В нашата литература произведенията, създадени от Христо Ботев, Иван Вазов, Йордан Йовков, Елин Пелин, Димчо Дебелянов, Димитър Талев, Димитър Димов и много други, са утвърдени като част от българската литературна класика. Много от темите, които интерпретират със средствата на литературата, остават актуални и днес, ето защо с времето преоткриваме българските автори и техните вечни герои и сюжети.
Ето някои от най-влиятелните произведения българска класика :
Старопланински легенди – Йордан Йовков
Творбата е издадена през 1927 г. и представлява цикъл с разкази: „Шибил“, „Кошута“, „Най-вярната стража“, „Божура“, „Юнашки глави“, „Постолови воденици“, „Индже“, „Овчарова жалба“, „През чумавото“, „На Игликина поляна“. Всеки един разглежда темата за любовта и избора, за границите на човешките възможности и безграничната добрина с характерната за автора дълбочина, богата образност и човеколюбие. Според литературни критици родното място на автора – Жеравна, вдъхновява автора да използва характерния драматизъм в описанието на героите. Важен топос, който присъства в творчеството на автора, е Добруджа – там Йовков прекарва основна част от младостта си. Мястото отключва у писателя идеята за нравствените ценности на неговите герои.
В българската класика той остава като един от майсторите на разказа със сборниците: „Последна радост“, „Старопланински легенди“, „Вечери в Антимовския хан“, „Женско сърце“, „Ако можеха да говорят“ и романа „Чифликът край границата“.
Непознатият Яворов. Новооткрити стихове и документи
Яворов е сред най-четените и обичани поети символисти, познат на читателите с емблематичните „Две хубави очи“, „Арменци“, „Маска“, „На нивата“, пиесата „В полите на Витоша“, както и с любовните драми в личния си живот. И като повечето известни личности оставя много въпросителни след смъртта си. Сто години по-късно архивистът доц. Милкана Бошнакова, специалист по история на освободителното движение на българите в Македония и Одринска Тракия от Освобождението до периода между двете световни войни, разкрива писма, документи и неизвестни досега стихове от великия поет, които засвидетелстват за неговата обществена дейност. Яворов е бил кмет на гр. Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев) и войвода на чета в Македоно-одринското опълчение, а за изследваните стихотворения се предполага, че са последните, писани от поета.
Софийски разкази – Иван Вазов
Вазов е един от най-продуктивните творци, оставили голямо наследство в българската класика. Той е автор на поезия, проза, публицистика, както и на първия български роман „Под игото“ – най-четената и превеждана книга у нас.
Като белетрист Вазов остава в българската класика и със своите разкази, написани в периода 1890 – 1905 г. и издадени последователно в пет сборника: „Драски и шарки“ (два тома), „Видено и чуто“, „Пъстър свят“, „Утро в Банки“. През 2020 г. излиза ново издание, което обединява трийсет разказа, в хронологичен ред, илюстрирайки събитията от края на XIX – началото на XX век, със заглавие „Софийски разкази“. Творбите са вдъхновени от впечатленията от разходките из столичните улици, през които Вазов наблюдава и анализира поведението на хората. Характерни за стила на белетриста са: съзерцателност, фокус към детайла, склонност към психологизъм при охарактеризиране на отделните образи.
Сън за щастие – Пенчо Славейков
Първоначално книгата излиза в списание „Мисъл“, а през 1906 г. е издадена като самостоятелен сборник с 93 лирически миниатюри. Стихотворенията са посветени на многоликата човешка душа и вечното търсене на хармония. Основните теми в цикъла са съзерцанието, търсенето на щастие, смъртта. Индивидуализмът на Славейков се проявява в нуждата от разглеждане на природата, любовта и като всичко останало, което засяга личността, като лично и неповторимо явление. С характерните за автора меланхолия и дълбочина той обрисува природни пейзажи, които оживяват по красив и неповторим начин, така че да развълнуват и съвременния читател. Други негови творби, част от българската класика, са „Епически песни“, „Кървава песен“ и „На Острова на блажените“.
Двете Америки – Алеко Константинов и Светослав Минков
Книгата излиза през 2020 година по идея на проф. Никола Георгиев (1937–2019). Двата пътеписа представят гледните точки на авторите за Страната на неограничените възможности: „До Чикаго и назад“ е написана с хумор, проницателност, критичност и обаяние, характерни за стила на Алеко и представя погледа на тогавашния българин, а „Другата Америка“ от „бащата на българската фантастика“, Светослав Минков, разказва за посещението на автора на южноамериканските градове – Рио Де Женейро, Сао Пауло и Буенос Айрес по много интересен и вдъхновяващ начин.
Темата за пътуването е преосмислена като достигане до нови, непознати светове, извън границите на страната, а също и като пътуване навътре в себе си. Произведенията притежават характеристики както на пътеписи, така и на публицистични текстове, доказвайки че всяко приключение може да се превърне в класическо произведение, в което и съвременният човек да преоткрие черти от народопсихологията на българина.
