Преминете към основното съдържание

Рада в Страната на чудесата

Ако мечтаете за Ню Йорк или имате нужда от вдъхновение...

www.radaslab.com, Instagram и Facebook @radaslab
www.radaslab.com, Instagram и Facebook @radaslab © Мария Русева/Добрин Марчев

Рада заминава за Щатите преди 20 години, за да учи. Първата ѝ работа е била да сканира картите на студентите на входа на столовата в колежа, а сега е успешен театрален агент на Бродуей. Междувременно преоткрива страстта си към музиката, така се ражда нейният експериментален проект „Subject To Change“ („Подлежащо на промяна“). През ноември 2019 г. излиза първият ѝ миниалбум, а работата по него я среща с Евгения Радилова, която помним като Ени – една от първите адреналинки в „Господари на ефира“, и очевидно двете са страхотен тандем. Върнах Рада към първия ѝ ден в „страната на неограничените възможности“ и тя почти усети тежкия южен въздух на Атланта, видя отново огромните дървета от двете страни на пътя, почувства искреното си удивление от онези минути... Ако мечтаете за Ню Йорк или искате вдъхновение, четете нататък.

Разкажи ми за работата си на Бродуей.

Работя за агенция с почти 100-годишна история в бранша. Като театрален агент съм представител на Бродуей продуценти и техните спектакли, които те искат да пратят на турне в цялата страна. Това е огромен пазар с голяма доходност за тях. Моята отговорност е както да предизвикам интерес към техните продукции, така и да спазаря всички участия при максимално добри финансови условия с театрите из всички щати. Работила съм с едни от най-големите имена на Бродуей като „Котките“ и „Чикаго“ и съм благодарна за доверието в моята работа.

Колко дълъг беше пътят до дебютния ти миниалбум „Експериментът“, колко експеримента бяха необходими?

Бях пълна с идеи и реших да задълбая и да видя мога ли да напиша песен.“

Не съм ги броила, но много от тях са добре документирани в аудио записите ми „Как стигнах до първата си авторска песен“. Тотално бях спряла да пея или пък да обръщам внимание на музиката около мен. И така до 2010 г., когато при мен дойдоха незнайно откъде първите идеи за мелодии. Не знаех какво да правя с тях, тъй като не бях ерудиран музикант – не свирех на инструмент и не знаех нищо за писане на песни или композиране (само съм пяла като тийнейджър в пловдивския хор „Детска китка“). Текстове имах много, но както после разбрах, имаше доста работа и по тях, за да ги оформя добре за формат песен. Накратко казано, бях пълна с идеи и реших да задълбая и да видя мога ли да напиша песен и какво точно е нужно за това.

Евгения Радилова е режисьор на видеото към песента ти „Нищо не се променя“ (заснето от Майкъл Тоснър, който има номинация за „Еми“). Разкажи ми за съвместната ти работа с Ени.

Евгения е жена с класа, а като артист е невероятна. Нейните постижения в Ню Йорк са също впечатляващи и това, че тя се вдъхнови от моята музика и ме покани да работим заедно, е нещо безкрайно ценно за мен. Работата ни беше хем спонтанна, хем същевременно много добре планирана. Бяхме много отворени към идеите си и пробвахме всичко. Естествено, някои неща отпаднаха, но като цяло се чувствах свободна и подкрепяна в колаборацията си с нея. След работата ми с някои артисти съм изтощена, сякаш съм работила с енергиен вампир. Мисля, че двете с нея се учим една от друга, растем заедно и така на края на един проект вече сме вдъхновени за следващия.

Заглавието на песента „Нищо не се променя“ влиза в противоречие със „Subject To Change („Подлежащо на промяна“). Защо?

Проницателно наблюдение. Всеки, който гледа видеото на песента, ще разбере, че всичко е променено до края на историята в него. Заглавието е подвеждащо, а липсата на промяна не е възможна. Рано или късно тя идва, но трябва и да я искаш.

Най-голямата промяна в живота ти досега?

Разбира се, идването ми в Щатите, но най-скорошната с огромно влияние върху мен е завръщането ми към музиката. Научих много чрез това „пътешествие“: за живота, за хората... Усещам всичко по различен начин.

Какво трябва да притежаваш, за да се реализираш в сферата на изкуството в страна като Америка?

„От нас се изисква да се справяме с „Не, не може, не ставаш“ по няколко пъти на ден, всеки ден.“

Тук успяват само борбените хора, готови за сериозна работа не само с други, но и над самите себе си. Особено в сферата на изкуството, където няма ясно очертан път и много българска традиция, притежанието на талант често не е достатъчно. Трябва да си изключително упорит, да не търсиш бърза слава и да можеш да живееш с малко, поне моментно. От нас се изисква да се справяме с „Не, не може, не ставаш“ по няколко пъти на ден, всеки ден. Иска се изключителна вяра в собствените ти възможности, приятелски и семеен кръг, който да те подкрепя (но за жалост, невинаги е там), и да, доза късмет.

Има ли наистина там дискриминация по отношение на пола? Усещала ли си я върху себе си?

Наскоро имах един случай, в който няма да се задълбая, защото още се опитвам да разясня сама за себе си дали наистина беше случай на дискриминация по отношение на пола или нещо друго, свързано с разни политически въпроси в определена организация. Това беше първото ми пряко сблъскване след толкова години тук.

© iDare Productions

Възможни ли са истинските приятелства в тези среди?

Да, възможни са, но са редки. Дозата на лицемерие е голяма и в крайна сметка нашата поговорка „интересът клати феса“ действа с пълна сила. В същото време трябва да кажа, че съм се чувствала подкрепена от колеги, когато най-малко го очаквам, и то в трудни моменти. Наистина чувството е хубаво.

Какво ти дава театърът?

Вдъхновение, забавление, мотивация, разбира се и провокация. Това е моята професия и начин да си изкарвам хляба.

Какво ти дава музиката?

Начин да се изразя, да разбера живота от различна гледна точка, да общувам на друго ниво и възможността да вдъхновя някого.

Какво е за теб Ню Йорк?

„Коренът ми е в България, но в Ню Йорк пораснах.“

Едно голямо предизвикателство. Мястото, където успях да си пробия път и да се каля още повече. Коренът ми е в България, но тук пораснах.

Би ли се върнала в България?

Да.

Къде се чувстваш у дома?

В стария град на Созопол.

Момент, в който си летяла от щастие?

Обикновено летя, когато съм влюбена – в романтичния смисъл, но и в творчески проект.

Какъв съвет би дала на някого, който иска да сбъдне мечтите си там, от другата страна на океана?

Мечтай смело, вярвай в себе си и си навий ръкавите, чака те работа! Не се страхувай от грешки, защото пътят не е добре очертан, неизбежни са. Не забравяй, че за да успееш, ще ти трябва и подкрепата на хората около теб, така че се учи от тях и ги уважавай.

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser