Преминете към основното съдържание

Разделното събиране на боклук и психотерапията: какво е общото?

Всъщност е много: става дума за екологично отношение към пространството и към собствената психика!

Решението да посетите психолог не е лесно. За да направите това, първо трябва да признаете съществуването на проблем. Второ, да решите да промените живота си. Трето, психотерапията изисква инвестиции – лични, емоционални, времеви и финансови. Ето защо, доста често, вместо да се свържат със специалист, за много хора е по-лесно да се правят, че нищо лошо не се случва и се опитват да не забелязват какво ги тревожи. Или се надяват, че някой друг ще реши проблема. Желателно е бързо и без усилие.

Проблемите обаче рядко изчезват сами, нито пък лесно се решават от други хора. Рано или късно ще трябва да поемете отговорност и да предприемете действия. Така че защо не започнете със сортирането на боклука, ако все пак още за вас е страшно да отидете на психолог? Ако не сте готови да се промените, започнете да подреждате нещата наоколо и ще бъдете изненадани да забележите, че чистотата, яснотата, хармонията постепенно се появяват в главата ви и в живота.

Каква е връзката между боклука и терапията?

1. Съпротива. Както в процеса на психотерапия, така и при прилагането на екологичен подход в живота, може да срещнете съпротива. След като сте взели решението да събирате отпадъци разделно, ще забележите, че светът все още не е напълно подготвен за това и далеч не е напълно адаптиран. За да предадете рециклируемите материали, трябва да ги изплакнете, сортирате и занесете в специален пункт за събиране или поне – до най-близкия контейнер за разделно събиране. По-трудно е от това, с което сме свикнали, отнема време и ресурси.

Много по-лесно е да хвърлите торба с боклук в контейнер за смесени отпадъци, без да мислите къде ще отиде по-нататък и колко стотици години ще се разлага на сметището и ще замърсява околната среда. Приблизително същите „демони“ ще ви изкушат да прекъснете терапията: „Сега нямам време за това, няма допълнителни пари, това е грешният психолог. Предпочитам да живея както преди...“

2. „За всичко са виновни другите!“... Понякога обвиняваме другите за нашите проблеми. И жадуваме за тяхното покаяние, извинение, изпълнение на обещанията. Очакваме те изведнъж да „разберат всичко“ и да направят за нас това, което изискваме. Кохортата на тези „други“ включва родители и други роднини, партньори (настоящи и бивши), деца, шефове, приятели, учители, държава и правителство или някой друг.

Този етап е много важен в терапията. Трябва да се преодолее, за да се продължи напред. Дори ако родителите ви са били несправедливи към вас и в много отношения са грешали в детството ви, във вашите сили е да направите заключения, да поемете отговорност и да продължите напред. Можете да обвинявате другите за всичките ви неуспехи през целия ви живот, или можете да се вгледате по-отблизо и да видите, че всъщност всеки човек е в състояние да промени живота си.

В случая с разделното събиране на отпадъци, на първия етап възниква съпротива. При мисълта, че не просто трябва боклукът да се събира в кофа и да се изхвърля в общия боклук, възниква възмущение. А ако трябва да отидете и да носите боклука си (ако е по-специфичен – като батерии или неонови лампи например), за да го предадете, това предизвиква силна съпротива.

3. Ние се променяме и светът се променя. В процеса на психотерапия специалистът подкрепя, помага за изживяване на трудни емоции и излизане от трудни ситуации с полезен опит и нови сили. В същото време психологът работи с нас, а не с нашата среда: той не влияе пряко на другите.

Удивително е, че ако успешно преминете етапа на съпротива, средата и светът около вас също ще се променят. Съпругът ви изведнъж става по-чувствен, децата стават по-послушни, шефът става спокоен.

За някои това може да изглежда като измислица, но тези, които са преминали или са подложени на психотерапия, ще потвърдят колко се променят качеството и стандартът им на живот.

Отначало, когато започна разделното събиране, хората масово смятаха, че е безсмислено, защото после всичко се събира накуп. Но пък някои започнаха да събират разделно, просто защото смятаха, че това е правилно, екологично. Постепенно все повече хора започнаха да се включват в идеята и да събират разделно боклука – и се оказа, че не е толкова трудно. Вече много хора имат отделни кошчета или торби за всеки вид боклук, което преди беше рядкост. Това не е ли потвърждение, че пространството отговаря на нашите искания и нужди? Освен това за всички стана очевидно, че самият процес на сортиране е много по-лесен, отколкото изглеждаше. В това няма нищо обременяващо, просто трябва да започнете.

Откъде да започнем?

1.Осъзнатост. Това е нещото, към което специалистите се стремят в процеса на психотерапия. Осъзнато отношение към себе си и към света, способността да слушате и чувате себе си и другите, да усещате момента „тук и сега“, да мислите за своите действия, да поемате отговорност за себе си. Това е основата за свободен и щастлив живот. Ако мислите за здравословно отношение към природата и себе си, вижте данните за това колко различни видове отпадъци се разлагат и какъв вид екологични щети носят депата. Може би това ще ви помогне да решите да спрете редовно да попълвате депата за боклуци и да се заемете със сортиране и рециклиране.

2. Започнете от малкото. Обръщайки се към психолог, едва ли си струва да очакваме, че при една или две консултации ще бъде възможно да се решат всички въпроси, натрупани през годините. На първите сесии опознавате специалиста, разказвате какво ви притеснява и какво очаквате...

Едва ли вие самите ще сте готови от първите минути на разговора да се потопите в дълбините на емоциите, за да се справите с всичко наведнъж. Нужно е търпение и бавно навлизане в този процес. По-добре да се чувствате и да се движите със собствено темпо.

Така е и със сортирането. Започнете от малкото. Ако решите да рециклирате само пластмаса, това е по-добре от нищо. Когато сте готови, можете да разширите асортимента.

3. Информационно пространство. За да се справим с объркванията в душата си, четем психологически книги и блогове, гледаме тематични клипове, слушаме лекции, посещаваме конференции и обучения, търсим помощ от психолози. А с разделното събиране? Същото е: можете да следвате полезни акаунти в социалните медии, за да разберете проблемите на сортирането и рециклирането. Колкото повече хора сортират боклука, толкова по-популярна и естествена става тази дейност. Във всеки случай е по-добре да започнете от себе си – точно както при психологическата работа. Наша отговорност е да изчистим боклука от психиката си и да освободим от него планетата, на която живеем. Никой освен нас няма да направи това. Няма магически хапчета, така че ще трябва да промените начина си на живот, навици и отношение към себе си и света. Струва си.

messages.loading
Горе
ELLEworldtwitter-logo-silhouettepinterestinstagram envelopeyoutubemenuclose chatalarmexclamation-signwarninglocked-padlockfavorite-heart-buttonmagnifying-glassdown-arrowuser