Гледали ли сте филма с Джерард Бътлър и Хилари Суонк „Послепис: Обичам те“? Заглавието е заимствано от него, но реално текстът, който четете, няма нищо общо. Освен по отношение на любовта. Но не тази във филма, която е доста трагична, а в реалността. Тази, която киното и книгите не искат да ни покажат.
И като говорим за реалността, ще започна с един съвет – ако можете, днес си останете вкъщи. И тъй като подозирам, че това е невъзможно, а и времето май ще е приятно за разходка, си сложете най-тъмните слънчеви очила, които имате. Защото изобилието от плюшени сърца, мечета, балони и цветя може да ви ослепи. С кичозността си. Не влизайте и в социалните мрежи. Там ще ви бомбардират онлайн обяснения в любов и снимки на онези сърчица, от които допреди малко сте отвръщали поглед.
Наистина не разбирам защо за някои хора е толкова важно да покажат на всички колко много се обичат, разменяйки си виртуални целувки. Вземете си стая! Или ако говорим за Интернет, пишете си в месинджър. Или във Viber. Не е като да нямате опции.
Истинската любов е затворена в тясното пространство между душите и телата на двама души. Но не онези, виртуалните. Те нямат нужда да показват чувствата си с големи и безумно скъпи жестове. Или ОБИЧАМ ТЕ, написано с Caps Lock. Те нямат нужда дори да празнуват Свети Валентин. Защото какво е Свети Валентин, ако не празник на напълно ненужната показност, която напоследък буквално ни е обсебила? И на онова натрапчиво напрежение, че 14 февруари ТРЯБВА да се отбележи. Имате ли нужда да си причинявате това? Аз не. Стига ми стресът всеки ден да убеждавам сина си, че трябва да се облече и да отиде на градина.
Най-големите критици на празника казват, че любовта трябва да се показва всеки ден. Че само един 14 февруари в годината е обидно недостатъчно. И това донякъде е така. Но аз бих ги попитала какво разбират под израза „любовта да се показва всеки ден“. Всеки ден да си подаряваме подаръци? Да пием вино и да ядем шоколад? Или да правим секс?
В „живия живот“ не става така. И това, което ще ви кажа, е скандално и няма да го прочетете нито в романтичните романи, нито ще го видите в „Тетрадката“. В дългите връзки никой няма време за това. Има дни, в които не само не се целувате преди лягане, но дори не си казвате, че се обичате. Ужас! И сега ще ви скандализирам още повече – има дни, а понякога и седмици, в които дори не правите секс. Има и дни, в които се карате и спирате да си говорите.
Но любовта означава на следващия ден да признаете грешката си, без да таите обида или гняв в себе си. Любовта означава да се целунете на сутринта, въпреки че не сте го направили, преди да заспите. Тя се доказва в онези моменти, когато имате нужда от човека до вас и усещате, че той ще си остане там, независимо какво се случва. Докрай. И при това без да ви казва, че ви обича.
И вярна на логиката, че послеписът крие най-важната част от посланието, ще приключа тук. За да си оставя място за един P.S.
P.S. Обичам те! Купи вино и шоколад.
Вижте повече
„Обичам те, но себе си обичам повече“
Спомняте ли си тези думи на Саманта от „Сексът и градът“?
