Паспортът им редовно е подпечатван с мастило. Натрупали са толкова километраж, че вече можеха да са на Марс. А куфарът им винаги е на ръка разстояние. И ето че почвата е подготвена за забранения плод, към който вече... пътуват! Поне ако се доверим на австралийско проучване, според което всеки четвърти клиент на туристическата компания Expedia е изневерил на половинката си по време на пътуване далеч от дома.
Можехме и да си затворим очите за резултатите. Ако не беше още едно проучване от 2017 г. с притеснителни резултати. Провежда го екип на Колумбийския университет в САЩ. И според изследователите, пътешествията действително могат да снижат морала ни и да ни превърнат в потенциални неверници.
Към нови светове
„Настоящото изследване хвърля светлина върху широкоразпространеното мнение, че странстването има и своя непредсказуема, потайна сянка. От една страна, то обогатява хората познавателно – пътешествениците, които обикалят Земята надлъж и нашир са по-креативни, широкоскроени и с повече познания, в сравнение с уседналите си сънародници. Но от друга – когато са регулярно на път, „откривателите“ минават през пренареждане на моралния им код, което увеличава вероятността те да се държат по-непристойно“, казва експертът по взаимоотношенията Антония Хол.
Хол завърта теорията си около т.нар. морална относителност. Проявява се, когато моралната преценка варира спрямо съответното място, на което се намираме. Данните, свързани с нея, са анализирани от всякакви гледни точки, включително и от различни културни и народопсихологически перспективи.
Вариране между опциите
Съответно – и обясненията на моралната относителност са в различни посоки. Едно пътуване в чужбина ни среща с нови хора, омагьосва ни с чара на непознатото и необичайното, с освобождаването от битовизмите на ежедневието. Подобна динамика лесно може да ни отведе и в обятията на някоя афера, както изтъкват психолози. Според тях:
- Да сме в чужда страна може да ни накара да се чувстваме като в друг свят, на светлинни години далеч от вкъщи и отговорностите у дома.
- Други могат да се изкушат от необятната нова култура, в която са никои – нито някой ги разпознава, нито пък има очаквания към тях.
- За трети „навън“ е акт на отчаяние – особено за пътешествениците, на които им липсва комфортът да са в нечии обятия, онова познато усещане, което се опитват да си върнат насред сполетялата ги изведнъж носталгия.
- Не са малко и онези, пътуващи с конкретното намерение да се забавляват – да се насладят не само на географските, но и на човешките дадености на посетения регион.
Ваканция, ура!
В последната група попадат и 89% от изневеряващите жени, които чистосърдечно си признават, че по време на ваканциите им най-много ги привличат барманите и сервитьорите. Тези две професии са класирани дори преди сърф инструкторите и фитнес треньорите, които също са в челните редици на грабващите дамското внимание.
„Брои ли се за изневяра, щом е зад граница?“, учудено пита една от анкетираните участнички в проучването. „Нали няма да се видим никога след това? Нали никой няма да научи?“ Разбира се, че се брои! Без оглед на извинителните въпроси. Нищо че типичната приказка за пораснали мореплаватели е лишена от лоши герои като съседите, клюкарите, колегите.
Градът на греха
Лошите сме само ние (или онези, кривнали от пътя, на който са поели). Подтикът да сме такива, когато сме надалеч от къщи, често се включва в играта.
„Да си далеч от дома в непознат град те улеснява да забравиш правилата, по които принципно живееш ден след ден“, обяснява Петър, хванат в крачка от съпругата си. „Това, че бях отседнал в хотел, ме изкушаваше допълнително, защото беше толкова удобно. А самотата и скуката – двата главни спусъка, които те изстрелват към изневярата, често са налице, ако се озовеш заклещен за по-дълго в чуждо място.“
Градовете на греха съществуват тъкмо с тази цел. Хранят се от интоксикираното желание да не си лягаш, ами да правиш още „бели“. А после да се събудиш и да се качиш на самолета за вкъщи. „Каквото се случи във Вегас, остава във Вегас“, както се казва. Или поне в това вярват запътилите се натам 38 милиона посетители всяка година. Прошката обаче не подлежи на резервация като самолетния билет. И няма местен данък, който да може да я откупи.
