Преминете към основното съдържание

Приказката ще ви открие, щом имате сърце да я чуете

Водещата на „По света и у нас“ Филипа Иванова издава какво я мотивира в нейната професия и защо авторитетът на първата програма е много задължаващ
Филипа Иванова
Филипа Иванова © БНТ

Водещата на „По света и у нас“ Филипа Иванова е родена в София в годината, когато си отиват Салвадор Дали, Серджо Леоне и Самюел Бекет, когато падна Берлинската стена и в новинарските емисии се прокрадна новината за протестите на Тянанмън.

Връстничка е на Нина Добрев и Тейлър Суифт. Завършила е Националната финансово-стопанска гимназия, а после поема по пътя на телевизионната журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Магистър е по продуцентство и креативни индустрии. Филипа е част от елитния отбор на водещите в новините на БНТ.

За ELLE разказва какво я вдъхновява и мотивира в нейната професия:

Най-важният урок

„В БНТ научих, че най-важното условие, за да изпитваш удоволствие от това, което правиш и да се чувстваш уверен в работата си, е да познаваш всички стъпки от създаването на една продукция. Винаги си личи, когато си се оказал на някой от етажите на професията с „асансьор“, затова се старая да преодолявам всяко стъпало и да не губя посоката.

Започнах като репортер, редактор, международник, водещ, продуцент. Най-важният урок, който научих е, че в телевизията всичко се случва и няма невъзможни неща, когато зад теб стои стабилен екип. А умението да работиш в екип се учи цял живот.

Не съм се гмурнала в журналистиката внезапно.

И аз имах своите колебания и съмнения, но винаги съм била сигурна, че работата на бюро от 9 до 5 не е за мен. С огромен респект се отнасям към таланта на хората, които се занимават със сметки и финанси, но срещата ми с телевизията беше нещо като влюбване от пръв поглед.

Започнах пътя си в БНТ преди 9 години, както много възпитаници на ФЖМК – със студентски стаж. Динамиката и непредсказуемостта на всеки ден бяха онзи опасен чар, който ме спечели, може би, завинаги. Когато през ежедневието ти преминава целия информационен поток, няма как работният ти ден да започне или да завърши по един и същи начин.

© БНТ, "Авторитетът на първата програма е много задължаващ."

Вече съм сигурна, че не бих се справила с еднообразието. Пружинката на напрежението те кара винаги да бъдеш в кондиция.

В новините на обществената медия няма място за полуистини, за част от фактите, за някои от мненията.

Авторитетът на първата програма е много задължаващ. Технологиите заразяват с лесното самочувствие, че всеки може да е журналист. Виждаме стотици клипове на ден в интернет, четем фалшиви новини.

Не е лесно да отсееш историята, която наистина си заслужава да бъде показана по телевизията. Според мен, умението да правиш този избор се придобива само с опита.

Всяка ситуация тук е шанс да се учиш.

Имам късмета да работя с колеги, за които няма тайни в телевизията. Разбрах, че професионализъм не се гради с претенции и превъзходство, а с работа в отбора и с много търпение. Понякога ми се налага да броя до повече от 10.

Научих се да се вслушвам и да разбирам хората, да помагам и да приемам помощ, да търся истината и баланса. Научих се да преодолявам напрежението, да уважавам точността и да ценя всяка минута. В новините това е цяла вечност.

Професията ми е подарила много неочаквани преживявания и незабравими срещи.

През 2016-та година бях командирована във Великобритания, за да отразя преименуването на Българското училище към мисията ни в Лондон. Негов патрон стана Иван Станчов. Тогава срещнах жив възрожденец.

Иван Станчов е посланик във Великобритания през 91-а. Малко преди това, българското училище в британската столица е закрито заради липса на средства. Станчов решава, че ще го възроди със собствени средства и известно време то е изцяло на негова издръжка. Той знае какво е да си бил дълги години в емиграция и колко трудно е да съхраниш езика си.

Днес Българското училище в Лондон е най-голямото зад граница и в него се обучават 240 деца на възраст от 4 до 18 години. „Малката България“ – така наричат училището самите преподаватели. Онзи плам, който видях в очите на толкова много деца, които искрено искаха да учат български, ме пронизва до днес.“

Щастлива Коледа! Приказката ще ви открие, щом имате сърце да я чуете, ароматът на баница с късмети ще ви настигне, където и да сте по света.

Останалото ще ви разкажем в „По света и у нас“!

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser