Преминете към основното съдържание

Равенството: секс враг N.1

Замислете се дали е добре да допускате мъжа си в кухнята
© iStock

Ако не можете да се похвалите с вълнуващ сексуален живот, не бързайте да обвинявате работния график и задълженията ви на майка и домакиня. Погледнете мъжа, който винаги е бил до вас и ви е помагал за всичко. И се запитайте: „Защо, по дяволите, е толкова добър?!“

Ева и Тони са женени от пет години и имат проблеми в брака. Научих за тях от американската психотерапевтка Лори Готлиб, автор на книгата „Омъжи се за него“. Започнали консултации с известната специалистка, защото искали да балансират нещата по отношение на работата, доходите и домакинските задължения. С напредването на терапията обаче, макар всичко по тези точки да се подобрявало (Том започнал да пуска пералнята, да мие чиниите, да пазарува и да готви), Ева изненадващо демонстрирала много по-малко интерес към секса с него. Защо? Обяснението на Готлиб и на много други нейни колеги, доайени в областта: тази връзка все повече започвала да се превръща в т.нар. „егалитарен брак“.

Безполов брак

При него двамата партньори са с еднакъв статус и си разпределят задълженията по равно, без оглед на това, дали дадена дейност е считана за мъжка (ремонтирането на колата и изхвърлянето на боклука например) или женска (гладенето, готвенето, чистенето). Чудесно! Къде е проблемът? „Колкото по-малко полови различия оставяте между себе си и партньора, толкова по-малко сексуално напрежение се усеща между вас“, казва Готлиб. Излиза, че в опитите ни да бъдем полово неутрални, ставаме безполови, т.е. сексуално неутрализирани.

Потвърждават го и резултатите от проучване на американски социолози с дългото заглавие „Егалитаризъм, домакинска работа и честота на сексуалните контакти в брака“. То разбива на пух и прах мита, че сексът ще се подобри, ако партньорите в една двойка постигнат по-високо ниво на емоционална близост и изравняване на ролите. Тъкмо обратното – при браковете, в които мъжете поемат типично женските задължения у дома, сексът се случва 1.5 пъти по-рядко, в сравнение със случаите, в които силният пол изпълнява само типично мъжки дейности. Но не само честотата се оказала проблем. Колкото по-традиционно било разпределението на задачите, толкова по-доволни били жените от сексуалния си живот в съответната връзка, установили социолозите.

Как се случва така, че желанието за равенство убива желанието за секс?

Секс сценарий

Като психотерапевт, Готлиб наблюдава този парадокс на практика. „Вярно е, че претоварването с домакинска работа рядко кара „отчаяните съпруги“ да желаят половинките си повече. Но дори когато мъжете започнат да простират или да зареждат съдомиялнята, това не оказва положителен ефект върху дамското либидо“, казва Готлиб. „Без значение колко усърдно търкат мивката или мъкнат пазарските чанти, колко по-чувствителни и емоционално открити са към жените си, те не успяват да станат по-привлекателни в сексуален план.“

Което не означава, че дамите не се нуждаят от помощ у дома. Само че тя трябва да се случва по специфичните за двата пола начини. Известната социоложка Джули Брайнс описва тези роли като част от един естествен сексуален сценарий. Според нея мъжете и жените изпращат постоянно сигнали за своята привлекателност към потенциални партньори, като често сигналите включват припомняне на разликите между половете. „Осъзнаването, че другият човек не си ти, е това, което зарежда интимността с мистериозност и съответно – с вълнение“, казва Брайнс.

Игра на власт

Има и още един ключов елемент. Силата! Разбирана още като власт, доминация, повече права. Нали тъкмо към нея се стремят модерните жени през последните десетилетия? Ако надникнем в дамските секс фантазии, ще видим, че не е точно така. Журналистът Даниел Бергнер, който изследва този въпрос и има книга по темата – „Какво искат жените?“, отбелязва, че една от любимите сексуални роли на нежния пол е свързана с подчинението (робиня, пленница, секретарка). Което също е парадокс – все по-силните финансово и социално дами, желаят да са покор(ява)ни в леглото. „Колкото повече власт имаме в брака ни и колкото повече отговорности поемаме във всички останали сфери на живота, толкова по-секси ни се струва подчинението“, обяснява сексоложката Пепър Шварц. Нещо като: „Нека да изгубя всичката тази отговорност поне за час. Имам много от нея и мога да си го позволя.“ Или, както казва Естер Перел, друга известна сексоложка: „Повечето от нас се възбуждат през нощта от тъкмо същите неща, срещу които демонстративно са работили през деня.“

В опитите ни да бъдем полово неутрални, ставаме и полово неутрализирани.

Висока летва

Което ни връща към въпроса: как се случва така, че желанието за равенство убива желанието за секс? Егалитарността във връзките очевидно налага промяна и у мъжете. Но дори когато силният пол демонстрира приспособимост, пак няма гаранция, че ще успее да задоволи отсрещната страна. В края на краищата, жените днес влизат в брака с не по-малка сексуална история от младоженеца. Те имат очаквания, които вдигат летвата все по-високо, особено сега, когато средната продължителност на живота се е увеличила и е ясно, че ще правят секс, вероятно с един и същ партньор, няколко десетилетия повече.

Ах, да – очакванията! Главният виновник за разрива „разбирателство-секс“. Днешните жени се надяваме на толкова повече в сексуален план, за разлика от преди. Установила го и антроположката Хелън Фишър. Когато за целите на свое проучване тя задала на анкетираните дами въпроса „Бихте ли се обвързали дългосрочно с някого, който има всичко, което сте търсили в един мъж, но към когото не сте сексуално привлечени?“, преобладаващите отговори „да“ били единствено в групата на жените, прехвърлили 60 г. За по-младите от тях другарството само по себе си явно вече не било достатъчно.

Кой ще отстъпи?

Лори Готлиб обяснява динамиката в отношенията между партньорите, като въвежда и още едно понятие: „конкуриращи се нужди“. Сблъскваме се с тях, когато например няма кой да гледа децата, тъй като и двамата родители имат работа по едно и също време. Кой ще направи компромис, без да изпита огорчение? Преди съпрузите са разполагали с по-голяма част от времето в своите сфери на дейност, които рядко са се застъпвали. Но ето че днес жените в развитите страни са близо половината работна сила, като във все повече домакинства заплатите им са по-високи от тези на мъжете им. Нищо чудно, че в едно проучване от 2010 г. дамите все по-често в сравнение с мъжете съизмерват успеха със своите кариерни постижения.

Митът за половинките

Както находчиво отбелязва известната феминистка Глория Стейнъм, май се превръщаме в мъжете, за които искаме да се омъжим. Очевидно вече не се ръководим само от биологични фактори, когато си избираме партньор. Да разгледаме влиянието на културата, която доскоро ни караше да търсим различията между половете – например идеята, че сме половинка от едно цяло и ще бъдем незавършени, докато не срещнем другата половинка. И мъжете, и жените били възпитавани да търсят в другия пол онова, което самите те не са. Днес обаче дамите притежават и могат да правят много от нещата вместо партньорите им. И обратното. Резултатът е повече платоничен, отколкото еротичен. „Когато сте най-добри приятели с мъжа ви, между вас почти не остава място за страст“, обяснява Пепър Шварц.

Доброто момче

Историята на А. и Д., пожелали да не разкриваме имената им, е особено показателна. Женени са от 10 години, типичният пример за двойка с изравнени роли. А. е почти на 40 г. и признава, че й се иска Д. да проявява повече сила и мъжественост в секса. Когато обаче се опитвал да бъде по-груб и да прави това, което А. желаела, резултатът винаги бил комичен. „Той е толкова... внимателен. Не искам да ме пита „Добре ли си?“, искам да не го е грижа дали съм добре, да не е доброто момче и да вземе нещата в свои ръце“, пали се А. И все пак, неговата грижовност и въпросите „Добре ли си?“ са онова, което тя харесва у Д. във всяка останала сфера от съвместния им живот – от избора на тоалетна хартия, през купуването на храната за децата до харченето на парите за семейните почивки и решението коя вечер кой от двамата може да остане на работа до късно. Когато на Д. му се наложило да добави към цялото това съобразяване и съобразяването кога да не се съобразява, му дошло в повече. „В края на деня, съм толкова изтощен, че ми иде и мен да ме „заболи глава“. Невинаги имам енергия за секс, особено когато той трябва да се случи по начина, по който го желае жена ми“, обяснява той. И така, А. и Д. се превръщат в една от онези модерни двойки, при които вибраторът е такава отмяна за мъжа, каквато е съдомиялнята за жената. А. е залепен за Pornhub, Д. е в Pinterest, а пожелаването на „Лека нощ“ е само с целувка.

По(хо)т

Дан Севидж, автор на секс рубрика, е свидетел, че този модел на поведение се повтаря в много други двойки. Вижда го в неспирния поток от читателски писма. В едно от тях подателката го пита: „Възможно ли е сексът да е едновременно любящ и унизяващ?“ Отговорът на Дан: „Защо не?“ Според него трябва да се научим да раздробяваме нещата, да различаваме нюансите. „Всички искаме да сме с някого, който може да превключи за час и да ни види като сексуален обект. Понякога сексът е израз на гняв, на борба за сила и надмощие. Любовта и поставянето в подчинение са като дует. Имаме нужда да овладеем тези импулси, да ги интегрираме в играта по приемливи за равностойните връзки начини“, казва Дан и припомня известния експеримент, който опроверга идеята за сродните души.

Проведен още през 1995 г. от швейцарския изследовател Клаус Ведекинд и по-известен като „експеримента с потните тениски“, в него дамите трябвало да избират мъже на сляпо – единствено по миризмата на дрехите им. Повечето жени си харесали мъже с гени, които били различни от техните собствени в онази част, отговаряща за имунната система. В последствие и други проучвания потвърждават това явление, обяснено от учените като еволюционно адаптиране. Някои стигат дори до твърдението, че в двойките, при които двамата партньори са със сходни гени в тази част на имунната система, имало по-голяма вероятност дамите да изневерят. И още: колкото повече сходни гени споделяла една жена със своята половинка, толкова повече я привличали и други мъже.

Женски работи

По темата за изневерите работи и Хелън Фишър. В свое проучване, посветено на причината за извънбрачните връзки, тя установила, че 56% от мъжете и 34% от жените са посочили, че са „щастливи“ и дори „много щастливи“ във връзката си, но все пак изневеряват. Изводът: дори хората, които са доволни от партньора си, копнеят за нещо повече. Но това не е всичко! В сравнение с тези и предишни резултати, по-новите проучвания разкриват и друга тенденция – на изравняване на процентите изневеряващи от двата пола, особено при по-младите анкетирани и при онези от развитите страни (там данните за мъжете и жените под 40 г., които са криввали от пътя, са почти еднакви). Фишър обяснява нарастващия брой женски изневери тъкмо с размяната на ролите в модерните бракове. Първо, все повече дами са по-образовани от съпрузите си и работят далеч от дома и в среда, подлагаща ги на изкушения (колеги, шефове, бизнес партньори), докато силният пол си остава вкъщи. Тотален обрат, за разлика отпреди едно-две десетилетия!

При бракове, в които мъжете поемат типично женските задължения у дома, сексът се случва 1.5 пъти по-рядко.

Порно „реалност“

Сексът в който и да е брак е с особен характер, сложен е и дали е достатъчно вълнуващ и за двете страни, не би трябвало да е наша работа, наистина. И все пак в нашата култура се забелязва надеждата, или по-точно настояването, че брачните ласки непременно ще са и страстни. Иначе как ще обясните прехласването по MILF-овете например? Една от най-търсените порно категории, в която майките са прелъстителен обект на желание и притежават огромен сексуален апетит. В миналото жената от мъжките фантазии може и да е била младата секретарка, която е винаги на разположение, но сега дамите на средна възраст с три деца и докторска диплома са я изместили. Те вече не са невидими и ни навяват еретичната мисъл, че сме желани и че можем да имаме всичко – работа, семейство и... горещ нощен живот. Само че това не е истински портрет, а изопачена реалност. „В действителност, страстният брак е едно противоречие“, припомня Естер Перел. Там не се стремим към доминация, напротив – поделяме си отговорности. В паралелната реалност на порното обаче на никого не му пука за равностойните взаимоотношения. Тъкмо това е есенцията на еротиката. В нея никога няма да чуете жената да казва: „Скъпи, тази поза не ми харесва, може ли да спрем?“ или „Нека първо си взема душ“. Няма преговори, жената няма нужди, нейната задача е да получи удоволствие, като достави удоволствие на мъжа, и тези роли не могат да бъдат разменяни и изравнявани. Пълно отричане на егалитарните бракове! Въпреки това именно в тях искаме да се изживеем като порно кралици – интимността трябва да е надминаваща всяко друго удоволствие, да е себеутвърждаваща.

Май се превръщаме в мъжете, за които искаме да се омъжим.

50 на 50 и в секса?

Нищо чудно, че толкова много семейни двойки са толкова объркани. Като Маги и Филип например. Неотдавна тя намерила порно колекцията му и с любопитство я прегледала. Видяното й дало кураж да признае пред съпруга си за своите собствени сексуални фантазии, които осъзнала, че се доближавали до неговите. Очаквала Филип да е във възторг, вместо това той изобщо не пращял от ентусиазъм. Как така мъжът й можел да се възбуди от гледането на секс желанията си онлайн, но когато трябвало да ги реализира в живота, и то със своята любима, блокирал? Маги се почуствала отхвърлена. Искала Филип да доминира над нея, но той просто не я виждал по този начин. Харесвал му стандартният секс, който правели. „Не е винаги супер страстен, но за мен е приятен. Другите неща в интернет са просто развлечение“, оправдава се Филип. „Харесвам жена си и искам да съм с нея. Но не разбирам какво очаква от мен. Ако не подсуша банята, ако не й оставя достатъчно време за нейната работа, ако взема решение, без да се допитам до нея, тя не би останала доволна. Толкова съм свикнал да общувам с нея като с равен, а и още преди да се оженим, сме си говорили, че искаме бракът ни да е 50 на 50. Мислех си, че това се отразява добре и в леглото, но там е единственото място, където имаме проблеми. Какво би трябвало да представлява сексът 50 на 50?!“

За домашно

И действително, какъв да е сексът в една връзка, в която партньорите са абсолютно равнопоставени? Защо очакваме назъбени графики с много пикове в света на плавните сливания и гладките плоскости. Както често ми повтаря една приятелка, трябва да се примирим, че няма да получим всичко, което искаме – нито в брака, нито в секса, вместо постоянно да се оплакваме от едното или другото и да се чудим, дали няма да ни се получи по-добре с някой друг партньор. „Докога ще позволявате 10% от разликите между вас да диктуват бъдещето ви?“ и въпросът в другата крайност: „Секс фантазиите ви по-важни ли са от вашия брак?“ Някои избират високата степен на съчувствие пред ударната доза сексуален заряд. „Могат да ми харесат и десет жени, докато се прибирам от магазина до вкъщи, и да почувствам, че ми се прави секс с тях“, казва Филип. „Но това не означава, че искам да живея с тях ден след ден и че някоя от тях ще ме направи по-щастлив.“ Винаги ще водим такива преговори със самите себе си. Но дали компромисът в перфектното партньорство непременно са разтреперващите оргазми? Специалистите свиват рамене. Възможно е сексуалните роли, които сега следваме, да еволюират заедно с брачните ни отношения и един ден еднаквостта и равенството да станат секси. А дотогава? Предлагам ви моя нов любим отговор, формулиран великолепно от Естер Перел: „Прекомерно е да изисквате от един човек да бъде ваш съучастник в справянето ви с работния график, ваш най-добър приятел и най-страстен любовник. Все ще има определена част от вас, която няма да е задоволена от този мъж. Приемете тази загуба. Тя не е проблем, който да разрешавате, а парадокс, с който трябва да се научите да живеете.“

Вибраторът е такава отмяна за мъжа, каквато е съдомиялнята за жената.

 

Идеалната формула: 40 на 40

Не че искаме да ви плашим, но ако изкарвате повече пари от съпруга ви, е твърде вероятно да сте застрашени от... развод. До този извод стигат експертите от американското бюро по икономически изследвания. Тяхно проучване установи, че при двойките, в които жената е основният източник на приходи, опцията да са обсъждали раздяла през последната година е с 46% по-висока. И според друго проучване разпределянето на домакинските и финансовите задължения, макар да облекчава всеки от партньорите, не намалява риска от развод. Резултатите сочат, че той е най-нисък, когато съпругът поема 40% от задачите у дома, а жената заработва 40% от доходите на семейството.

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser