Невъзможно е да нямате приятел като Михаил. Най-далечните планове, които той прави, са за идните 24 часа. Животът му е безкраен празник, който предизвиква доза завист у подредени и предпазливи хора като мен. Но и едновременно с това ме изкарва извън нерви, когато видя как си харчи последните пари за 3 кг хайвер просто ей така. Или пък чуя поредната история за събуждане в непозната хотелска стая до някоя жена или мъж. Той не отлага щастието за „когато отслабна/забогатея/изляза в отпуска/взема заплата...“. За него и хората като него бъдещето не съществува и всичко е в сегашно време.
КОНФЛИКТЪТ МЕЖДУ СЪЗНАНИЕ И ПОДСЪЗНАНИЕ
Като малко дете
Знаете ли защо на всички ни се иска да живеем за мига? Защото някога сме живели по този начин – когато сме били деца. Децата не отлагат щастието, радват се на всяка минута и не товарят съзнанието си с мисли за бъдещето. Да живеем за мига, е възможно само когато съзнанието ни не е обременено от онези мисли, които започват да ни тормозят веднага щом зад нас вече не стои родителското тяло. Този начин на живот е дело на чистия и необременен ум. Затова и толкова ни привлича.
Ерата fast food
Формулата „да живеем за мига“ е особено привлекателна днес, когато възможностите за задоволяване на всяко желание са безкрайни и често са на един клик разстояние. Говорим за пътувания, шопинг, но и за кредити. Тоест не се изисква кой знае какво, за да подсигурим всяко свое желание. Освен това социалните мрежи ни карат да си мислим, че да живееш за мига, е нещо нормално, нещо, което не е преминало през никакъв филтър. Също като снимката, която ви навява тази мисъл, нали?
14 НАЧИНА ДА СЕ ИЗБАВИМ ОТ ПОСЛЕДСТВИЯТА СЛЕД ЛУДО ПАРТИ
Вместо патерица
Винаги се намира кой да застане до човек, който живее за мига, и да поеме ролята на апарат за изкуствено дишане. Неговата задача е да удължи благополучието на своя партньор и да му подаде и последната халба бира. Най-често в тази роля влизат жените със силно развит майчински инстинкт. Затова се случва дори и след раздяла те да се грижат за партньора си. Смятат го за толкова безпомощен, че да не може да оцелее без тяхната помощ.
Каква е голямата цел?
Но всъщност зад навика да не мислим за бъдещето, не се крие само инфантилност и презадоволяване, а и загуба на голямата цел, без която самото съществуване е невъзможно. Когато човек няма цел, неговата психика превключва на режим саморазрушение. И причината за това е страхът от неизвестното. Всички изпитваме такъв страх, но не всички му се поддаваме. А ако това се случи, то той ни поглъща цели и ни лишава от увереността в бъдещето и покоя в настоящето.
