Преминете към основното съдържание

Земя на корабите

Буенос Айрес - най-европейският град на Латинска Америка
Буенос Айрес
Буенос Айрес © Shutterstock

Ненапразно наричат 13-милионния аржентински мегаполис Буенос Айрес „латиноамериканския Париж“. Не е само заради изкопираните от френската столица елегантни кафенета с врати, които също като там срязват ъглите на сградите и отвеждат към артистична атмосфера вътре. Не е и само заради изтънчените модни бутици и бляскави търговски центрове, които предлагат качествени местни и световни марки на пет пъти по-ниски цени от парижките. Нито пък само заради престижния и интензивен културен живот с планетарен размах. Най-важният белег за сходство е свободолюбивият и космополитен дух на хората – досущ като на съгражданите на Гаврош.

Уникалните „портеньос“

И свободолюбието, и космополитизмът са в най-висока концентрация, защото са заквасени с емигрантската кръстоска между десетки нации, родила уникалните „портеньос“. Така наричат себе си жителите на Буенос Айрес. Буквалният превод е „пристанищници“. Защото откакто е основан през 1536 г., до днес животът в този град е свързан с пристанището в устието на Рио де Ла Плата (Сребърната река). Там са акостирали корабите, докарвали векове наред преселници от Европа – от Испания, Италия, Германия, Франция, Полша, Украйна, Ирландия, Гърция, включително от България. Тяхната смесила се кръв е дала основание за още едно прозвище на Буенос Айрес – „най-европейския град в Латинска Америка“. Аржентинците обичат да разказват за себе си следния виц: „Мексиканците са произлезли от маите. Перуанците – от инките. А ние – от корабите.“ Ако през 1850 г. Аржентина има около 1 милион жители, то между 1857 г. и 1940 г. в нея се преселват още 6.6 милиона предимно европейски пришълци. Днес населението на страната е около 40 милиона, а официалният език – испанският, звучи с характерна италианска мелодика.

Най-колоритният квартал

Това е емигрантският Ла Бока (Устата). Той е започнал да набъбва в края на ХІХ в., когато масово заприиждат бегълци най-вече от мизерията в тогавашна Италия. Повечето са от Генуа, но не само. Има и доста баски, евреи, поляци, германци... Те са се точели един след друг. Първо е пристигал най-работоспособният. Намирал си е каква да е прехрана и е стъкмявал подслон от тенекии на пристанищни контейнери. После е викал родата и всеки новодошъл си е водел семейството и е долепвал към барачката на първопроходеца своя стаичка – отгоре, отдолу, отстрани, пак от тенекии. Така, на кръпки, хаотично, се разраснал цял квартал. Всяка нова жилищна добавка била в различен цвят – нали „строителният материал“ бил „заеман“ все от различни контейнери.

© Shutterstock, Кварталът Ла Бока

Стилът е запазен и до днес. Вярно, в лустросан вид, като за туристическа снимка. Никой не мисли в каква беднотия са тънели някогашните емигранти, докато се снима край наподобяващите сега куклени къщички ярко боядисани тенекиени „кутийки“. А истината е, че социалните напрежения през 1882 г. са довели до бунт на жителите на квартала и дори до обявяването му по инициатива на генуезки преселници за „независима република Ла Бока“, над която е развято знамето на Генуа. Тогавашният аржентински президент, един от поредните генерали, взели властта, разбира се, е смазал бунта.

До какво води непокорството

Непокорството пак е намерило накъде да избие – в скандалното за времето си танго, родено именно из тези улички, сред докери, моряци, кръчмарки, проститутки и търсачи на по-красив живот. Смята се, че емигрантският интернационал спонтанно е забъркал еротичен коктейл от елементи на хабанера и полка, акомпанирани на произлезлия от немския акордеон нов инструмент – бандонеон. И така се стига до тангото. Богаташите от елитните квартали на стария град първо го смятали за танц на простолюдието. След като обаче в началото на ХХ век Париж се прехласва по него, аржентинската аристокрация коригира мнението си и бърза да го обяви за национална емблема.

Едно от най-прочутите аржентински танга се казва „Каминито“ („Пътче“) и обезсмъртява уличка в Ла Бока. Украсена с ярки табели, тя днес е неизменна част от туристическите маршрути, а от балконите й махат кукли в човешки ръст, възпроизвеждащи облика на Карлос Гардел – най-популярния изпълнител на танго за всички времена.

Лицата на Ла Бока

Майката на Гардел е французойка, а за негово рождено място претендират Франция, Уругвай и Аржентина. Танцьорът от 2-годишен живее в Аржентина, а през 1923 г. получава аржентинско гражданство. За жалост загива в самолетна катастрофа в Колумбия през 1935 г.

Другото „лице“ на Ла Бока е световната футболна звезда Диего Марадона. Той е родом от този квартал, където от дете гони топката. А известният в цял свят стадион „Бока Хуниорс“ още кара местните момчета да вярват, че най-късият път към славата минава през футболното игрище. Кукли на Марадона на всяка крачка подмамват туристите да се снимат с тях в целия Буенос Айрес.

Портеньосите много държат на националните си символи и герои. Наред с Гардел и Марадона, по значки, тениски и раници неизменно греят също образите на легендарната „закрилница на безризите“ Евита Перон и на вихрения революционер Ернесто Че Гевара. Рядкост е турист да си тръгне от Аржентина без поне един артикул с лика им.

Покана за чай

Друг задължителен сувенир е характерната съдинка за запарка и пиене на чая мате, която също се казва мате и върви със сребърна тръбичка за всмукване на течността. Съдинката мате обикновено се прави от тиква тип „цигулка“ и винаги е със сребърен обков по ръбовете и с шарки по облата повърхност. Има и изцяло сребърни матета, както и издялкани от местното „желязно дърво“ кебрачо. По сувенирните маси ще ви предложат и торбичка със същински чай мате, но по-разумно е да откажете тази добавка. В магазините за хранителни стоки се продават три пъти по-големи опаковки на десет пъти по-ниска цена, а и на тях е описано подробно как да се приготви матето така, че да се постигне възможно най-тонизиращ ефект.

На шопинг

Не бива да си тръгвате от Аржентина без кожено изделие. Страната, прочута с животновъдството и с отличното си телешко, е развила майсторска технология за производство на всякакви красоти от качествена натурална кожа – колани, ръкавици, чанти, обувки, якета и т.н. Цените са повече от атрактивни.

Не са за подценяване и творбите на аржентински модни дизайнери в другите видове облекла и аксесоари – те са много красиви, качествени и на съвсем достъпни цени. Същото важи и за прочути световни марки, които в Буенос Айрес ви причакват из бутиците в търговския му център и в по-елитните квартали като Реколета или Сохо.

Най-удобна и примамлива за шопинг е пешеходната улица „Флорида“, както и посестримата й „Лаваже“ в същинския градски център. На „Флорида“, по която минават поне 1 милион души на ден, е един от най-красивите търговски центрове – „Галериас Пасифико“. Сводестите му тавани са изрисувани със стенописи почти като в катедрала, а отдолу бълбука преливащ от светлини фонтан.

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser