? Е, правила съм и двете. Със сигурност е приятно, но не мисля, че тези неща сериозно подобряват качеството на живота ми. Не че отричам изцяло баланса работа/живот. Само че онези, които могат да си позволят да си изключат телефоните след работа и да се концентрират върху другата част от уравнението – живота, са големите фигури в бизнеса. На излизане от офисите им там са останали техните млади, амбициозни протежета. Т.е. балансът работа/живот се постига чрез преход между поколенията, защото по-големите имат по-млади, на които да разчитат. Така че сега ми е времето да прекалявам с работата, за да мога по-нататък да прекалявам и с друго.“

 

Ейми Андерсън, предприемач, ментор и „бизнес ангел“: „Не успявам да свърша всичко и това е ОК“

„Години наред съм се борила с чувството за вина, че не мога да се справям с всичко еднакво добре, особено в периода, когато бях самотна майка и изпълнителен директор на бързоразвиваща се компания. Думата „баланс“ ми носеше единствено стрес и вина. Чувствах се виновна, когато съм на работа вместо вкъщи, както и обратното. Отне ми много време да осъзная, че никога няма да мога да свърша всичко и че това е ОК. Въпросът не е в това да направиш всичко, а най-доброто, на което си способен в дадената ситуация.“

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser